Човек и добре да живее, един ден се събужда под звуците на Boogie, Melly или Mustard, което не са сортове горчица, а най-нашумелите рапъри в момента. Всъщност звуци е щедро казано, а буди се – още по-щедро. Става дума за вибрации в най-ниския регистър, които, ей така, както си спиш, натискат стомаха ти към петите и едновременно с това те залепват за тавана. Всеки, който е осъмвал в дома си с дете, което за една нощ се е превърнало в тийнейджър, знае за какви тупа-лупа-музики говоря.

Разбира се, всеки нормален човек, би казал: „Ми иди в стаята на тоя тийнеджър, скарай му се и му намали музиката!“ Ха-ха. Това е все едно да кажеш на Хилъри Клинтън да иде в Белия дом и да помоли Доналд Тръмп да подпише търговското споразумение с Европейския съюз. Или да звъннеш на Борис Джонсън и с две приказки да го навиеш да върне кралството в ЕС и да отиде да рецитира Илиада на старогръцки някъде в Исландия. Абе с две думи – да накараш тийнейджър да си спре музиката, е като да помолиш съседа вместо Наско Ментата да слуша концерт номер две на Рахманинов. Фортепиано.

Въпреки това, опитът все пак си заслужава. Приключва с две почти насинени очи – едното е моето, от затръшнала се в носа ми врата. Другото – на тийнейджъра, който се е разминал с него само поради умението ми в последния момент да овладея едновременно задалия се инфаркт и порива ми да го просна на сушилнята и да го нашамаря с дървена лъжица.

Когато човек се сдобие с тийнейджър, може да се смята за късмет и проклятие, ако живее в кооперация, в която съдбата му споделят и други родители, най-добре да са съседите в непосредствена близост. Тези до нас нищо не ни казват за децибелите, защото техният тийнейджър по цяла нощ убива чудовища и води войни на компютъра си, а това е занимание емоционално и се съпровожда с гръмки крясъци, викове на екстаз и люти псувни, заради които майка му вече трети месец ходи само с тъмни очила в блока, надявайки се, че няма да я позная. Съседката отдолу пък има трима тийнейджъри и едва ли чува точно моя – обикновено движи със слушалки на ушите и ако съдя по миризмата от балкона ѝ, откакто и третото й дете влезе в пубертета, пропуши. Ма не тютюн. Винаги е безметежно усмихната и май недовижда какво точно се случва около нея.

Та влизайки в тая особена възраст, която според приятелките ми се преминава само с достатъчно количество вино и евентуално малко трева, аз реших да се боря. Планирах битката си перфектно. Реших да проникна в ъндърграунда на младежката култура, да се сближа с всички популярни рапъри и ютюбъри и да ги подкупя, за да се заемат те с тежката роля на възпитател, която на мен вече ми се изплъзва. Колко му е да дам едни сто лева на звездата на всички тийнейджъри Мишо Буцата, за да спре да се бръсне на ивички и да вземе да се подстриже прилично. Така и синът ми ще се върне отново към хубавите, младежки, приятни прически с изчистен врат и изряден път. На момчетата от ютюб канала „Спейс фрог“ ще обещая редовни вноски, ако от време на време вмъкват във влоговете си репликата: „Викторе, първо си напиши домашните, после ни пускай!“ Даже подготвих няколко текста за рап парчета, в които все още присъства типичния за тази възраст младежки бунт, но вместо нелепите рефрени с fuck you, beaches, I am the motherfucker, съм сложила по-подходящи изрази, като „Благодаря ти мамо, за вкусния обяд“ и откъси от „Фауст“ на Гьоте. Смятам, че са толкова оригинални, че не може да не се запалят по тях – в крайна сметка тийнейджърите от тоя живот искат само две неща – да са като всички други и едновременно с това да не са като всички други.

Планът ми, както виждате, е свързан с определено количество финансови средства, които трябва все пак да дойдат отнякъде. Но аз съм богата. През последните две години се наложи да работя извънредно, за да оборудвам тийнейджъра с маратонките, без които планетата ще спре да се върти, вулканът на Витоша ще изригне и слънцето никога повече няма да изгрее. Тъй като една от особеностите на тия детски години е бързият растеж, имам 18 чифта почти неносени маратонки на цената на малък автомобил луксозен клас. Ще ги продам на съседите от първия етаж, техните близнаци вече са на 10 и ако не ипотекират апартамента си, едва ли ще могат да издържат на тийнейджърските им нужди скоро.

А след това ще инвестирам в собствен ютюб канал, от който ще разпространявам новата младежка култура, в която да си връщаш чиниите от стаята обратно в кухнята и да ходиш в неделя на музей с майка си, е абсолютен хит!