Article_top

Министърът на вътрешните работи ще трябва да плати 10 000 лева, защото като администратор на лични данни незаконно е предоставил документи за самоличност, снимки и отпечатъци на финландския гражданин Абдулай Коне на властите в Того, пише lex.bg.

Това е решила Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по жалба на Коне (жалба рег. № ППН-01-61/13.09.2017 г.), която финландски гражданин с произход от Кот Д' Ивоар е подал. Той беше арестуван преди две години във Варна, след като беше дошъл на почивка със семейството си. Човек със същото име е издирван от Того чрез Интерпол за компютърни престъпления, но от африканската страна не изпратиха никаква друга сравнителна информация за него, включително и снимка, поради което Коне не беше екстрадиран и се върна във Финландия.

От решението на комисията става ясно още, че първоначално санкцията е била само 1000 лева и е била за МВР, но министерството е обжалвало решението пред Административен съд София-град като неоснователно, защото не то, а министърът е администратор на лични данни. Съдът е приел довода и преписката е върната на КЗЛД, която сега налага далеч по-високата санкция на министъра.

В крайна сметка, ако решението влезе в сила, глобата ще бъде платена пак от бюджета на МВР, а не лично от министъра. Нарушението е извършено по времето, когато титуляр на вътрешното министерство е Валентин Раден, не сегашният министър Младен Маринов.

Какво се случва

Абдулай Коне пристига в България на 30 юни 2017 г. със съпругата и трите им деца на лятна почивка. На заминаване от страната на 7 юли той е задържан от гранична полиция и не е допуснат да се прибере във Финландия, а впоследствие е изправен пред Варненския окръжен съд, който постановява задържането му за срок от 40 дни.

Коне разбира, че задържането му е резултат от подадено от властите на Того искане, оповестено чрез системата на Интерпол, за издирване с цел наказателно преследване на лице, чийто данни – две имена и държава на произход, съвпадат с неговите. Въпреки че, към искането си властите на Того не са представили снимки, дактилоскопска карта или други (паспортни) данни на издирваното лице, властите в България го задържат. Те уведомяват Того и Финландия за ареста. От Финландия потвърждават, че задържаният е техен гражданин, че притежава, представените от него паспорт и лична карта на финландски гражданин, както и че на 12.06.2016 г. са изпратили запитване до властите в Того – да им бъдат предоставени данни за твърдените за извършени престъпления, както и повече данни, позволяващи да се установи самоличността на издирваното лице, тъй като А.К. има същите данни - като име, дата и страна на произход, но до момента - от властите на Того не е получена никаква информация.

На 07.07.2017 г., властите в България заснемат документите за самоличност на А.К., правят му снимки, вземат му пълни дактилоскопски отпечатъци и без да имат основание за това, изпращат всичките му лични данни на властите в Того.

След това Софийският градски съд разглежда искането на властите на Того за екстрадиция и се произнася с отказ Коне да бъде екстрадиран там. В жалбата на финландският гражданин, подадена през септември 2017 г., се подчертава, че предоставянето на неговите лични данни от МВР на властите на трета държава – Того, представлява нарушение на правата, предоставени му от ЗЗЛД и от Правото на ЕС. Той изтъква, че не е издирваното от Того лице, а властите в България – вместо да изискат информация от искащата държава, незаконосъобразно и необосновано са предоставили всички негови лични данни, изпращайки ги на Того. 

МВР оспорва жалбата като в свое становище (рег. № ППН-01-61#6/11.12.2017 г.на МВР) посочва, че обменът на лични данни за издирвани и задържани лица се осъществява двустранно, както от страната, искаща лицето към страната, в която лицето е установено, така и от страната, в която лицето е установено, към страната, която издирва лицето. Т.е. самоличността се потвърждавала от двете страни - като сред начините били да се снемат дактилоскопски отпечатъци и да се пратят в Того за сравнение. 

От КЗЛД са поискали допълнителна информация на каква нормативна база се основава тази практика, но от МВР на два пъти отказали.

Глоба от 1000 лв.

През април м.г. комисията решава, че МВР не е предприело необходимите мерки за защита на личните данни на Коне в нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и налага на министерството глоба от 1000 лева.

"Може да се заключи, че без искащата държава Того да е предоставила идентификационни данни по отношение на лицето, което издирва, България, без да е установила по безспорен начин самоличността на това лице, е изпратила всички лични данни на А.К., в това число заснети документи за самоличност, пълни дактилоскопски отпечатъци и снимки, на трета държава – Того. Предвид горното, налага се изводът, че МВР е обработило - чрез предоставянето им на Того, личните данни на господин А.К., в разрез с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, като не е предприело необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване", смятат от Комисията.

Не министерството, а министърът

МВР обаче не приема това решение и обжалва пред Административен съд София – град. Основен аргумент на министерството е, че решението е неоснователно, защото не е постановено лично срещу министъра, който е администратор на лични данни.

В решението си от началото на т. г. (Решение № 579/30.01.2019 г.) съдът приема довода, че администратор е министърът, но също така констатира и разминаване между описаната фактическа обстановка, която се отнася до незаконно предоставени лични данни и правната квалификация – за непредприети мерки за защита на личните данни. Затова решението е отменено и преписката е върната на КЗЛД.

В свое ново становище от МВР продължават да твърдят, че "органите на МВР са обработвали личните данни на господин А.К. напълно законосъобразно, тъй като са упражнявали свое правомощие по извършване на оперативно издирвателна дейност", като "според министъра на вътрешните работи, в случая не се касае за нарушение на правата на на задържаното лице".

Новото производство в комисията вече се развива при действието на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД). Комисията приема, че министърът е извършил нарушението, а като преценява вида и размера на санкцията, отчита и настъпилите вреди за Коне, включително задържането му за 40 дни.

"В същия период, разпространените без правно основание негови лични данни са го охарактеризирали в негативен контекст, свързвайки го с различно от него криминално проявено и издирвано чрез Интерпол лице. Категориите лични данни, обработени по отношение на господин Абдулай Коне, съдържащи се в документите му за самоличност, направените снимки и взетите му пълни дактилоскопски отпечатъци, са в обем, който го индивидуализира по безспорен начин. При определяне размера на санкцията е взето предвид продължителността на нарушението и пасивното поведение на МВР, както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия за недопускането или за отстраняването му", се казва в решението на комисията.

Санкцията става 10 000 лв. 

В него КЗЛД пише още, че глобата е с дисциплиниращо действие за неизвършване на същото нарушение занапред и има възпираща и предупредителна функция - "... с оглед защитата на обществения интерес, с дисциплиниращо действие за неизвършване на същото нарушение занапред, съобразена с целта на наказанието и необходимостта то да има възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на администратора на лични данни".

"С оглед принципа за пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, комисията счита, че наложената на министъра на вътрешните работи глоба следва да е в размер на 10 000 лева – минимален в сравнение със средния минимум", се казва още в решението, което може да бъде обжалвано в съда.

Ето и още от аргументите на КЗЛД за налагането на тази санкция:

"В съответствие с чл. 83, § 2 от ОРЗД, при определяне размера на санкцията, комисията има предвид произтеклите неблагоприятни последици за физическото лице, което е задържано за един продължителен период от време и бивайки въвлечено в образуваните срещу него съдебни производства, е възпрепятствано да се завърне в родината си Финландия, да упражнява професията си и да контактува със семейството си. В същия период, разпространените без правно основание негови лични данни са го охарактеризирали в негативен контекст, свързвайки го с различно от него криминално проявено и издирвано чрез Интерпол, лице. Категориите лични данни, обработени по отношение на господин А.К., съдържащи се в документите му за самоличност, направените снимки и взетите му пълни дактилоскопски отпечатъци, са в обем, който го индивидуализира по безспорен начин. При определяне размера на санкцията е взето предвид продължителността на нарушението и пасивното поведение на МВР, както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия за недопускането или за отстраняването му. Съобразена е и високата обществена опасност на извършеното нарушение с оглед липсата на установен критерий или нормативна база въз основа на които да е избран способа за потвърждаване самоличността на жалбоподателя А.К. – чрез изпращане."

 

Министърът на вътрешните работи ще трябва да плати 10 000 лева, защото като администратор на лични данни незаконно е предоставил документи за самоличност, снимки и отпечатъци на финландския гражданин Абдулай Коне на властите в Того, пише lex.bg.

Това е решила Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по жалба на Коне (жалба рег. № ППН-01-61/13.09.2017 г.), която финландски гражданин с произход от Кот Д' Ивоар е подал. Той беше арестуван преди две години във Варна, след като беше дошъл на почивка със семейството си. Човек със същото име е издирван от Того чрез Интерпол за компютърни престъпления, но от африканската страна не изпратиха никаква друга сравнителна информация за него, включително и снимка, поради което Коне не беше екстрадиран и се върна във Финландия.

От решението на комисията става ясно още, че първоначално санкцията е била само 1000 лева и е била за МВР, но министерството е обжалвало решението пред Административен съд София-град като неоснователно, защото не то, а министърът е администратор на лични данни. Съдът е приел довода и преписката е върната на КЗЛД, която сега налага далеч по-високата санкция на министъра.

В крайна сметка, ако решението влезе в сила, глобата ще бъде платена пак от бюджета на МВР, а не лично от министъра. Нарушението е извършено по времето, когато титуляр на вътрешното министерство е Валентин Раден, не сегашният министър Младен Маринов.

Какво се случва

Абдулай Коне пристига в България на 30 юни 2017 г. със съпругата и трите им деца на лятна почивка. На заминаване от страната на 7 юли той е задържан от гранична полиция и не е допуснат да се прибере във Финландия, а впоследствие е изправен пред Варненския окръжен съд, който постановява задържането му за срок от 40 дни.

Коне разбира, че задържането му е резултат от подадено от властите на Того искане, оповестено чрез системата на Интерпол, за издирване с цел наказателно преследване на лице, чийто данни – две имена и държава на произход, съвпадат с неговите. Въпреки че, към искането си властите на Того не са представили снимки, дактилоскопска карта или други (паспортни) данни на издирваното лице, властите в България го задържат. Те уведомяват Того и Финландия за ареста. От Финландия потвърждават, че задържаният е техен гражданин, че притежава, представените от него паспорт и лична карта на финландски гражданин, както и че на 12.06.2016 г. са изпратили запитване до властите в Того – да им бъдат предоставени данни за твърдените за извършени престъпления, както и повече данни, позволяващи да се установи самоличността на издирваното лице, тъй като А.К. има същите данни - като име, дата и страна на произход, но до момента - от властите на Того не е получена никаква информация.

На 07.07.2017 г., властите в България заснемат документите за самоличност на А.К., правят му снимки, вземат му пълни дактилоскопски отпечатъци и без да имат основание за това, изпращат всичките му лични данни на властите в Того.

След това Софийският градски съд разглежда искането на властите на Того за екстрадиция и се произнася с отказ Коне да бъде екстрадиран там. В жалбата на финландският гражданин, подадена през септември 2017 г., се подчертава, че предоставянето на неговите лични данни от МВР на властите на трета държава – Того, представлява нарушение на правата, предоставени му от ЗЗЛД и от Правото на ЕС. Той изтъква, че не е издирваното от Того лице, а властите в България – вместо да изискат информация от искащата държава, незаконосъобразно и необосновано са предоставили всички негови лични данни, изпращайки ги на Того. 

МВР оспорва жалбата като в свое становище (рег. № ППН-01-61#6/11.12.2017 г.на МВР) посочва, че обменът на лични данни за издирвани и задържани лица се осъществява двустранно, както от страната, искаща лицето към страната, в която лицето е установено, така и от страната, в която лицето е установено, към страната, която издирва лицето. Т.е. самоличността се потвърждавала от двете страни - като сред начините били да се снемат дактилоскопски отпечатъци и да се пратят в Того за сравнение. 

От КЗЛД са поискали допълнителна информация на каква нормативна база се основава тази практика, но от МВР на два пъти отказали.

Глоба от 1000 лв.

През април м.г. комисията решава, че МВР не е предприело необходимите мерки за защита на личните данни на Коне в нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и налага на министерството глоба от 1000 лева.

"Може да се заключи, че без искащата държава Того да е предоставила идентификационни данни по отношение на лицето, което издирва, България, без да е установила по безспорен начин самоличността на това лице, е изпратила всички лични данни на А.К., в това число заснети документи за самоличност, пълни дактилоскопски отпечатъци и снимки, на трета държава – Того. Предвид горното, налага се изводът, че МВР е обработило - чрез предоставянето им на Того, личните данни на господин А.К., в разрез с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, като не е предприело необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване", смятат от Комисията.

Не министерството, а министърът

МВР обаче не приема това решение и обжалва пред Административен съд София – град. Основен аргумент на министерството е, че решението е неоснователно, защото не е постановено лично срещу министъра, който е администратор на лични данни.

В решението си от началото на т. г. (Решение № 579/30.01.2019 г.) съдът приема довода, че администратор е министърът, но също така констатира и разминаване между описаната фактическа обстановка, която се отнася до незаконно предоставени лични данни и правната квалификация – за непредприети мерки за защита на личните данни. Затова решението е отменено и преписката е върната на КЗЛД.

В свое ново становище от МВР продължават да твърдят, че "органите на МВР са обработвали личните данни на господин А.К. напълно законосъобразно, тъй като са упражнявали свое правомощие по извършване на оперативно издирвателна дейност", като "според министъра на вътрешните работи, в случая не се касае за нарушение на правата на на задържаното лице".

Новото производство в комисията вече се развива при действието на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД). Комисията приема, че министърът е извършил нарушението, а като преценява вида и размера на санкцията, отчита и настъпилите вреди за Коне, включително задържането му за 40 дни.

"В същия период, разпространените без правно основание негови лични данни са го охарактеризирали в негативен контекст, свързвайки го с различно от него криминално проявено и издирвано чрез Интерпол лице. Категориите лични данни, обработени по отношение на господин Абдулай Коне, съдържащи се в документите му за самоличност, направените снимки и взетите му пълни дактилоскопски отпечатъци, са в обем, който го индивидуализира по безспорен начин. При определяне размера на санкцията е взето предвид продължителността на нарушението и пасивното поведение на МВР, както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия за недопускането или за отстраняването му", се казва в решението на комисията.

Санкцията става 10 000 лв. 

В него КЗЛД пише още, че глобата е с дисциплиниращо действие за неизвършване на същото нарушение занапред и има възпираща и предупредителна функция - "... с оглед защитата на обществения интерес, с дисциплиниращо действие за неизвършване на същото нарушение занапред, съобразена с целта на наказанието и необходимостта то да има възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на администратора на лични данни".

"С оглед принципа за пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, комисията счита, че наложената на министъра на вътрешните работи глоба следва да е в размер на 10 000 лева – минимален в сравнение със средния минимум", се казва още в решението, което може да бъде обжалвано в съда.

Ето и още от аргументите на КЗЛД за налагането на тази санкция:

"В съответствие с чл. 83, § 2 от ОРЗД, при определяне размера на санкцията, комисията има предвид произтеклите неблагоприятни последици за физическото лице, което е задържано за един продължителен период от време и бивайки въвлечено в образуваните срещу него съдебни производства, е възпрепятствано да се завърне в родината си Финландия, да упражнява професията си и да контактува със семейството си. В същия период, разпространените без правно основание негови лични данни са го охарактеризирали в негативен контекст, свързвайки го с различно от него криминално проявено и издирвано чрез Интерпол, лице. Категориите лични данни, обработени по отношение на господин А.К., съдържащи се в документите му за самоличност, направените снимки и взетите му пълни дактилоскопски отпечатъци, са в обем, който го индивидуализира по безспорен начин. При определяне размера на санкцията е взето предвид продължителността на нарушението и пасивното поведение на МВР, както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия за недопускането или за отстраняването му. Съобразена е и високата обществена опасност на извършеното нарушение с оглед липсата на установен критерий или нормативна база въз основа на които да е избран способа за потвърждаване самоличността на жалбоподателя А.К. – чрез изпращане."

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?