Полша стана причина лидерите на ЕС да не постигнат пълно единодушие по въпроса всички страни от Съюза да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г.

Тя отказа да изпълни задачата в поставения срок и това бе записано в приетите заключения на Европейския съвет в Брюксел. Те бяха разпространени рано тази сутрин.

България е представена на срещата от премиера Бойко Борисов.

„На този етап една държава членка не може да се ангажира с изпълнението на тази цел, доколкото тя се отнася до нея, и Европейският съвет ще разгледа отново този въпрос през юни 2020 г.“, се казва в документа.

По-късно стана ясно, че „грешникът“ е Полша. Дипломатически източници споделиха пред Клуб Z, че тя е искала годината за постигането на целта да бъде 2070-а.

Климатичните промени бяха оставени за най-накрая, като европейските лидери обсъждаха преди това Многогодишната финансова рамка (МФР) на Евросъюза за периода 2021-2027 г. и скандалното споразумение за морските граници между Либия и Турция. Поради това вечерята им закъсня с повече от час, макар че те бяха седнали на масата с ястията.

Други две страни оттеглиха възраженията си, след като получиха гаранция, че ядрената енергетика ще бъде призната за един от начините, по който държавите ЕС ще намалят емисиите на парникови газове. Става дума за Унгария и най-вече за Чехия, споделиха пред Клуб Z дипломати.

Според тях по настояване на Прага в заключенията е бил добавен следният текст:

„Европейският съвет отчита, че е необходимо да се гарантира енергийната сигурност и да се зачита правото на държавите членки да вземат решения относно своя енергиен микс и да избират най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от своя национален енергиен микс.“

Това е станало въпреки яростната съпротива на Австрия (съседка и на Чехия, и на Унгария), Германия и Люксембург.

Ден преди Европейския съвет в Европарламента в Брюксел се състояха дебати за представения същия сен Зелен пакт. Тогава еврокомисарят Франс Тимерманс, отговарящ за Европейския зелен курс, заяви:

„Ясно е че ядрената енергия не е устойчива, но тя не произвежда въглеродни емисии. Така че ЕС не я отхвърля и тя ще бъде част от енергийния микс, който ще ни доведе до въглеродния неутралитет.“

По време на разговорите снощи са били направени и други предложения. Едно от тях е било сумата от 100 милиарда евро, предложена от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен за компенсиране на най-силно засегнатите региони и сектори по силата на механизма за справедлив преход, да бъде разпределена между страните членки въз основа на дела на каменните и лигнитните въглища в техните енергийни миксове, както и въз основа на дела на заетите във въгледобива. В крайна сметка това не се споменава в приетите заключения.

За дългосрочния бюджет

На срещата бяха обсъдени елементи на новата Многогодишна финансова рамка (МВФ) на Съюза. Тя обхваща периода 2021-2027 г.

Приета бе представената от финландското председателство преговорна „кутия“ с цифри. Хелзинки предложи преди седмица бюджетът да бъде 1,087 трилиона евро, като най-малко една четвърт от тях да бъдат за финансиране на борбата с климатичните промени.

Европейският съвет упълномощава председателя си Шарл Мишел да води оттук нататък преговорите с цел постигане на окончателно споразумение.

За поведението на Турция

Европейските лидери потвърдиха заключенията от Съвета, състоял се на 17 и 18 октомври, относно незаконните сондажни дейности на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър.

Подписаният през миналата седмица меморандум за разбирателство между Турция и Либия за определяне границите на морските юрисдикции в Средиземно море нарушава суверенните права на трети държави. Той не е в съответствие с морското право и не може да поражда правни последици за трети държави. Европейският съвет потвърждава недвусмислено своята солидарност с Гърция и Кипър.

Извън приетите заключения ръководителите на страните членки се споразумяха ЕС да продължи санкциите срещу Русия. Броени часове по-рано Бойко Борисов бе на посещение в НАТО. На срещата си с генералния секретар Йенс Столтенберг премиерът заяви, че диалогът с Русия е важен и че той работи за баланс на съвместните проекти за АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“, като същевременно във Варна ще има и координационен център на НАТО.

Реакции

Урсула фон дер Лайен приветства преди  срещата полския премиер Моравецки. Снимка АП/БТА

Съвсем логично най-доволен от всички бе полският премиер Матеуш Моравецки.

„Полша ще постигне неутралност към климата със свое собствено темпо“, сподели той пред журналисти.

Страната, която е най-големият по население и територия член на ЕС от Източна Европа, задаволява 80 на сто от енергийните си потребности със сериозно замърсяващите околна среда каменни въглища.

„Признаваме, че преходът (става дума за енергийния преход – б.р.) е много важен за Полша. Трябва й повече време, за да види подробностите, но това няма да промени времевата рамка за Комисията“, заяви на пресконференция в първите часове на деня Урсула фон дер Лайен.

Според германската канцлерка Ангела Меркел няма разделение в Европа, а просто „една страна членка има нужда от повече време, за да види как ще бъде приложен преходът“.