Съавтор на статията е Екатерина Баксанова

Концепцията на кандидата за председател на КПКОНПИ и настоящ главен прокурор се заявява като "практически ориентирани и реално изпълними мерки, като съзнателно в нея отсъства  теоретизиране на проблемите на корупцията и на общата методология за предотвратяването ѝ". След цялостния прочит това уводно изречение ни казва – начело на КПКОНПИ ще укрепвам институционално самата комисия, друго не чакайте от мен.

Именно това е застъпено обстойно и изчерпателно в управленските мерки на кандидата. И това е разбираемо – ГЕРБ искат да вкарат някой, който да поошета къщичката, да тури ред в нравите на домашните чиновници в КПКОНПИ, да свърши всичко това, което така успешно и бодро те твърдяха, че е вече факт, а именно - налично работещо институционално средство за борба с корупцията.

Ама явно не е. И затова, че е неясно какво е КПКОНПИ, вече е изписано доста. Но отвъд това, явно предшественикът не е успял да превърне в хомогенна администрация предишната комисия за конфликт на интереси, старата КОНПИ и звената от Сметната палата и ДАНС. Сега се явява подходящият началник "Личен състав" и ще успее да вплете в неделимо цяло концептуално неясното нещо. Учудващо е как един визионер по дух, който 7 години управлява прокуратурата и стана реален лидер на две мнозинства в два поредни състава на ВСС, не се мотивира да представи нещо по-задълбочено.

Подходил е като съвестен чиновник, който трябва формално да отчете една задача (съставянето на концепция) като свършена. Но отвъд изпълнението на задачата, на практика, липсва цялостна визия за ролята на органа в борбата със зависимостите, лобизма и корупцията в страната, от която да става ясно каква е заложената цел, какви са преследваните резултати и по какви критерии постигането им ще бъде измерено. Вместо това виждаме фокус върху мерки, чиито краен резултат изглежда да е подобряване организацията на работата на органа, вътрешно преструктуриране и управление на човешкия ресурс. Макар повишаването на квалификацията на служителите, приемането на нови и актуализирането на стари методологии да представляват полезни стъпки към изграждането капацитета на Комисията, сами по себе си те са средства, а не цели. А същината на това да бъдат изведени на преден план недостатъците на модела КПКОНПИ, да бъдат анализирани и решени, дори с цената на обстойно прекрояване на статута и функциите няма да видим.

Това става ясно и от дадената от настоящия главен прокурор "обективна оценка" на "извършеното до настоящия момент". Той оценява като успешно и положително не случаи и размери на т.нар. "отнемане на незаконно придобито имущество", случаи на разкрити конфликти на интереси, постигната превенция на корупцията и др., а "формирането на единна структура на комисията", приети "подзаконови и вътрешни актове", създаването и функционирането на териториалните дирекции и т.н.Отново – оценява средствата за постигане на целта, но не става ясно каква е тя. Не става ясно защо окрупняването на толкова тромава и концептуално сбъркана откъм правомощия и процедури структура следва да се оценява като успех?

В този смисъл най-важното, което липсва в концепцията е какво генерално мисли Цацаров за нехарактерния за българската правна система институционален и функционален миш-маш, в какъвто комисията е превърната. Смята ли, че съотношението между ресурсите, които органът поглъща, за да функционира, и неговата ефективност оправдава съществуването му? Не е обърнато никакво внимание и на:

Как като ръководител на орган с ниско ниво на обществено доверие, какъвто е прокуратурата, ще спомогне за повишаването на особено ниското ниво на доверие към друг орган, чийто авторитет е сринат след „Апартаментгейт“;

Ще спомогнат ли тези мерки за ефективна борба с корупцията и усещането у гражданите, че резултати в тази посока реално ще има или ще продължи възприятието им, че е налице липса „на забележим за обществото ефект в превенцията и противодействието на корупцията у нас за последната една година“[1];

Кой пази пазачите (особено основателен въпрос след отстраняването на предходния председател на комисията, който обаче нямаше натрупания от Цацаров ресурс (например дела на трупчета) за седем години като главен прокурор).

Привеждане на редиците в бойна готовност

Написаното от кандидата за председател на КПКОНПИ оставя убеждението, че иска да създаде апарат, в който да стегне редиците на служителите, чиято лоялност ще бъде възнаградена или поне няма да бъдат подложени на гонения. Това личи от предложението за "създаване на нова процедура за проверка на интегритета" в самата комисия, а проверките за почтеност в нея да се възложат на инспектората в самата комисия. Това би могло да се отчете и като положително, ако не познавахме настоящите седем години като главен прокурор. Вместо ефективен инструмент за превенция и разкритие на корупция КПКОНПИ вероятно ще продължи да бъде банка за услуги на властта, просто по-стройно организирана, а оттам - и по-добре поразяваща.

Рисковете

И в момента комисията се използва като инструмент за гонене на дребни рибки и предимно за репресия на инакомислещи, но рискът от властови произвол се увеличава. Предвид склонността на Народното събрание да се съобразява с желанията на главния прокурор за законодателни изменения, е възможно в бъдеще, вече като шеф на КПКОНПИ, кандидатът да инициира такава промяна в структурата и правомощията на органа, че капацитетът му за безконтролен институционален тормоз и репресии да се увеличи. А предвид факта, че познава миналото на настоящата политическа прослойка много трудно някой политик би могъл да се противопостави на волята и желанията му. Така на практика властовият център се измества към фигурата на бъдещия председател на КПКОНПИ.

Иновативното

Концепцията никак не е лишена от някои по-смели управленски подходи:

Предложението на настоящия главен прокурор да бъде създаден регистър на препоръчаните антикорупционни мерки, които КПКОНПИ предлага на властта, ще постави администрацията в положение да не може да оправдае бездействието си. Или, ако иска оправдание, това да става само след благословията на председателя на КПКОНПИ;

Медиен мониторинг и следене на публикации, съдържащи данни за корупция. Досега кандидатът ясно е показал по данни на кои медии се сезира. Но утре същите тези медии могат да „произвеждат“ данни за днешните управляващи, а това предполага интересен живот по коридорите на КПКОНПИ;

Ще бъде довършена инструкцията, по силата на която КПКОНПИ работи с прокуратурата, ДАНС, МВР. Остава тогава въпросът по силата на какви правила са работили досега, вероятно случаят Иванчева красноречиво доказва по какви и как;

Обещани са ясни напътствия кое имущество как да бъде декларирано, така щото да не се окаже, както стана с терасата на Пламен Георгиев,че има изрични указания тераси да не се декларират, въпреки че са имущество, подлежащо на деклариране;

Улесняване процеса по подаване на сигнали – съвсем немаловажен въпрос.

Засега това е обещаното, остава да видим постигнатото. Кандидатът знае как, но дали ще поиска.

Институт за пазарна икономика