Article_top

Няма пострадали хора и материални щети след труса, разлюлял района на Самоков в понеделник. Магнитудът на земетресението е бил 4,3 по скалата на Рихтер по официални данни на БАН, предаде Нова тв. Епицентърът е бил под връх Мусала, и съответно най-силно е усетено в Самоков в 20,01 часа.

Предишната вечер (неделя) в 19,36 часа имаше друг трус - от 3,3 по Рихтер, регистриран близо до Банско. Епицентърът е на 6 километра северно от Разлог.

„Второто земетресение е странно“, каза пред Нова тв сеизмологът проф. Бойко Рангелов, като уточни, че самият той не го е усетил в София, докато се е движил по улицата.

По думите му то не е било силно, за да има някакъв ефект върху хората.

„Имам няколко аргумента. Става на място, където е странно да става. Това е най-устойчивата част на България, така да се каже – едни от най-старите скали на територията на страната. Наричат се южно-български гранитоиди, много здрави скали. Другата странност е, че интензитетът, т.е. усещането за този трус, би трябвало за тези разстояния, за които говорим, да е малко по-силен, а се оказва, че е слабичко усещането, но за сметка на това е почувствано на много голяма площ“, обясни проф. Рангелов.

Странен бил и тътенът, който са чули хората, но такъв имало обикновено, когато трусовете са в скали. Звукът бил ефект от „счупването“ им, обясни сеизмологът.

Другото странно било, че няма афтършокове, но понякога природата ни изненадвала. Той даде пример със земетресение с магнитуд 5 в Хасково преди двайсетина години, когато имало един единствен трус и нищо преди или след него.

На въпрос какво означават две поредни земетресения в един и същи район, проф. Рангелов обясни, че активизация всъщност има от началото на декември.

„Има няколко трусчета с магнитуд 2 или 2,5, разположени в една линия, малко по на юг“, каза той.

Изглеждало сякаш „активността мигрира малко на север“, от по-дълбоките към по-плитките слоеве на земната кора, което било нормално в такава ситуация.

Земетресенията обаче няма да се преместват много на север, обясни Рангелов. Причината е точно в аргумента му за най-здравите скали, където досега са трусовете. Там сериозни разломи нямало. Разломът е в района на Крупник и Кресна.

Сеизмологът припомни, че в района на Крупник през 1904 г. е било най-силното земетресение в континентална Европа – 7,8 по Рихтер.

„Трусчетата досега стават в границите на блокове, в които е разбит Рило-родопският блок, който е много стар. Това са движения на блоковете, които най-често са хоризонтални, леко въртеливи и аз не мисля, че може да има връзка между тях и огнището, за което говорим – Крупник-Кресна“, каза проф. Рангелов.

Той успокои, че сеизмолозите следят цялата обстановка на територията на страната. Предупреждения обаче няма как да се направят, защото дори при активност не се знаело дали е тревожна.

„Засега няма такава практика, дори и по света“, каза Рангелов.

Според него е вярно, че на територията на страната няма големи земетресения през последните години. От 1928 г. например у нас не е имало земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. За радост в България не се наблюдава цикличност при активизацията на трусовете. У нас сеизмичността била особен тип – вътрешно-континентална.

В момента се разработвала широка концепция за земетръсната безопасност на София. По този повод се оказало, че столицата и други големи градове като Пловдив, Варна и Русе се намирали в „доста лоши грунтови условия“, т.е. слаби трусове се усещат по-силно отколкото на други места. Става въпрос за природни дадености – основите на София например лежат върху утайки от езеро. И тъй като върху това няма как да се повлияе, просто сградите трябва да се строят по-здраво, обясни сеизмологът.

Сградите се строяли така, че да не получават конструктивни повреди и при земетресения от 9-а степен.

 

Няма пострадали хора и материални щети след труса, разлюлял района на Самоков в понеделник. Магнитудът на земетресението е бил 4,3 по скалата на Рихтер по официални данни на БАН, предаде Нова тв. Епицентърът е бил под връх Мусала, и съответно най-силно е усетено в Самоков в 20,01 часа.

Предишната вечер (неделя) в 19,36 часа имаше друг трус - от 3,3 по Рихтер, регистриран близо до Банско. Епицентърът е на 6 километра северно от Разлог.

„Второто земетресение е странно“, каза пред Нова тв сеизмологът проф. Бойко Рангелов, като уточни, че самият той не го е усетил в София, докато се е движил по улицата.

По думите му то не е било силно, за да има някакъв ефект върху хората.

„Имам няколко аргумента. Става на място, където е странно да става. Това е най-устойчивата част на България, така да се каже – едни от най-старите скали на територията на страната. Наричат се южно-български гранитоиди, много здрави скали. Другата странност е, че интензитетът, т.е. усещането за този трус, би трябвало за тези разстояния, за които говорим, да е малко по-силен, а се оказва, че е слабичко усещането, но за сметка на това е почувствано на много голяма площ“, обясни проф. Рангелов.

Странен бил и тътенът, който са чули хората, но такъв имало обикновено, когато трусовете са в скали. Звукът бил ефект от „счупването“ им, обясни сеизмологът.

Другото странно било, че няма афтършокове, но понякога природата ни изненадвала. Той даде пример със земетресение с магнитуд 5 в Хасково преди двайсетина години, когато имало един единствен трус и нищо преди или след него.

На въпрос какво означават две поредни земетресения в един и същи район, проф. Рангелов обясни, че активизация всъщност има от началото на декември.

„Има няколко трусчета с магнитуд 2 или 2,5, разположени в една линия, малко по на юг“, каза той.

Изглеждало сякаш „активността мигрира малко на север“, от по-дълбоките към по-плитките слоеве на земната кора, което било нормално в такава ситуация.

Земетресенията обаче няма да се преместват много на север, обясни Рангелов. Причината е точно в аргумента му за най-здравите скали, където досега са трусовете. Там сериозни разломи нямало. Разломът е в района на Крупник и Кресна.

Сеизмологът припомни, че в района на Крупник през 1904 г. е било най-силното земетресение в континентална Европа – 7,8 по Рихтер.

„Трусчетата досега стават в границите на блокове, в които е разбит Рило-родопският блок, който е много стар. Това са движения на блоковете, които най-често са хоризонтални, леко въртеливи и аз не мисля, че може да има връзка между тях и огнището, за което говорим – Крупник-Кресна“, каза проф. Рангелов.

Той успокои, че сеизмолозите следят цялата обстановка на територията на страната. Предупреждения обаче няма как да се направят, защото дори при активност не се знаело дали е тревожна.

„Засега няма такава практика, дори и по света“, каза Рангелов.

Според него е вярно, че на територията на страната няма големи земетресения през последните години. От 1928 г. например у нас не е имало земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. За радост в България не се наблюдава цикличност при активизацията на трусовете. У нас сеизмичността била особен тип – вътрешно-континентална.

В момента се разработвала широка концепция за земетръсната безопасност на София. По този повод се оказало, че столицата и други големи градове като Пловдив, Варна и Русе се намирали в „доста лоши грунтови условия“, т.е. слаби трусове се усещат по-силно отколкото на други места. Става въпрос за природни дадености – основите на София например лежат върху утайки от езеро. И тъй като върху това няма как да се повлияе, просто сградите трябва да се строят по-здраво, обясни сеизмологът.

Сградите се строяли така, че да не получават конструктивни повреди и при земетресения от 9-а степен.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?