Изборните резултати бяха приветствани като победа за английския, шотландския и ирландския национализъм - и може би вещаят край на Обединеното кралство, отбелязва в анализ Ройтерс, цитирана от БТА.

Категоричният триумф на Борис Джонсън ще му позволи да извади Великобритания от Европейския съюз следващия месец, но би могъл да доведе до разпадане на съюза, свързвал Англия, Шотландия и Северна Ирландия от векове.

Въпреки че Консервативната партия на Джонсън победи опозицията в почти цяла Англия с обещанието "да осъществи Брекзит", шотландските националисти взеха 48 от общо 59 депутатски места в Шотландия.

В Северна Ирландия привържениците на обединена Ирландия спечелиха повече депутатски места от онези в провинцията, които искат да останат част от Обединеното кралство - за пръв път от подялбата на острова през 1921 г., отделила британска Северна Ирландия от Република Ирландия на юг.
През цялата предизборна кампания Джонсън заявяваше, че е предан на съюза и отхвърляше обвиненията, че сделката му за Брекзит би създала икономическа бариера между Великобритания и Северна Ирландия.

Джонсън се похвали, че неговото консервативно правителство е получило "нов мощен мандат" не само да осъществи Брекзит, а и да обедини страната и да я поведе напред.
Опонентите му обаче твърдят, че именно фактът, че е заложил на английския национализъм с обещанието "да осъществи Брекзит" за сметка на интересите на Шотландия и Северна Ирландия, е бил решаващ за успеха му. И триумфиращите шотландски и ирландски националистически лидери, и победените опоненти възприеха победата на Джонсън като отваряне на пътя към дезинтеграцията на Обединеното кралство.

Това, че Борис Джонсън си осигури мнозинство, определено е добра новина за Шотландската национална партия, каза Джо Суинсън, лидер на Либералдемократическата партия, която загуби собственото си депутатско място срещу Ейми Калахан от Шотландската национална партия, а заедно с него и партийния пост. Някои ще празнуват заради вълната от национализъм, която залива и двете страни на границата, заяви Суинсън.

Според лидера на Шотландската национална партия Никола Стърджън резултатът е ясен мандат за втори плебисцит за независимостта на Шотландия.
Шотландия, политически партньор на Англия от 300 години, гласува против отцепване от Обединеното кралство с 55 срещу 45 процента на референдума през 2014 г. Но шотландците подкрепиха оставането в ЕС на референдума за Брекзит през 2016 г. и според Стърджън Брекзит означава, че те би трябвало да имат още един път думата по въпроса за независимостта.

"Борис Джонсън може да има мандат да извади Англия от ЕС, но категорично няма мандат да извади Шотландия от блока. Шотландия трябва да има право на избор за собственото си бъдеще", каза тя.

Мнозинството от избирателите в Северна Ирландия също гласува против напускане на ЕС и партиите анти-Брекзит за пръв спечелиха повечето депутатски места в британската провинция. Националистите заявиха, че резултатът проправя път към вот дали да има обединена Ирландия.

"Вървим към "вот за границата" (Border Poll). Не мога да посоча конкретна дата, но трябва започнем да се подготвяме още отсега", каза лидерът на Шин Фейн Мери-Лу Макдоналд. По думите й "трябва да се организира структурирана дискусия за нова Ирландия и конституционни промени".
"Не смятам, че юнионистите трябва са разтревожени или уплашени - това е огромен шанс за всички, които живеят на този остров", заяви тя.

Сред загубилите депутатското си място е и Найджъл Додс, заместник-лидер на Демократичната юнионистка партия - партията, която крепеше консервативното правителство на малцинството в Лондон след последните избори през 2017 г.

Сега партията смята, че в крайна сметка е била предадена от сделката на Джонсън с Брюксел за Бреккзит, която според нея би създала икономическа граница между Великобритания и Северна Ирландия.

Голямата ирония във всичко това е, че десетилетия наред юнионистите се бояха от ирландските националисти и бяха решили, че те са голямата заплаха, а всъщност голямата заплаха се оказа английският национализъм, по думите на Майк Несбит, бивш лидер на Юнионистката партия на Ълстър.