Подложеното на нарушения в климата човечество почти е достигнало точката, от която няма връщане назад, но има опасност започващата от днес в Мадрид 25-а конференция на ООН за климата (КОП25) да не отговори на настоятелните призиви за незабавни и радикални действия. Това са казва в статия на Франс прес, цитирана от БТА.

Тревожни доклади на учените, гражданско неподчинение на обществеността, милионни шествия на млади хора. . . От една година подписалите Парижкото споразумение страни са подложени на безпрецедентен натиск, обобщен от лозунга на този двуседмичен форум: #ВремезаДействие /#TimeforAction/.

"Не можем повече да отлагаме действията за климата", потвърди испанската министърка на околната среда Тереса Рибера, чиято страна непланирано пое домакинството на КОП25 след отказа на Чили, който обаче остава председател на конференцията.

Същото послание беше неуморно повтаряно от ООН с наближаването на форума.

"Точката на необратимост вече не е далеч на хоризонта, а ясно се вижда и бързо се приближава", заяви вчера генералният й секретар Антониу Гутериш, който осъди "абсолютно недостатъчните" ангажименти срещу глобалното затопляне.

Всеки градус е от значение

Няколко дни по-рано Програмата на ООН за околната среда нанесе удар по надеждите да се достигне идеалната цел на Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи до +1,5 градус по Целзий спрямо доиндустриалната ера. За да стане това, би трябвало емисиите въглероден диоксид да се понижат със 7,6 процента годишно, всяка година започвайки от 2020 и така до 2030 г. А няма никакви признаци, че те започват да намаляват.

Световната температура вече се покачи с 1 градус, което предизвика нарастване на климатичните бедствия. А всеки допълнителен градус ще усили обхвата на тези отклонения.

При сегашното темпо обаче температурата може да се увеличи с 4 или 5 градуса до края на века. А дори и държавите да спазят сегашните си ангажименти, покачването на живачния стълб може да надхвърли 3 градуса.

"Това, което все така липсва, е политическата воля", изрази съжаление Антониу Гутериш, сочейки с пръст, без да ги назовава, държавите с най-високи емисии въглероден диоксид, "които не поемат своя дял".

"Някои страни като Китай и Япония дават признаци на нежелание да увеличат амбициите си", смята Лоранс Тюбиана, която е архитект на Парижкото споразумение.

Колкото до САЩ, те наскоро потвърдиха оттеглянето си от това споразумение догодина, въпреки че "американският народ" е ангажиран в борбата с глобалното затопляне, увери влиятелната председателка на Камарата на представителите, демократката Нанси Пелоси, която е очаквана днес в Мадрид.

С поглед към ЕС

В този контекст погледите се насочват към ЕС и новоизбраната й изпълнителна власт, която днес ще присъства на конференцията заедно с около 40 държавни и правителствени ръководители, в това число петнадесетина от ЕС.

Европейската комисия, чиято нова председателка Урсула фон дер Лайен се е ангажирала с европейска "зелена сделка", е "новият политически елемент на КОП25", отбеляза Тюбиана. Тя се надява на срещата на върха на ЕС на 12 и 13 декември 28-те да успеят да се договорят за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Дори и в този случай обаче ще трябва да се почака до 2020 г. ЕС да представи преразгледаните си по-краткосрочни амбиции.

Днес само 68 страни са се ангажирали да увеличат ангажиментите си за съкращаване на емисиите въглероден диоксид през 2020 г., преди КОП26 в Глазгоу. Те обаче съставляват едва 8 процента от световните емисии според експертите.

"Хората, които вземат решенията, трябва да покажат, че са загрижени за подложените на най-големи рискове уязвими общности, а не за могъщите и мотивирани от печалбата индустрии", каза директорката на "Грийнпийс интернешънъл" Дженифър Морган.

Южните страни пък очакват повече помощ и подкрепа от северните за справяне с въздействията от климатичните промени.

"Призоваваме тези, които носят най-голяма отговорност за тази криза, да изпълнят отговорностите си към най-уязвимите, като не жертват развиващите се островни държави", призова сдружението Аосис, което представлява тези особено застрашени от покачващото се океанско равнище острoви.