Може би не военните, а служителите на Национална служба за "Охрана" (НСО) трябва да охраняват границата заедно с полицията при мигрантски натиск - все пак и те са военизирани. Освен това подобна дейност напълно се покрива с чл. 13 от Закона за националната служба за охрана, където са дефинирани основните функции на ведомството с бюджет от 44 милиона лева за 2020 година (около една трета от бюджета на контраразузнаването). Малко над половината от тези 44 милиона са за заплати, другото е за коли, гориво, имоти, които НСО стопанисва.

Но какво ще стане, ако мъжете в костюми престанат да возят със служебните мерцедеси някои български депутати? Тогава тези народни избраници ще заприличат на колегите си от Бундестага - ще трябва да вървят пеша от Народното събрание до бившия Партиен дом, където заседават повечето парламентарни комисии, да ползват собствени автомобили или такси (градският транспорт е чудо невиждано), за да се приберат вкъщи, за да вземат дрехите си от химическо чистене, за да отидат на ресторант с колеги и/или сътруднички. А съпругата на президента ще трябва да потърси друг транспорт, когато ѝ се налага да отиде на шопинг.

И макар да няма нищо по-естествено от гореизброеното, нищо от това няма да се случи. През 2020 година 44 милиона лева на данъкоплатците ще се харчат за удобства и сигурност на няколкостотин души в най-бедната държава на ЕС. Без разумно оправдание и обосновка защо е необходимо и важно всичко това за националната сигурност.

Четири години. Много открити въпроси

Дейността на НСО бе уредена преди четири години със закон - след ялови дебати за службите по време на второто правителство на Бойко Борисов. От Реформаторския блок (РБ) лансираха известни идеи по отношение на НСО, но не бяха законодателно уредени. Радан Кънев, тогава лидер на ДСБ и депутат от РБ, се беше възмутил, че НСО, "остатък от комунистическия режим", продължава да съществува, макар да няма аналог в нито една демократична държава в Европа.

Днес Кънев, вече евродепутат, е значително по-радикален - настоява за закриване на НСО и трансформирането ѝ в - например - звено за противодействие на тероризма. През 2015 година той посочи като добър пример Германия, където службата за борба срещу тероризма се занимава и с охраната на висши политици, докато в България антитерористичното звено разполага със стотина души щат.

Подобно схващане има свои дълбоки основания - тероризмът и киберпрестъпността са дефинирани като глобални предизвикателства пред сигурността. Помните ли пробива в Националната агенция по приходите (НАП), при който изтекоха лични данни на над 5 милиона граждани и фирми? Да не забравяме и това, че радикализирането на хора по интернет, както и хибридните заплахи са и българска реалност. И въпреки това държавата отделя едва 5 милиона лева за киберсигурност, почти колкото и за екипа за борба срещу тероризма. Излиза, че за противодействие на най-големите заплахи в 21 век българските управляващи са сметнали, че са необходими четири пъти по-малко средства, отколкото за задоволяването на прищевките им и опазването на собствените им кожи.

В българския парламент, оживяващ се от дискусии за размера на партийните субсидии и така единодушен при преназначаване на бивш главен прокурор на нова стрелкова позиция, няма кой да инициира такъв разговор. Той преминава през въпросите от какви реформи се нуждае българската система за национална сигурност в контекста на големите заплахи пред глобалната такава.

Например: защо финансовото разузнаване да не бъде извадено от ДАНС, където вегетира като специализирана дирекция? Все пак, с оглед на желаното влизане в Механизма на обменните курсове (ERM II) България е обещала да подобри надзора върху небанковия финансов сектор и изцяло да приложи правилата на ЕС в борбата срещу прането на пари. Което означава: транспониране на четвъртата и петата директива в националното законодателство.

Добре охранявани мъже

Вместо това НСО влиза в новинарските емисии единствено покрай катастрофите и пътните инциденти, предизвикани от автомобили, шофирани от държавните гардове. Също и покрай шлагера с охраната на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и съпартиеца му и депутат Делян Пеевски, както се оказва, един от най-застрашените хора в републиката.

И ако американските данъкоплатци са наясно, че за охраната на семейството на президента Доналд Тръмп плащат над 120 милиона долара годишно, то в България всеки опит да се научи колко точно струва НСО да пази Доган и Пеевски удря на опорката "класифицирана информация". Популистки по темата се включи тези дни и президентът Румен Радев, обявявайки, че те не трябва да ползват охрана от НСО - не защото нямало заплахи за сигурността им, а защото можели и сами да си платят за гардове. Ноторно известно е, че са състоятелни.

В ефира на Дарик радио Радев заяви, че е готов да се откаже от охраната си, както и че е необходимо да се преразгледа списъка за допълнителни охраняеми лица - извън тези, които заемат висши държавни постове. По закон междуведомствена комисия, в която, освен шефът на НСО, влизат председателят на ДАНС, главният секретар на МВР, а при нужда и директорите на военното и цивилно разузнаване, решават кой е застрашен и дали НСО да го охранява. Без гласност. В тази връзка се очаква решение за охрана за новия шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров, ползвал законно гардове на НСО като главен прокурор. Но тъй като и предшественикът му - бившият шеф на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев - бе "обзаведен" с държавна охрана, лесно за досещане е, че Цацаров ще продължи да бъде пазен.    

Охрана до гроб за строителите на мирния преход?

Благодарение на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ стана известно как си партнират ДПС и НСО. Движението за права и свободи осигурява автомобилите за охрана на Доган и Пеевски, а НСО плаща заплатите на охраняващите офицери. Като партия, официално издържаща се от партийната субсидия, и парите за колите, и парите за заплатите излизат от един и същи джоб - този на данъкоплатеца.

Защо обаче Доган и Пеевски не си наемат частни охранители? Отговорът се съдържа в чл. 14 от Закона за НСО - никоя частна охранителна фирма няма големите правомощия, дадени на държавните гардове. Карадайъ не пропуска да изтъкне заслугите на Доган като този-комуто-дължим-мирния-преход-към-демокрация-след-възродителния-процес. Очевидно дългът на нацията още не е изплатен и с порцията "студен резерв" за милиони за догановия ТЕЦ "Варна".

Кой да бъде пазен?

След Нова година от ДПС ще поискат промени в дейността на НСО. По думите на Карадайъ, ще предложат "трите институции - премиер, президент и председател на Народното събрание, да бъдат охранявани, но не и техните секретарки, съпруги и съпрузи, портиерки". Ще поискат и законово да се закрепи партньорството им с НСО - застрашените лица, които могат да си го позволят, да осигуряват средствата за защитата си на НСО.

Едва ли в ГЕРБ ще се възпротивят на тези законодателни промени, които на практика са персонални услуги. Те имат стабилно партньорство с ДПС - и искат да са много добре охранявани.

"Дойче веле"