Цацаров - човекът зад ъгъла

Главния... Цялата система така го нарича кратко и ясно.

Накрая на 7-годишния мандат на Сотир Цацаров, за да се припомни генезисът на нещата, едва ли има нужда от притопляне на скандалите с „ти си го избира“ и очевидния афинитет на Бойко Борисов към съдията от Пловдив, който единствен не пускал лошите, докато Борисов бил главен секретар.

В началото на 2013 г. Борисов - отстъпвайки властта под натиска на протести за цените на тока, усети тази "принципност" върху гърба си - срещу него бяха възобновени прокурорските проверки за скандала "Ало, Ваньо" и за убийството на Тодор Тодоров-Чакъра, която между другото донесе на България осъдителна присъда от Страсбург. Срещу дясната му ръка Цветан Цветанов също се стовариха 3 дела.

Забележително е, че през август 2014-а - година и половина след встъпването на Цацаров, но вече при върналия се на "Дондуков" 1  Борисов, независимата от политика прокуратура публикува постановленията, с които прекратява и двете си производства срещу премиера. Това стана в един и същ ден, а някои от правните съждения вътре бяха исторически.

Така пловдивският окръжен съдия стана първо главен прокурор, после - незаобиколим фактор в политиката, а още по-късно и в бизнеса (да напомним проактивната му роля срещу ЕРП-тата, когато обяви, че "при тези протести прокуратурата не може да остане в досегашното си състояние").

А сега става председател на овластената да отнема или запорира имущество без осъдителна присъда КПКОНПИ.

Няколко пункта за напомняне

Че борбата с всякакъв вид инакомислещи ще бъде, най-меко казано, безкомпромисна, стана ясно още при изхвърлянето – това е точната дума на зам. главния прокурор Камен Ситнилски от ВСС. Той дори не доживя решението на Върховния административен съд, където обжалваше уволнението си. Отстраняването му стана с 16 гласа – видимо по-малко от изискуемите 2/3 от 25-членния ВСС.

Когато скоро Ситнилски почина, на сградата на съвета на ул. "Екзарх Йосиф" не бе сложен дори некролог.

А на друг член на съвета, който беше със същото провинение като Ситнилски (уговаряне на гласове, за да бъде избран) – Румен Боев, не му се случи нищо подобно, но пък той стана един от най-горещите привърженици на Главния.

Отпреди поне 3 години Цацаров спря да говори с ресорните репортери на влизане на заседанията на ВСС. Напротив – предпочете да го прави на събития, на които започна да се появява, ала Бойко Борисов от годините на борсалиното и шлифера, и на които не е ясно каква процесуална нужда има от главния прокурор - като шесторното убийство в Нови Искър или убитото 8-годишно момиченце в Момчилград.

Млъкна пред съдебните репортери, но за по-важните неща тезите му често се появяваха „едни гърди преди другите“ в "Пик".

Заслужава да се отбележи прословутото му поздравително писмо на рождения ден на медията през 2014 г., която явно импонира на разбиранията и е спечелила уважението му.

"Убеден съм, че нарастваща ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип. По повод празника поздравявам всички работещи в агенция "Пик" и им желая здраве, нови идеи, нови инициативи и много успехи."

(Това е на същото парти, на което неразделените още Крачунов и Недялков се къпят в уважението на "на крака" дошлите директор на СДВР Младен Маринов, депутата Делян Пеевски, Николай Бареков и пр. все уважавани лица.)

Също през през 2014 г. Сотир Цацаров поздравява „Радио К2” на друга ценена в занаята за своята принципност и почтеност фигура - Илияна Беновска, в следната форма:

"Защо слушам К2 – защото винаги имате изразена позиция, защото тази позиция е остра, но вярна, защото винаги усещате пулса на обществения, а и на политическия живот и не криете истината. Защо понякога не слушам К2 – защото точно имате позиция и колкото и понякога тази позиция да ми харесва или не, продължавам пак да слушам К2."

Понеже Цацаров едва ли е недосетлив, подобно красноречиво поведение трудно би могло да бъде отдадено на негова самоинициатива.  

Управленец 

За едно със сигурност не е прав бившият правосъден министър Христо Иванов, който мислеше, че с цената на историческия компромис ще издейства в Прокурорската колегия на ВСС превес на „политиците“. За да стане съдийската колегия 7:5 в полза на професионалистите, както той мечтаеше (двамата големи вътре – председателите на ВКС и на ВАС, не се броят), математически прокурорската трябваше да е 6:4 в обратен превес – на пратените от парламента. Беше ясно, че няма кой да го позволи.

Така – пипайки „фините“ настройки, задкулисието извоюва точно каквото му трябваше, макар наглед да отстъпи за създаването на две колегии, за овластяване на инспектората и прочее прогресивни завоевания. И сега Борисов повтаря, че това са били идеите на Иванов.

Цацаров обича да казва, че „дяволът е в детайлите“. С такова изявление излезе, когато прокуратурата шумно се провали в делото срещу бившия втори в ДПС Христо Бисеров.

Върху други обаче, явно отстъпили от идеите на движението – като например Ахмед Башев, без да й мигне окото, прокуратурата се стовари с цялата си мощ точно преди изборите, без да й дреме за детайлите.

Също краен беше главният прокурор, когато защитаваше "един достоен български прокурор" - Боряна Бецова, дори от френския посланик (нищо че именно тя пропусна да издейства присъда на Бисеров и му преобразува обвинението по член за чейнчаджии на "Магурата", б.р.).

А дяволът наистина е в детайлите. Държавното обвинение: 

а) е пъновластен господар кого да обвини и кого не (Бойко Борисов, Цветан Цветанов и мн. др. го разбраха по трудния начин).

б) как да го обвини – така че после делото да „издиша“ или напротив - да се търкаля години наред (към първата хипотеза уверено вървят Евгени Крусев, Живко Суджука и др., а към втората - издателите на всички неудобни за прокуратурата медии).

в) висшестоящият дори с едно наглед дребно пришпорване на сроковете по дадена преписка може да я изиска, така че да я „катастрофира“.

Или да те командирова...

Или да я разпредели на друг...

Или да я преквалифицира...

Забележителен бе примерът, при който във Враца по нареждане от Цацаров и под уличен натиск наблюдаващият прокурор трябваше да преквалифицира деянието на двама братя, които набиха момче след скандал заради клаксон и то почина. Спуснатата от София квалификация катастрофира, защото момчето е било нелечимо болно от сърце, а може би делото можеше да бъде "спасено".

На далеч по-високо ниво по различни екзотични начини се провалиха обвиненията за Авиоотряд 28, за тефтерчето на Филип Златанов, за аферата „Костинброд", делото САПАРД откровено си чака давността. За разкритията "Буда", направени от безспорния лидер сред най-омразните на Цацаров медии - сайта "Биволъ", прокуратурата въобще не прояви интерес. Към Пепи Еврото, към "Двете каки", към сигнала на "Протестна мрежа" за драстично разминаване на имотите и приходите на Делян Пеевски - също...

Цацаров обаче е човек, признат дори от доскорошната еврокомисарка по правосъдието Вера Йоурова за "много убедителен".

"След всяка среща с него имам усещане, че всичко е ок. После поглеждам данните и започвам да имам някои съмнения, че всичко е толкова перфектно", казва членът на предната комисия. Не знам дали е казвала за някого подобно нещо.

А данните са ясни - след 7 години мандат на върха на най-мощния репресивен апарат в държавата има един (един) осъден на първа инстанция зам. министър на външните работи, който на втора бе оправдан. Христо Ангеличин се казва.

Трайно в годишните отчети на прокуратурата на Република България през тези години ставаше въпрос, че вина за пониженото доверие на гражданите има лошото комуникиране на постигнатите резултати. За разлика от въпросните недоверчиви граждани властимащите – напротив, щом само се докоснеха до някаква позиция (да не кажем – която предполага крадене), веднага от критици се превърщаха в горещи апологети на успехите и безусловно вярващи в почтеността на прокуратурата. Във ВСС пък имаше магистрати, които едва се сдържаха да не разцелуват Главния – неясно на фона на какво.

Колкото и да си говорим, другата страна на клишето за всевластната прокуратура е, че тя едва ли би била толкова всевластна, ако евентуалните й обекти не бяха толкова безочливо крадливи и корумпирани.

През цялото това време обаче Главния предпочиташе да седи зад ъгъла. Винаги присъстваше, но беше по-обран, докато на амбразурата шумно презентираха операциите си Борислав Сарафов, Роман Василев, а напоследък Иван Гешев. Така Цацаров излизаше, имиджово погледнато, чист и невинен и сред най-гръмките и смехотворни провали на държавното обвинение. Забележително е, че и на цитираното парти на така уважаваната от него "Пик" преди 5 години не намери време да отиде, а прати само Борислав Сарафов.

Мечтите на Човека зад ъгъла?

През цялото време Сотир Цацаров се оплаква, че всеки за всичко в тази държава търси прокуратурата. Че НК става с прекалено много членове... Че не иска да носят толкова много отговорност - да се намесват при разсичането на всеки гордиев възел в държавата. Между другото същите опорни точки повтаря и Иван Гешев сега.

През същото това време в парламента минаха законови изменения, с които прокурор с образуване на досъдебно производство можеше на практика да издейства отстраняване на всеки съдия. Което беше чист атентат срещу съда...

Или изменението, с което понятието "длъжностно лице" освен от държавна фирма - както е досега, да се пренесе и в частните дружества. Което автоматично вкарваше прокуратурата във всеки офис и всеки бизнес.

"Ние изобщо нямаме законодателна инициатива", вдигат винаги рамене и Цацаров, и Гешев - бъдщите сътрудници като главен прокурор и шеф на КПКОНПИ.

Затова пък един от най-големите успехи на прокуратурата и нейния ръководител беше "изземването" на делата срещу магистрати и политици за висока корупция от СГС и пращането им в далеч по-"удобния" Специализиран наказателен съд.

Забележителни на фона на нежеланието им да ги товарят с излишни отговорности бяха леко оперетните акции за цвета на пешеходните пътеки, за това - орязани ли са храстите около пътните знаци или чистотата на пюретата в детските кухни.

Добър администратор

Не може да се отрече, че след почти 7 години мандат единствените критични гласове, които се чуват към прокуратурата на Република България, идват извън прокуратурата. Ако не броим следователя Бойко Атанасов – който вече с единия крак е навън (макар и едва ли да представлява сериозна заплаха), излиза, че това е феноменална система, която в редиците си няма инакомислещи и неудовлетворени от нещо.

Нула! Всички са доволни и щастливи. Това - при малко под 2000 прокурори и около 500 подчинени на тях следователи... Еманация на това радостно единомислие е Прокурорската колегия на ВСС, която не само не си направи труда поне за парлама да измисли някакъв сламен кандидат – алтернатива на Иван Гешев, а и гласува единодушно по всякакви въпроси.

След всичко това при встъпването на новия ВСС през 2017 г. имаше спекулации, че Цацаров е пазен с план да прекрати мандата си предсрочно през 2018 г., когато настоящото парламентарно мнозинство трябваше да прати човек в Конституционния съд. А то едва ли би пропуснало да му се отблагодари.

Говореше се обаче, че в полза на легендата за „чист юрист“ Цацаров не искал да бъде инсталиран на какъвто и да било пост от парламента. Предпочитал друга подкрепа, но тя не дошла.

Така или иначе картите по въпроса паднаха вчера.

А какво предстои през следващите 4 години и нещо - ще видим.