"Услуга, която се състои в свързването на потенциални наематели с наемодатели за краткосрочно настаняване под наем чрез електронна платформа, представлява "услуга на информационното общество".

Думите са изведени от становище на Генералния адвокат на Съда на Европейския съюз в Люксембург Мачей Шнапур и се отнасят до опита на френската държава да регулира допълнително плаформата за краткосрочно отдаване на имоти под наем Airbnb. Конкретният казус е заради намерението на Франция да класифицира компанията като "агент на недвижими имоти", но, както се досещате, горното изречение изяснява статута на платформата в очите на Европейския съд. 

Становището е изразено в края на април на тази година, а само няколко месеца по-късно в българския парламент влиза предложение за регулация на онлайн услугите за краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости. Според идеите на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) и на лидера на НФСБ Валери Симеонов, имотите, които се предлагат, трябва да бъдат изрично категоризирани като места за настаняване според Закона за турзима, а ако не са - предлагащите несертифицирани имоти да бъдат санкционирани. Разбира се - поправката се появява по любимия начин на управляващите през последните години - между две четения на друг законопроект (в случая бюджетът за 2020 г.), като така се избягва пълната процедура за приемане на нови законови разпоредби и минаването им през пленарната зала два пъти с възможност за възражения и редакция.

Според вносителите услугата по същество е "предоставяне на настаняване в смисъла на туристическа услуга, която обаче в повечето случаи протича без спазване на Закона за туризма, в който е предвиден ред за предоставяне на този вид услуги."

В мотивите на предложението изрично е записано и за предлагането на имоти в кои платформи става дума - Booking.com, Airbnb, Expedia, Homeaway, Rentbyowner, Facebook групи и т.н

Целта е ясна - допълнителна защита на хотелиерския бизнес от тежката конкуренция, която тези сайтове създадоха през последните години. 

От решението на Генералния адвокат на Съда на ЕС обаче става ясно, че Airbnb например не може да бъде класифицирана като туристическа услуга, а като услуга на информационното общество. Не само това - Мачей Шнапур пише, че "държавите членки на ЕС нямат право да приемат закони за регулиране на Airbnb и други такива доставчици на онлайн настаняване, без предварително да се допитат до Европейската комисия". 

Как тогава е възможно предложението на Стоянова и Симеонов? 

Истината е, че становищата на Генералния адвокат на Съда на ЕС нямат правна обвързаност. Те са по скоро препоръки към страните, но фактите показват, че при последващо започване на дело в Съда, магистратите почти винаги се съобразяват със становищата на адвоката. Той затова е назначен. Излиза, че вносителите на предложението не са особено впечатлени от него. 

Причината - начинът, по който е разписана идеята. Според текста на предложението - "категоризирането" трябва да бъде направено на самия имот, а санкцията ще преследва собственика на имота. 

Така например се появява нова алинея към чл. 113 от Закона за турзима, която гласи:

"Онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят".

Простичко казано - ако сте собственик на апартамент, в който не живеете - вече можете да го отдавате на туристи и без да сте регистриран търговец. Но ако апартаментът не е сертифициран за туристическа услуга и го пуснете в някоя от популярните онлайн платформи - това вече ще ви прави нарушител и ще подлежите на санкция. 

Дотук добре. Само че идеите на Стоянова и Симеонов стигат още по-далеч и вече влизат не само в колизия със становището на генералния адвокат, но и със здравия разум. 

Удар не само по Airbnb, но и по Facebook

"При системни нарушения (на новия чл. 231 съгласно текста на промените, предложени от Стоянова и Симеонов - б.р.) министърът на туризма подава искате до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници".

Какво ще рече това? Ако съответната платформа допусне на сайта й да бъде качена обява с некатегоризиран имот и това се случи поне няколко пъти, съдът да може да изиска спиране на достъпа до платформата. На практика - ако, да речем Марк Цукърбърг не събере екип, който да проверява всички обяви от България дали са в регистъра на българското министерство на туризма, достъпът до социалната мрежа може да бъде спрян. Разбира се, това е урок по скрит деспотизъм, от който няколко източни диктатори могат да се възползват веднага.

Тъй като никъде не става ясно как платформите ще проверяват кой е категоризиран и кой не, това е реално предположение. Не само това - законопроектът задължава съдът да се произнесе в изключелно кратък срок - до 72 часа. А интернет доставчиците ще трябва да отрежат достъпа до "заподозрените" сайтове в срок от 24 часа от публикуването на разпореждането на съда в сайта на Министерството на туризма.

Какво обаче значи "системно нарушение"? Имаме си текст и за това в Закона за туризма - "Системно нарушение" е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон." 

Как ще се отрази? 

Ако оставим настрана обаче юридическата неразбория около приемането на поредната регулация, то остава и проблемът с т.нар. "ефект на законопроекта". Както и да бъдат извъртани данните, е ясно едно - благодарение именно на компании като airbnb, booking и нискотарифните полети София стана една сравнително добра туристическа дестинация. 

Комплектът от технологични решения, които хората, живеещи в града, прегърнаха през последните години, направиха така, че столицата да се появи на европейската туристическа карта. Всеки чужденец може да влезе и да види ревюта на столицата, благодарение на точно тези платформи. Може да разбере всичко за апартамента, в който ще отседне, благодарение само на тези платформи. Може да разбере къде да седне да хапне, къде може да го оберат и къде какво да разгледа - благодарение само на тези платформи.

С опита да се вкарат собствениците на имоти, отдаващи ги краткосрочно под наем, в системата на Министерството на туризма ще се постигне просто отказване на същите тези хора от платформите. Много са малко хората, които печелят активно и само от наеми през airbnb, за да тръгнат да се занимават с чиновници, министерства и директиви. 

Така че ефектът ще бъде по-скоро обратен. Докато се опитваме да защитим големите хотелски вериги от конкуренция чрез създаване на допълнителна регулация, просто ще започнем да затваряме собствения си, и без това малък, туристически пазар. 

Становище на столичния кмет по въпроса към момента  няма.

Разбира се, ако се търси изсвлетляване на сивия сектор и неплащането на данъци, отново всичко е тежко нелогично. Всички плащания в airbnb минават през банкови сметки, средствата по които не могат да бъдат скрити. Ако правителството не може да се справи с тези казуси, то това не е проблем на платформите и хората, които ги използват, а на самото правителство. 

Все по-левите политики на дясното правителство

Както и да бъде извъртано едно такова предложение, покачването на тежестта на регулациите нямат нищо общо с дясното управление, в което се кълнат премиерът и министрите му. Това обаче не е единственото им такова. 

Само за месец депутатите и министри предложиха няколко идеи, които подминават дори "центъра" и гонят твърде левичарски уклони. Например - облагане с ДДС на някои сделки с акции, призиви за вдигане на местните данъци, допълнителен подоходен данък в общините и тотално отдалечаване от идеята за децентрализация.

Всичко това, за да стигнем до последната изцепка на министъра на финансите Владислав Горанов, който заедно с още 9 министри от ЕС, се е подписал под искане за въвеждане на "зелен данък" на самолетните компании. Данък, който реално ще се стовари върху клиентите. Това, заедно с идеята за регулация на краткосрочното отдаване под наем през онлайн платформи, вече изглежда като нарочен саботаж на туристическия бранш в големите български градове. Спираме достъпа до Аirbnb и правим всичко възможно за вдигане на цената на самолетните билети. 

Нито е дясно, нито е полезно, нито е с мисъл за бизнеса. След като забрани на Uber да оперира в страната, държавата продължава да изживява като пазител на големия аналогов бизнес, докато светът вече смело върви по пътя на поредната индустриална революция. От всички министерства се чуват думички като "иновации", "технологии" и "конкуренция", но истината е, че това си остават само кухи изрази на празна бюрюкратщина. Подкрепата към развитието си личи именно в такива казуси. Към момента  тя определено липсва.

*Текстът е написан малко преди Стоянова и Симеонов да направят поправка на собствената си поправка.