Президентите на Русия и Беларус се срещнаха наскоро, за да обсъдят задълбочаването на икономическите връзки между двете страни, които са близки съюзници. В същото време в Минск се засилват опасенията, че Москва иска в крайна сметка да подчини своя съсед. Това се казва в статия на Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Срещата в Санкт Петербург беше втората за този месец между руския президент Владимир Путин и дългогодишния му колега от Беларус Александър Лукашенко.

Поздравявайки Лукашенко в началото на преговорите Путин заяви, че е постигнат известен напредък в уреждането на нерешените проблеми. Но руският министър на икономическото развитие Максим Орешкин каза след преговорите, че двете страни не са успели да намерят решение на ключови разногласия за петрола и газа.

Преговорите предизвикаха протести на опозицията в Беларус, където мнозина се опасяват, че по-тесните връзки с Русия може да отслабят независимостта на Беларус. Подобни опасения бяха подхранени от анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Москва през 2014 г. и подкрепата на Русия за сепаратисткия бунт в Източна Украйна.

Над 1000 протестиращи се събраха в беларуската столица Минск, носейки плакати, на които пишеше "Първо Крим, после Беларус" и "Спрете анексията!"
Путин, който този месец отбелязва две десетилетия на власт, е сдържан по отношение на политическото си бъдеще след края на сегашния му мандат през 2024 година. Той хитро се измъкна от прекия отговор на въпрос дали би могъл да удължи управлението си, като се прехвърли в нова управленска роля, заставайки начело на съюз между Русия и Беларус.

Тази идея притеснява някои жители на Беларус.

"Няма да позволим на Путин да стане президент на нова руско-беларуска държава през 2024 година. Никога няма да се върнем в империята", каза Павел Северинец, организатор на петъчния протест в Минск.

Полицията не се намеси в протичането на неразрешения протест, макар че обикновено беларуските власти разпръсват митингите на опозицията.

"Лукашенко не иска да стане губернатор на руска провинция", заяви 20-годишният студент Пьотр Рудкевич, един от участниците в протеста.

През 1997 г. Русия и Беларус подписаха споразумение за създаване на съюз, което предвижда тесни политически, икономически и военни връзки, но не стига до създаване на обща държава.

Лукашенко, който управлява Беларус в продължение на повече от четвърт век и не е особено толерантен към инакомислието, разчита на евтината руска енергия и руските заеми, за да укрепва икономиката в съветски стил на своята страна.

Неотдавна Кремъл засили натиска над Беларус, повишавайки цените на енергията и намалявайки субсидиите. Руски представители казват, че Минск трябва да приеме по-близка икономическа интеграция, ако иска да получава по-ниски цени на руската енергия.

Очевидно опитвайки се да получи отстъпки Лукашенко подчерта ролята на Беларус като военен съюзник на Русия и партньор в областта на сигурността - аргумент, който е използвал неведнъж в миналото, за да получи повече субсидии от Москва.

"Създадохме единно отбранително пространство и нашите служби за сигурност поддържат тесни контакти", каза Лукашенко на Путин в началото на преговорите.

Но руският президент показа, че подобни тактики няма да свършат работа този път. Той казва, че Беларус не може да получава петрол и газ на цените, на които Русия ги продава на вътрешния си пазар, ако не приеме тясна координация на икономическите и финансовите си политики и създаване на междудържавни структури.

"Това е огромна задача и тя може да се извърши само ако има политическа воля от двете страни", каза Путин на годишната си пресконференция.