Article_top

След 40 години живот в изгнание във Франция авторът на „Непосилната лекота на битието“ Милан Кундера получи отново чешко гражданство.

Петр Друлак, посланикът на Република Чехия във Франция, разказа пред телевизионните камери, че лично посетил 90-годишния писател в апартамента му в Париж, за да му връчи документите за гражданство, съобщава „Гардиън“.

„Това е много важен символичен жест, символично завръщане на най-големия чешки писател в Чешката република – казва Друлак. – Той беше в добро настроение, просто взе документа и благодари.“

Днес световнопризнат автор, през 1950 г. Кундера е изключен от Чехословашката партия за „антикомунистически дейности“. След властта и обществото се настройва срещу него и през 1975 г. той е принуден да избяга. Установява се във Франция, четири години по-късно гражданството му е отнето и през 1981 г. той става френски гражданин.

Най-известните му произведения, сред които „Книга за смеха и забавата“ и „Непосилната лекота на битието“, са написани на френски език и са публикувани във Франция, а в родината му са забранени до края на 80-те години. Последната му книга, писана на чешки, е романът „Безсмъртие“. А най-новото му произведение е „Празникът на незначителността“ от 2014 г., издадено у нас една година по-късно от „Колибри“.

Идеята да се възстанови гражданството на Кундера от години занимава чешките политици. През ноември 2018 г. министър-председателят Андрей Бабиш обяви, че е предложил на писателя и съпругата му Вера чешко гражданство след 3-часова среща с тях в парижки ресторант.

Днес Кундера живее извън светлините на прожекторите и отказва да говори с журналисти. След като през 1996 г. посещава за първи път страната си след бягството, Кундера се е връщал още няколко пъти, но винаги пътува инкогнито. В интервю за „Ню Йорк таймс“ от 1984 г. той коментира, че идеята за родина е „нещо много неопределено“ за него.

„Чудя се дали нашата представа за дом не е в крайна сметка илюзия, мит. Чудя се дали не сме жертви на този мит. Чудя се дали идеите ни да имаме корени не са просто измислица, към която се придържаме – казва писателят в същото интервю и добавя, че е направил своя избор между това да живее като емигрант във Франция или като обикновен човек, който просто пише книги. - Дали смятам живота си във Франция като заместител, ерзац живот, а не истински? Дали си казвам „животът ти е в Чехословакия сред старите ти сънародници“? Или просто приемам живота си във Франция – тук, където съм наистина – като истинския си живот и се опитвам да го изживея пълноценно? Избирам Франция.“

През 2008 г. Кундера получава чешката национална награда за литература, но отказва да я приеме. През 2009 г. става почетен гражданин на Бърно, където е роден през 1929 г., но все пак остава във Франция. Същата година отклонява покана да посети специална конференция в Бърно, посветена на творчеството му, изпращайки писмо до организаторите, в което с насмешка описва събитието като „некрофилско парти“.

В същото писмо, което бива прочетено на откриването на конференцията, Кундера се нарича френски писател и настоява, че книгите му трябва да бъдат считани за френска литература и категоризирани така в книжарниците.

"Площад Славейков"

 

След 40 години живот в изгнание във Франция авторът на „Непосилната лекота на битието“ Милан Кундера получи отново чешко гражданство.

Петр Друлак, посланикът на Република Чехия във Франция, разказа пред телевизионните камери, че лично посетил 90-годишния писател в апартамента му в Париж, за да му връчи документите за гражданство, съобщава „Гардиън“.

„Това е много важен символичен жест, символично завръщане на най-големия чешки писател в Чешката република – казва Друлак. – Той беше в добро настроение, просто взе документа и благодари.“

Днес световнопризнат автор, през 1950 г. Кундера е изключен от Чехословашката партия за „антикомунистически дейности“. След властта и обществото се настройва срещу него и през 1975 г. той е принуден да избяга. Установява се във Франция, четири години по-късно гражданството му е отнето и през 1981 г. той става френски гражданин.

Най-известните му произведения, сред които „Книга за смеха и забавата“ и „Непосилната лекота на битието“, са написани на френски език и са публикувани във Франция, а в родината му са забранени до края на 80-те години. Последната му книга, писана на чешки, е романът „Безсмъртие“. А най-новото му произведение е „Празникът на незначителността“ от 2014 г., издадено у нас една година по-късно от „Колибри“.

Идеята да се възстанови гражданството на Кундера от години занимава чешките политици. През ноември 2018 г. министър-председателят Андрей Бабиш обяви, че е предложил на писателя и съпругата му Вера чешко гражданство след 3-часова среща с тях в парижки ресторант.

Днес Кундера живее извън светлините на прожекторите и отказва да говори с журналисти. След като през 1996 г. посещава за първи път страната си след бягството, Кундера се е връщал още няколко пъти, но винаги пътува инкогнито. В интервю за „Ню Йорк таймс“ от 1984 г. той коментира, че идеята за родина е „нещо много неопределено“ за него.

„Чудя се дали нашата представа за дом не е в крайна сметка илюзия, мит. Чудя се дали не сме жертви на този мит. Чудя се дали идеите ни да имаме корени не са просто измислица, към която се придържаме – казва писателят в същото интервю и добавя, че е направил своя избор между това да живее като емигрант във Франция или като обикновен човек, който просто пише книги. - Дали смятам живота си във Франция като заместител, ерзац живот, а не истински? Дали си казвам „животът ти е в Чехословакия сред старите ти сънародници“? Или просто приемам живота си във Франция – тук, където съм наистина – като истинския си живот и се опитвам да го изживея пълноценно? Избирам Франция.“

През 2008 г. Кундера получава чешката национална награда за литература, но отказва да я приеме. През 2009 г. става почетен гражданин на Бърно, където е роден през 1929 г., но все пак остава във Франция. Същата година отклонява покана да посети специална конференция в Бърно, посветена на творчеството му, изпращайки писмо до организаторите, в което с насмешка описва събитието като „некрофилско парти“.

В същото писмо, което бива прочетено на откриването на конференцията, Кундера се нарича френски писател и настоява, че книгите му трябва да бъдат считани за френска литература и категоризирани така в книжарниците.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?