Публикуването на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (известна повече с английското си съкращение PISA) неизбежно възкресява дебата за качеството на българското училищно образование и постиженията на учениците. И този път обаче той се фокусира върху ролята на училището и образователните политики, докато много от ключовите фактори, които предопределят резултатите – условията в семейството, бедността, неравенството – остават настрана.

Трябва да започнем с необходимото уточнение, че резултатите от последното издание на PISA по никакъв начин не могат да бъдат интерпретирани като трагедия – в нито едно от основните направления на изследването не се наблюдава значителен спад, но със сигурност може да се говори за стагнация. Най-голямо намаление в постиженията на българските ученици има в природните науки, което насочва към най-видимата нужда от реформа в учебните програми и префокусиране на съдържанието.

Влиянието на неравенството върху резултатите на българските ученици се проявява поне на две равнища – от една страна, в различията между семейната среда на отделните ученици, а от друга, между различните училища. Що се отнася до условията в домакинството, изследването сравнява постиженията на учениците спрямо индекс на социално-икономическия им статус, и установява, че разликата в резултатите на тези с висок статус и тези с нисък е много широка – 106 точки по четене, на фона на средно 89, което е около 20% отклонение. Ниският социално-икономически статус има видимо отражение и върху дяла на учениците с високи постижения, като тези с висок статус представляват голям дял в групата на най-добре представилите се в изследването.

Тъй като микроданните от последното издание на изследването са достъпни от едва няколко дни, рано е да преценим относителната тежест на различните фактори на семейната среда върху резултатите на различните групи. Предвид малките разлики с предишни издания в общите резултати обаче си струва да напомним най-важните от тях, изведени в предишни анализи въз основа на изследването (а на по-късен етап ще сравним и динамика на важността на отделните фактори).

Езикът, който се говори в дома (който в България е и индикатор за етническа принадлежност) в предишни изследвания имаше сходна тежест с индекса на социално-икономически статус. С други думи, принадлежността към етнос, различен от българския, възпрепятства добрите образователни постижения толкова, колкото бедността. Същевременно, достъпът до образователни ресурси – книги, помагала, компютри, широколентов интернет – също играят важна роля. Със сходна тежест сред ключовите фактори са както образованието на родителите, така и интересът, който те отдават на обучението на децата си.

Що се отнася до училищата, България е сред страните с най-чувствителни разлики между елитните и неелитните училища. Предишни анализи сочат, че най-големите различия са между училищата в градовете и селата, както и между малките и големите училища. Интересно е и обстоятелството, че в рамките на самите училища резултатите са относително хомогенни -  с други думи, рядко се случва „омешване“ на ученици с добри и със слаби резултати (и съответно на ученици с коренно различни социално-икономически условия, етнос, родители и останалите изброени по-горе фактори).

В най-общ план, първият поглед към резултатите от новото издание на PISA подчертават старите изводи, че в България неравенството във възможностите влия на знанията и уменията на учениците поне толкова, колкото полаганите от тях усилия в училище. Преодоляването на този проблем обаче в никакъв случай не може да се случи за ден, и с помощта само на промяната на няколко политики. От една страна, е необходима промяна на фокуса на училищното образование към качеството и постиженията на учениците, вместо машиналното броене на ученици и паралелки. Интеграцията на бедните деца и децата от малцинствата също е задължително условие, тъй като именно те срещат най-големите трудности както при включването в училищния живот, така и в усвояването на търсените знания и умения. Подобряването на посещаването на училище и превенцията на отпадането са сред важните мерки, наред с поставянето на по-голям акцент върху първите степени на училищното образование, когато се формират фундаменталните умения. Учебните програми също следва да бъдат адаптирани към настоящите образователни потребности на учениците, но и да позволяват повече гъвкавост на учителите.

Дори и да станем свидетели на всички тези промени, не можем да очакваме още в следващото издание на PISA резултатите на българските ученици да достигат тези на водещите държави. Ефектът на образователни реформи често е бавен и отложен, но въпреки това те са необходими, стига крайната цел да е държелив икономически възход.

Текстът е публикуван от Института за пазарна икономика.