Войната между САЩ и Иран пренарежда глобалния дневен ред, измествайки вниманието от Украйна, задълбочавайки екологичната криза в Залива и разтърсвайки световните енергийни пазари, предаде АП.

Войната в Украйна остава в сянката на конфликта в Залива

Войната между САЩ и Иран измества глобалния фокус от руската инвазия в Украйна, която навлиза в петата си година и остава най-мащабният европейски конфликт след Втората световна война, пише в своя анализ АП. Докато вниманието на Вашингтон е погълнато от кризата в Близкия изток, Кремъл използва момента, за да засили пролетната си офанзива. Само за едно денонощие Русия изстреля почти 1000 дрона и 34 ракети срещу украински градове - една от най-интензивните атаки от началото на войната, съобщи АП.

Киев отвърна с най-голямата си досега нощна атака с безпилотни апарати - почти 400 дрона, насочени към руски региони и Крим.

Украинският въпрос остава водеща тема за европейската външна политика, тъй като страхът от по-широки амбиции на Москва продължава да расте, отбеляза АП. Междувременно администрацията на президента Тръмп е ограничила контактите си с руските и украинските делегации, докато войната в Залива изисква все по-голям дипломатически и военен ресурс.

Според източници, цитирани от АП, Вашингтон е предупредил, че може да се дистанцира от украинския конфликт, ако текущите мирни усилия не дадат резултат.

Екологичните последици: токсичен облак, замърсени води и радиационни рискове

Екологичните щети от войната в Залива вече се очертават като едни от най-тежките в съвременната история, предаде АП. Горящи петролни депа, потънали танкери и удари по рафинерии изпускат в атмосферата огромни количества сажди, тежки метали и токсични химикали. Според експерти на ООН това представлява заплаха за въздуха, почвите, водите, земеделието и човешкото здраве.

„Това е връщане години назад в борбата за устойчивост“, коментира иранският учен Кавех Мадани, цитиран от АП.

Организации като Conflict and Environment Observatory вече са регистрирали над 400 екологично опасни инцидента, но реалният мащаб остава неизвестен заради прекъсвания на интернет и забавени сателитни изображения, съобщава още АП. Един от най-видимите ефекти е т.нар. „черен дъжд“, паднал над Техеран след удари по петролна инфраструктура — смес от сажди, токсини и водни капки, която може да причини респираторни заболявания, сърдечни проблеми и дългосрочни ракови рискове.

Особено тревожна е ситуацията с достъпа до питейна вода. Държавите в Персийския залив разчитат на стотици инсталации за обезсоляване на морска вода, а щетите по тях могат да доведат до хуманитарна криза, отбеляза АП. Иран и Бахрейн вече съобщиха за повредени съоръжения след въздушни удари. Експерти предупреждават, че замърсяването от потънали кораби може да блокира цели инсталации или да ги извади от строя поради замърсяването на водата или поради удари по електропреносната мрежа, която ги захранва.

Радиационната опасност

Допълнителен и все по-обсъждан риск е свързан с ядрената безопасност. Международната агенция за атомна енергия няма достъп до иранските ядрени обекти, включително до такива, ударени от САЩ и Израел, което поражда опасения за потенциални радиационни инциденти, предаде АП. След удар по иранско съоръжение за обогатяване на уран последва иранска ракетна атака срещу израелски градове, включително такъв с ядрен изследователски център.

Макар Израел да твърди, че няма щети, експертите предупреждават, че дори минимално изтичане може да има дългосрочни последици — от кожни увреждания и "лъчева болест" до рак, сърдечни заболявания и генетични мутации.

Икономическите ефекти: скок на цените и глобални енергийни сътресения

Икономическите последици от войната се разпространяват по света със скоростта на ракетните удари. Цените на петрола отново преминаха границата от 100 долара за барел, след като дипломатическите усилия за прекратяване на огъня се оказаха без резултат, предаде АП. Международният бенчмарк Brent достигна 100,61 долара, а американският WTI — 93,25 долара, което доведе до спад на водещите борсови индекси и засили натиска върху енергийните пазари, съобщи АП.

Глобалните сътресения принуждават някои държави да търсят алтернативни доставки. Филипините вече получиха над 700 000 барела руски суров петрол, а втори танкер е договорен, съобщи АП. Манила обяви национална енергийна извънредна ситуация, за да се подготви за възможни прекъсвания на доставките, като уверява, че страната разполага с повече от месец резерви. В същото време някои държави се връщат към въглищата, което увеличава замърсяването и емисиите на парникови газове.

Според платформата Greenly само американските военни са отделили близо 2 милиарда метрични тона (2 трилиона килограма - б.р.) парникови газове през първите шест дни на войната — количество, което подчертава мащаба на екологичната и икономическата криза, отбеляза АП. Експертите предупреждават, че възстановяването на региона след войната ще бъде бавно, а екологичните щети вероятно ще останат на заден план заради спешните нужди от възстановяване на енергийна, водна и производствена инфраструктура.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".