Екология за богати

Ако човечеството не спре моментално да произвежда тонове боклук и да замърсява въздуха, планетата ще загине. Звучи апокалиптично, но все повече държави започват да се вслушват в предупрежденията на учените и да обещават да вземат мерки, които да спрат или поне да забавят климатичната катастрофа.

Над 60 държави вече са се ангажирали до 2050 година да постигнат т.нар. нето нула, тоест да имат нулеви емисии от въглероден двуокис. Повечето от правителствата, които се ангажираха с това обещание, седят начело на най-богатите и развити страни на планетата. Но дори и те не знаят как точно да постигнат тези цели и как да убедят гражданите си да понесат високата цена.

А тя е нереално висока всъщност.

Коренна промяна

Във Великобритания според изчисленията на Комитета по климатични промени, за да се постигнат нулеви емисии от въглероден двуокис до 2050 година, трябва всяка седмица от употреба да бъдат спирани по 20 000 автомобила за следващите 31 години. В същото време това, което се случва реално на Острова, е далеч под това изискване – всяка седмица са регистрирани едва 1200 автомобила с ниско замърсяване благодарение на електро- или хибридни двигатели.

За да спасим планетата, се иска много повече от това да сме съгласни с учените, че климатичните промени съществуват и те са причинени от хората. Трябва да променим начина си на живот, и то коренно. Като не става дума само за отказ от комфорт и технологичен напредък, а и за загуба на стотици хиляди работни места, твърде скъпото придвижване до работното място, тотална промяна на селското стопанство, която отново ще е свързана със загуба на ресурс и работа, отказ от екзотични продукти, които от своя страна също подсигуряват не само заплатата на няколко работници, а и бюджетите на цели държави...

Без пластмаса?

Дори и да не сте заети в производство, пряко зависимо от емисиите на въглеродния двуокис, каквито са автомобилната индустрия или въгледобива, просто влезте в банята си и пребройте пластмасовите шишенца, които държите там.

Голяма част от козметичните продукти в тези пластмасови шишенца също са замърсители. Можете ли да си представите живота си без тях? Купувате ли си напитки в пластмасови бутилки, например съвсем обикновена вода? Всяка минута на планетата се продават по един милион такива бутилки с вода, като цената на бутилката е в пъти по-висока от тази на водата, а само 10% от пластмасовите бутилки в света се рециклират.

Пушачите изхвърлят годишно по един трилион фаса, направени от преработена с ацетон целулоза, които приключват живота си в океана като отрова за рибите. Дамските превръзки, тампоните, пелените са обработени с абсорбиращи полимери и също представляват огромен замърсител, но кой би се отказал от тях?

И това са само незначителна част от дребните неудобства, които бихме понесли при промяна на начина си на живот.

В Германия автомобилното производство е пред колапс – хората все още си купуват автомобили с класически двигатели с вътрешно горене, но вече е неминуемо ясно, че скоро технологиите трябва да бъдат заменени с по-незамърсяващи. Това означава загуба на работни места не само в заводите за автомобили, но и във всички съпътстващи производства – доставчиците ще фалират.

Фалити и безработица

Фалити и загуба на хиляди работни места ще има и в региони с традиционен въгледобив. Държавата ще трябва да компенсира това със социално подпомагане, което ще се отрази на бюджета на всички останали. А спирането на въгледобива е само началото на тази мащабна промяна, от която се нуждае планетата.

20 000 работни места ще бъдат затворени веднага само в страна като Германия. Същата съдба обаче ще сполети и химическата индустрия, селското стопанство, туризма. Ще приеме ли някой от вас безропотно личния си фалит с обещанието, че така спасява бъдещето?

Да погледнем към Франция. Макрон въведе данък върху дизела и по улиците излязоха хората с жълтите жилетки. Този данък удари по-бедните, които живеят в по-евтини селски региони и пътуват до работа с автомобилите си. Те са напълно зависими от цената на бензина и дизела и давайки голяма част от дохода си за гориво, те обедняха още повече. Логично е, че данъкът изкара на улицата десетки хиляди от тях.

Междувременно движението на жълтите жилетки се превърна в истински граждански бунт, с който Макрон се опитва да се съобрази и политиката му се тласна към популистки решения и обещания.

Швейцария, Канада и Германия си взеха поука от това и решиха проблема с данъка по друг начин. Парите от събрания данък върху вредни емисии се връща изцяло на гражданите. По-бедните получават повече, защото живеят в по-малки жилища и карат по-малки коли. Така например в Онтарио една семейство със среден доход плаща 244 долара повече данък заради налога върху бензина, но пък накрая получава обратно от държавата 300 долара.

Скоро няма да има благополучие

Ще направи ли обаче подобна мярка промяната на живота ни по-приемлива? За съжаление тя е недостатъчна за всички промени, които трябва да настъпят. Токът например ще става все по-скъп заради отказа от атомни централи и преминаването към напълно обновяеми източници. Потсдамският Institute for Advanced Sustainability Studies предупреди неотдавна, че настроението в Германия, което засега е на страната на екодвиженията, може лесно да се обърне с нарастването на цените за бита. А Германия дори не е започнала да въвежда истински нужните промени, които ще струват десетки пъти повече от таксите, които гражданите вече плащат сега.

Отсега трябва да е ясно, че екологична политика не може да се провежда, като просто се оскъпява консумацията на услуги и стоки. Твърде бързо подобен подход ще изхвърли от руслото милиарди семейства със среден доход и те ще се откажат от зелената политика.

От друга страна, все повече икономисти предупреждават, че не опазването на околната среда застрашава благополучието, а че без опазване на околната среда скоро няма да има благополучие.

Британската икономистка Кейт Рауърт предпочита да говори за границите на натоварване, които планетата може да понесе.

„Политиците могат да дебатират как да структурират политиката си за опазване на природата, дали да натоварят средната класа или богатите, дали да регулират всичко на държавно ниво, или да оставят пазарната икономика да прецени, но едно нещо те не могат да контролират и променят и това са границите на натоварване, които може да понесе природата. Те не могат да се променят, затова трябва да се променим ние. Последствията от пренебрегването на природните закони ще са унищожителни за всички ни, а първо ще пометат точно най-бедните“, заявява тя и предлага съвсем радикална концепция.

Да се спре омагьосаният кръг на непрекъснатия икономически растеж. Икономическият растеж на богатите държави често е причина за екологичната катастрофа в бедните – там, където хората нямат достъп до чиста вода, живеят зарити от боклука на Европа и САЩ, остават без прехрана, защото джунглите и горите им са изсичани, за да има още повече за износ, и т.н.

Зелен рестарт

В САЩ демократката Александрия Окасио-Кортес заговори за така наречения Green New Deal, който може да гарантира запазване или създаване на нови работни места, благоденствие, сигурност и справедливост.

Окасио-Кортес прави аналогия с прочутата New Deal на правителството на Рузвелт, който с нея успява да преодолее драматичните последствия от Голямата депресия. 

Всъщност new deal е термин от играта на карти и означава ново раздаване. При Green New Deal се има предвид също ново начало, рестартиране на икономиката и тръгването по нови релси, които не изискват такъв унищожителен ресурс.

За първи път този термин е използван през 2007 година в „Ню Йорк таймс“.

„Ако искаме светът да стане по-зелен, трябва да се откажем от въгледобива и да намерим начин за по-чисто производство на енергия, каквито са възобновяемите източници. Това е мащабна промяна най-вече за индустрията, но тя може да доведе до създаването на нова икономика – точно както това се случи през 1929 година при Рузвелт“, писа вестникът.

Идеята на Green New Deal е да се създадат достатъчно работни места в екологичната индустрия и възобновяемите енергии, за да може промяната да се случи, без да бъдат жертвани цели слоеве от обществото. Само със зелената индустрия икономиката може да се освежи и подсили, като едновременно с това се създават нови и нови работни места. Тази концепция обаче е отхвърляна и атакувана непрекъснато от президента Тръмп и консервативните медии.

Тази година през март концепцията се провали гръмко, след като нито един сенатор не гласува за нея. Дори и демократите я отхвърлиха, страхувайки се, че консерваторите ще използват тази концепция, за да ги осмеят и да разцепят партията.

В Европа привържениците на Green New Deal настояват за тотална промяна в икономиката, която да се финансира от централните банки. Зелените партии в Германия, Швейцария или Австрия подкрепят идеята.

Засега привържениците ѝ в Западна Европа не са малко, но срещу тях застават източноевропейски правителства или популистки партии в собствените им държави.

Опазването на околната среда е темата, която ще се превърне в новата разделителна линия между бедни и богати, Запад и Изток, Север и Юг. И ако правителствата не съумеят да намерят начин да преодолеят това разделение, следващите революции ще са „за“ и „против“ зелените политики.

----

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" в последния брой за 2019 г. Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук.