"И тогава разбрах кой има думата в България"

"С един колега направихме анализ на 40-те най-богати българи. И установихме, че 2/3 от тях са били пряко или косвено свързани с бившите тайни служби", разказва пред "Дойче веле" Гудрун Щайнакер, бивш зам.-посланик на Германия в София.

Г-жо Щайнакер, наблюдавате България повече от две десетилетия. Как, според Вас, българите преосмислят миналото си 30 години след промените?

Пристигнах в България, когато беше създадена Комисията за досиетата. Бях заместник-посланик в периода 2006-2009 и помагах за изграждане на контакти със съответната комисия в Германия. По онова време с „наследството" на ДС се занимаваха както доскорошни жертви на режима, така и млади активисти като Христо Христов, който е най-добрият експерт в тази област в България. На сайта minaloto.org той публикува много материали по темата.

В България бяха огласени имената на редица публични личности от различни сфери, които са работили за тайните служби на комунистическия режим. В Германия ние тръгнахме по друг път. Тези, които заемаха държавни постове, бяха освободени, но съзнателно не бяха публикувани имената на хората в икономическата сфера и в частните медии, които са били свързани със службите, за да се избегне създаването на паралелни структури, които могат да представляват заплаха за държавата.

Мнозина се опасяват, че Държавна сигурност и до днес продължава да влияе върху развитието на България. Вие какво мислите?

Държавна сигурност - такава, каквото я е имало - вече не съществува. Но, разбира се, много нейни представители са останали на високи постове. Малко след промените, под сериозен западен натиск, в България беше създадена специална прокуратура, която трябваше да разследва тежките престъпления на режима.

Оказа се обаче, че голяма част от служителите в тази структура сами са били свързани с тайните служби. Можем да си представим какво излезе от цялата тази работа. 30 години след падането на Стената вече не са останали кой знае колко хора на службите, които все още заемат важни позиции. Но те са оставили своя отпечатък върху много структури в страната. А техните наследници пък, преки или косвени, държат властта на много места. Те все още имат много пари и сериозно влияние, контролират част от икономиката. Именно поради това възниква впечатлението, че Държавна сигурност все още дърпа конците.

Според едно допитване, едва около 30% от българите смятат, че Държавна сигурност носи вина за бавния напредък на България. А цели 49 на сто винят Иван Костов. Същевременно 45% са съгласни, че по времето на Тодор Живков е било по-добре. Как ще го коментирате?

Тази носталгия се наблюдава не само в България, но и в другите бивши комунистически държави. Разбира се, неолибералният капитализъм, който се наложи в тези държави, доведе до много несправедливости. И отвори голяма бездна между богати и бедни. Тъкмо това подвежда хората да оправдават предишната егалитарна система и да изпитват носталгия по онова време. Всичко идва от неинформираност и заблуди.

Затова се радвам, че в българските училища вече ще се изучава времето на комунистическия режим. Смятам, че това е много важно. Родителите на сегашните деца сами са били деца, когато настъпиха промените. Те си спомнят смътно как се е разпаднала системата, може би как родителите им са загубили работата си, но не са разбрали, че причината всъщност се крие в сбърканата икономика и в диктатурата през предишните десетилетия.

Много хора от предишните поколения, които са се оказали жертви на промените, предават на по-младите, че преди е било по-добре. И може би, на едно много ниско равнище, за част от хората наистина не е било толкова зле. В началото на 1980-те, преди да започне голямото сриване, те са имали сигурна работа, безплатно образование, някакво здравеопазване.

Пак казвам - на ниско равнище, но е било налично. А хората от работнически произход са можели да направят кариера през партийните структури или с помощта на тайните служби. Но цената на всичко това беше, че тези страни бяха в пълна изолация от останалия свят. И режимът беше абсолютно параноичен, навсякъде виждаше врагове, срещу които се бореха тайните служби - понякога с убийства. Днес част от елита в медиите и в икономиката, който идва от тези структури, съвсем естествено няма интерес истината да бъде извадена наяве и да стане ясно кой е отговорен за цялата мизерия тогава.

По време на мандата си в София Вие сте имали някои паметни преживявания с тайните служби. Разкажете ни за тях.

В България пристигнах от Русия, където беше ясно, че държавните служители масово са свързани с тайните служби. Че то самият президент, тогавашният и настоящ президент, също идва от службите. Неговото управление се погрижи т.нар. силовици отново да се върнат на власт и да вземат под свой контрол значителни ресурси в тази страна. Но да се върна към преживяванията си в България. Влязох в конфликт например с един високопоставен служител на тогавашния министър-председател, защото официално разкритикувах плановете да се празнува 60-годишнината от основаването на тайните служби (по-точно на външното разузнаване - бел.ред.).

Нали разбирате, че когато те са основани, през 1947, е било времето на най-тежката комунистическа диктатура, извършила най-тежките престъпления срещу абсолютно невинни хора, масови убийства, лагери, национализация… Тъй че това изобщо не е дата, която една демократична правова държава като България би трябвало да празнува. Тези мои критики никак не се харесаха на някои хора и аз станах обект на - повече или по-малко публични - атаки. Не че това ме стресна особено. Показа ми обаче кой има думата в тази държава. И в бизнеса непрекъснато се натъквах на хора от онези, които бяха получавали куфарчетата с пари. Пари, с които после да контролират икономиката. С колега от посолството тогава направихме анализ на 40-те най-богати българи. И установихме, че две трети от тях са били пряко или косвено свързани с бившите тайни служби.

"Дойче веле"