Депутатите проведоха поредния дебат за свободата на словото и състоянието на медийната среда. И задължиха правителството да приеме план за нейното развитие.

В този дебат бяха засегнати много въпроси, но най-важният почти не бе дебатиран. А именно - безплатен обяд няма, но безплатна журналистика има.

Основният принцип на свободния пазар е, че търсенето определя предлагането. Че пазарът по естествен път определя коя стока е качествена и коя не е. И съответно по-качествените стоки се продават и по-скъпо.

България също би трябвало да е свободен пазар. У нас за всичко се плаща, освен за едно - за журналистика. В журналистиката пазарът не просто не е най-важният фактор за качеството на стоката. Той въобще отсъства, няма го. С едно изключение - вестниците. И тъй като достатъчно много медии са безплатни, то вестниците, за които се плаща, лека-полека изчезват.

Колко качествена е една медия няма почти никакво значение за нейния бюджет. Има значение само за нейния обществен имидж.

Единствената възможност за една добра медия да капитализира своето влияние е чрез привличането на рекламодатели. Но това пак е косвена връзка. Журналистите са единствените работници, чиито труд не се заплаща пряко от тези, които се възползват от него, т. е. от читателите.

Няма друга професия, в която в годините на прехода пазарните взаимоотношения да са паднали на по-ниско ниво, отколкото са били преди 1989 г. Дори за "Работническо дело" се плащаше.

Ако пазарът стане фактор в журналистиката, то това ще промени изцяло правилата на играта. В момента за всяка медия най-важното е колко добре върви бизнесът на нейния собственик. Освен това липсата на пазар създава възможност на правителството да бъде основен фактор в медийната среда. Защото къде ще отидат едни пари - било бюджетни, било европейски - по различни програми е жизненоважен въпрос за медиите.

През годините отделни онлайн медии пробваха да станат платени и се провалиха. Ако обаче всички са длъжни да го правят положението доста ще се промени.

Пазарът ще бъде и възможно най-добрата пречка пред фалшивите новини. Извинете, но кой би давал пари, за да го лъжат?

Ако правителството иска да свърши някаква работа, то управляващите би трябвало да мислят в посока на това да направят журналистиката част от свободния пазар.

Защо, например, да не се приеме закон, според който никой няма право да разпространява безплатни медии? Защо да не се приеме закон, според който всеки, който разпространява безплатни медии, извършва нелоялна конкуренция и подлежи на санкции? Изключение биха могли да бъдат само обществените медии, за които всички плащаме с данъците си, независимо дали ги ползваме или не.

Ролята на държавата в една пазарна икономика е точно тази - да създава еднакви правила за всички и да следи за нелоялна конкуренция. Нашата държава не се е показала като много добра в тази си роля. Напротив - често тя се грижи по-скоро за интереса на монополите, отколкото за лоялната конкуренция, но това е друга тема.

Аргументите против са известни.

"Българинът не иска да плаща за медии, не можем да го научим."

Българинът беше научен да плаща за медии, ще се научи пак, както се научи да си плаща за всичко останало.

"Безплатни медии има навсякъде, но такъв закон - никъде."

А защо трябва вечно да чакаме нещо да го направят по света, за да го направим евентуално и ние?

Нищо безплатно не е достатъчно добро. Не става дума за някаква революция. Става въпрос за стриктно придържане към принципите на пазарната икономика.

Освен това за много от големите световни издания и сега трябва да заплатиш, ако искаш да ги ползваш в пълния им обем през интернет. Постигнали са го някакси. Може би там не им трябва закон, който да им казва, че няма безплатен обяд. Те си го знаят. Не са минали през 45 години комунизъм, който ежедневно да им втълпява обратното.

Често сравняват журналистиката, особено българската, с най-древната професия. Това сравнение е погрешно. Дори за услугите на най-древната професия все пак се заплаща.

И една проста сметка - ако читателите на сериозните информационни сайтове отделят между 50 ст. и 1 лв. на месец, за да ги четат, това ще бъде достатъчно, за да се издържат те в този им вид. Ако отделят между 5 и 10 лв. месечно, например, то същите тези сайтове ще могат да вложат много повече ресурси и съответно да правят много по-добра журналистика.

Справка за по-младите читатели -  преди епохата на интернет вестниците струваха между 1 и 2 лв. на ден. А България бе далеч по-напред в класациите за свобода на словото.