Дългите болнични са с най-голям ръст през последните години. Това се посочва в анализ на експертите на КНСБ за издадените болнични листове в периода 2011 - 2018 г. Според него увеличаващият се брой дни във временна неработоспособност, който натоварва работодателите и техните разходи за болнични, се дължи не на късите по срок болнични листове, а на тези с по-дълъг срок, предава БТА.

Причина за анализа на синдикатите е намерението на властта да прекрати плащането от работодатели на първия ден от болничните на работниците. Това е старо искане на бизнеса, който твърди, че губи десетки милиони годишно от недобросъвестни служители, които се правели на болни, най-вече за да слеят дните между няколко почивни дни. Идеята обаче предизвика критиката на всички синдикати в страната, които дори заплашиха да излязат от Тристранния съвет за сътрудничество.

В резултат лично премиерът Бойко Борисов сложи "кръст" на промените. Това на свой ред доведе до гнева на работодателите, които днес обявиха, че излизат от Тристранката.

Според данните на Националния осигурителен институт (НСИ) броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от 11,9 млн. през 2011 г. нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на сто повече през 2018 г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се увеличава от 4 млн. през 2011 г. на 5,7 млн., което е ръст 42 на сто. Експертите подчертават, че работодателите плащат първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност.

В анализа на КНСБ се отчита, че за същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. - от четвъртия ден нататък, нараства от 8,18 дни през 2011 г. до 8,36 дни през 2018 г., тоест с 0,18 дни.

Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване - от 21,58 лв. през 2011 г. на 31,22 лв. през 2018 г. или с 44,7 на сто за 8 години.

Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди - между 15-30 дни, води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61 на сто), се посочва в анализа.

В обобщение експертите на КНСБ отчитат, че общият годишен разход за общо заболяване се е увеличил 2,1 пъти или от 256,4 млн. лв. през 2011 г. на 556,6 млн. лв. през 2018 г.

Според данните от НОИ с най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични е все по-големият брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни включително. В анализа се посочва, че те са 58,5 на сто от общото нарастване на болничните за периода 2014-2018 г., следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни включително, които са 19,7 на сто от общото нарастване на болничните за същия период.

Така данните показват, че през 2018 година са изплтени почти 10 000 дни за болнични листове с продължителност между 15 и 30 дни. През 2014 г. те са били 8000. Тези пък с продължителност от 8 до 14 дни са били 3200 през 2018 г. и 2600 през 2014 година. В номинални числа излиза, че броят на лицата, които са ползвали болнични през 2018 г., възлиза на почти 900 000 души, докато през 2014 са 782 000. От тези 900 000 обаче цели 430 000 са били за болничен между 15 и 30 дни, а други 275 000 - между 8 и 12 дни. 

Експертите на синдиката заключават, че посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви документи, е нисък на фона на общия брой, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.

АИКБ излиза от тристранката

Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), една от най-големите работодателски организации в страната, обяви днес, че излиза временно от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Причината отново са болничните листове. Работодателите казват, че няма да се върнат на масата, докато не бъдат предложени мерки за ограничаване на злоупотребите.

В специална позиция от организацията припомнят всичките си притеснения и аргументират идеята си да не изплащат първите три дни от болничните. Според тях този ангажимент представлява фактическо тройно облагане - чрез осигуровки, чрез обезщетения и чрез изплащането на допълнителните заплати на заместващите служители.