За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2472 лева месечно месечно.

Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ към третото тримесечие на годината, цитирани от БТА.  Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 618,15 лв.

Данните бяха представени на пресконференция днес от президента на КНСБ Пламен Димитров, от експерта Виолета Димитрова и от директора на института Любен Томев.

"От началото на годината с около 63 лева се увеличи общата стойност на издръжката на живот, след като през последните три тримесечия се регистрираше последователно нарастване. В София издръжката на живот за четиричленно домакинство е 3259 лева, а за човек от домакинство - 815 лева, и надхвърля средните нива на издръжка за страната с 31,8 на сто" обяви Виолета Димитрова.

Парите са необходими за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.

За покриване на общата стойност на необходимите средства за нормална издръжка за четиричленно домакинство за страна (2472 лева) трябва нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1236 лева за всеки от тях (бруто 1593 лева), при условие че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи. За София нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1629 лева, за да се осигурят необходимите средства за издръжка на живот.

72,5 на сто от домакинствата в България живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот, като в тази група са и голяма част от пенсионерите. Затова по думите на Пламен Димитров от синдиката настояват минималната пенсия за стаж и възраст да стане 250 лева далеч преди обявеното намерение след коалиционен съвет на управляващите. Пенсионерите с пенсии под прага на бедността са около 1,323 млн. и 300 души. Продължава и тенденцията на силно изразена поляризация на доходите.

КНСБ ще настоява и за изпреварващ ръст на минималната работна заплата, последователно реализиран през бюджетите на правителството. Синдикатът иска въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата, като нарастването на минималното възнаграждение да достигне до 50 на сто от средното за страната. Според Димитров това съотношение ще залегне и в новата европейска рамкова директива за минималната заплата. Последователен 15-процентен годишен номинален ръст на заплатите искат още от КНСБ, за да достигнем до 2022 година 60 процента от средноевропейското ниво на БВП и на доходите. КНСБ настоява и за промени в данъчната политика и въвеждане на необлагаем минимум. Синдикатът настоява още и за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 380 на 415 лева.