В икономиката почти никога не става дума за „борба“ и „битки“. Такава е словоупотребата в политиката. У нас тези думички са в широка употреба (от Мартин Димитров до Мая Манолова) вероятно и поради борческото минало в спорта и стопанските отношения.

Но икономиката е инерционна, не революционна. Изборът никога не е „или-или“, а малко от едно за сметка на нещо друго. Точно такива са и промените в областта на политиките на ЕС, които са си поставили климатични цели. И при това прилагателно следва да се сложи в кавички. Климатът е глобален и донякъде космически феномен. ЕС като най-чиста юрисдикция на Земята не може да допринесе много за положителните промени.

Мнение и стопански реалии

През септември тази година „Евробарометър“ публикува своя пореден доклад за общественото мнение спрямо важността на климатичните изменения. Обстоятелството, че 10% от гражданите на България смятат тези изменения за най-сериозния проблем пред човечеството (в противовес на Швеция и Дания, където половината от хората са на това мнение), предизвика коментари с нотка на отчаяние – България пак е на последно място.

Но внимателният поглед върху тези и други данни показва много по-интересна картина.

  • В Гърция, Латвия, Румъния и Хърватия мнението по този въпрос е практически същото – 11% дават отговор като българските респонденти;
  • В южните и бившите комунистически страни тревогата, че измененията са такъв проблем, е средно около три пъти по-малко застъпена, отколкото при най-загрижените респонденти;
  • А тези последните са скандинавските страни, Австрия, Великобритания, Германия и Нидерландия;
  • Има известна корелация с дохода на човек от населението, но в Люксембург не са чак на това мнение.

Обяснение на тези разлики могат да се търсят къде ли не.

Може да се твърди, че на юг хората са по-безгрижни, че на север зимите и дългите зимни нощи пораждат депресивни настроения. По на юг четирите сезона може би дават чувство за нормалност. А пък за всички комунистически страни сегашното състояние на околната среда е несравнимо по-добро от онова преди 30 години.

Очевидно е все пак, че в определена точка на ръст на стопанството и доходите състоянието на околната среда започва да се подобрява. Това вероятно е така, защото хората започват да обръщат внимание на обстоятелства, което преди това са оставали на заден план. Рецесиите имат „смразяващ ефект“ върху интереса на хората към климата. Тогава хората се интересуват повече от безработица, работни места, доходи и спестявания. Това показва и сравнението на промените в мненията на хората от „Евробарометър“ преди десет години и сега. Установено е още например (едно изследване от 2006 г.), че горите намаляват в страни с доход под 4,6 хил. щатски долара (в номинално изражение) на човек, но се увеличават при доход от 6,2 хил. щ.д. Така е впрочем и в България.

Изпълнение на политически задачи: България и ЕС

Случайно или не, но в България законодателството за защитените територии и биологичното разнообразие и „Натура 2000“ бе прието, когато доходите на човек преминаха същата граница. Друга предполагаема случайност е, че политиките по повод климатичните промени се наблюдават от Европейската агенция по опазване на околната среда (ЕАООС) от 2005 г. Едната от причините, вече отдавна забравена, за това да бъде приета програмата „Натура 2000“ и за общото наблюдение е обстоятелството, че политиките започват да се прилагат заедно с последното голямо разширяване на ЕС (2004-2007 г.).

Впечатлението ми е, че имаше страх, че бившите комунистически икономики ще бъдат изключително мръсни (поради инерцията от миналото). Този страх се оказа безпредметен. Но да се върна към България...

Европейската агенция за опазване на околната среда (ЕАООС) наблюдава страните членки по 18 показателя, за които издава социални доклади. За България засега са издадени 12 доклада, но страната естествено е предмет на годишните доклади за тенденциите и предвижданията. Няма специален доклад за климатичните промени, но по тази тема са важни докладите за промишлените замърсители (2018 г.) и парниковите газове (2017 г.). (Данните, както обикновено при международните статистически сравнения, са с давност две години.)

Като общо количество парникови газове България емитира средно два пъти повече от средните стойности за ЕС. Повече са емисиите само в Естония. Но по емисии на човек от населението страната е в по-добрата половина на страните членки – по-ефективна (от това гледище) икономика от Австрия, Германия, Гърция, Дания, Нидерландия, Чехия и много други.

Измерено в метрични тонове въглероден еквивалент, подобрението след 1991 г. е около три пъти, в енергетиката – най-големия емитент на парникови газове – подобрението за този период е около 40%, най-значимо след рехабилитацията на „Марица–изток 3“ и инвестицията „на зелено“ в „Марица–изток 1“. Тези инвестиции са планирани през 1998 г. и завършени, понякога поетапно, съответно пет и десет години по-късно. Това съвпада с разгръщането на инвестиции във вятърни, фотоволтаични и други централи на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), най-значителното намаляване засега е през 2011 г.

За ефективността на тези инвестиции все още се спори, но положителният резултат е очевиден. По другото е известно следното:

  • Този тип инвестиции са де факто условие (при „Мариците“) за членство на страната в ЕС и в изпълнение на политиките на ЕС (в случая с ВЕИ);
  • Цената (нетно, с отчитане на странични ефекти в инвестиции, работни места и фискален принос) е под 2% от БВП за 2019 г., дългосрочно, поради промяна в цените на технологиите и емисионните права ефектът ще бъде напълно положителен;
  • Печалбите в този сектор и при тези инвеститори не са „огромни“, както твърдят патриотични народни представители и шефове на работодателски организации, а около и под средните за икономиката и са напълно прозрачни (поради публичност на договорите и правната рамка на стимулиране);
  • Чистите загуби засега от два други енергийни проекта – АЕЦ „Белене“ и „Цанков камък“, е 3% от БВП за 2019 г., но по неизвестни (поне от икономическо гледище) причини тяхната поддръжка продължава.

При това положение докладът на ЕАООС за 2019 г. отбелязва, че по линия на парниковите газове България не изпълнява плана, такова е положението и при дела на ВЕИ в брутното крайно електропотребление, но всичко е наред в крайното (нетно) потребление на електроенергия. Тук България е в групата на единайсетте страни, които се представят по-добре от планираното.

Дяволията тук е в детайлите. Ако в края на 2009 г. бе изпълнено указанието на министър Нона Караджова за спиране на ТЕЦ „Брикел“ (поради неизпълнение на приватизационния договор в частта за пречистващите инсталации), ако не би имало кръстосано субсидиране на топлофикации, заводски централи и други ТЕЦ, положението би било по-добро. Същото може да се каже и по повод ценовите условия на „Марица–изток 2“, включително ако бяха концесионирани мините и все още общинските топлофикации (най-вече тази на София).

Основен проблем по повод въглеродния двуокис (СО2) и парниковите газове е фактът, че през 2006 г. България не е договорила отчитане на географската особеност на лигнитните въглища, които са с високо съдържание на сяра.

Тези причини влияят и върху онова, което следва.

По отношение на сега договорените цели (между страните членки) за 2030 г. страната е сред изоставащите с минус 8.1% от набелязаното. Но е по-добре от Румъния и Франция (-12.5 и -13.6% съответно) и много по-напред от Германия и Дания (-16.2), Австрия, Белгия, Естония, Полша и Чехия – всичките с изоставане от над 20%.

При енергийната ефективност изоставането е средно с 10% за 2017 и 2018 г. Положението е същото и в Австрия, Белгия и Германия, но е много по-лошо в Литва, Унгария и Словакия.

И тук тайната е в подробностите. В България пречат два фактора: поддържането на ниски цени на електроенергията за домакинствата и по-ниско съотношение на тези цени към цените на промишлеността (те са само с около 75% по-ниски от тока за домакинствата). В ЕС съотношението е поне два пъти по-евтин ток в полза на промишлеността, защото тя участва във веригата на добавената стойност (където всяко звено плаща доставките и данъците отделно).

Проблем в бъдеще ще бъде провалът на правителството: а) да диверсифицира доставките на природен газ, да разкрие собствени източници (природен газ от шисти) и да получи компенсации за злоупотреба с господстващо положение от страна на „Газпром“ и б) да договори с ЕС адекватност на електроенергийната система при запазване на чистите (по настоящите критерии) ТЕЦ.

Възможно решение по повод емисиите на парникови газове може да бъде нова АЕЦ, но то е общо икономически неизгодно и свързано с непосилни странични разходи по линия на ликвидиране на инсталирани мощности и стопанска цена на проектите – по-висок държавен дълг и по-високи лихви по кредитите на правителството и оттам – за всички предприятия.

Историческата картина

С изключение на посочените проблеми опазването на околната среда върви много по-добре от тревожните и нереалистични очаквания.

След 1998 г. България постепенно се придвижва нагоре в индекса за опазване на околната среда на Йейлския университет, в момента 5/6 от страните в света са по-зле от нея, а от новите страни членки на ЕС положението е малко по-добро само в Словакия и Литва.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват като относителен дял от БВП на около 2,8% за последните пет години. Това е относително висок дял в ЕС и две трети от него са принос на частния сектор.

През 90-те години на миналия век основни фактори в подобряването на околната среда в новите страни членки на ЕС, в това число и България, действат донякъде от само себе си.

В началото на 90-те ключов „изчистващ“ ефект имат рецесията, стопанският упадък на неконкурентните на международния пазар декапитализирани енергийни и промишлени предприятия от епохата на централното планиране. Неконкурентни в международен план, те са очевидно основните замърсители в национален и трансграничен контекст.

Това прави относително лесна промяната на законодателството, и в частност прилагането на принципа „замърсителят плаща“. Поради обстоятелството, че новите страни членки разработват и по-важното – прилагат законодателството си през 90-те, равнищата на общо замърсяване на средата при тях са по-високи поради „наследството“ и времето за прилагане на новите закони за опазване на околната среда.

При широкомащабната приватизация този принцип при тях (включително в България) е цялостно и добре приложен. Но новите собственици не отговарят пряко за стари щети, нанесени върху околната среда, макар и да имат задължения и разходи по тяхното намаляване след приватизацията на предприятия. Например на нови и особено чуждестранни инвеститори в енергийни и химически предприятия по-лесно се налагат високи стандарти за опазване на околната среда, отколкото на държавни собственици или на нови местни частни собственици. За стари щети обаче отговаря старият собственик, т.е. държавата. Това донякъде определя и относително високия общ дял на публичните разходи по опазване на околната среда спрямо БВП в сравнение със стара Европа. Съществена роля за подобряването на околната среда в нова Европа в началото на 90-те играят и приемането на законодателството на Директивите на ЕС за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) от 1987 г. и достъпа до информация в областта на околната среда от 1991 г.[1], екологичните стандарти на кредитиране, прилагани от Световната банка и ЕБВР (когато тези страни практически нямат изгоден достъп до инвестиционно кредитиране), и грантовите схеми по програмата ФАР и други международни програми[2].

----

[1] България е първата страна направила това през 1991 г.

[2] Няколко примера: по програмата ФАР чрез МОСВ се запазва и усъвършенства системата за наблюдение на състоянието на околната среда и са оборудвани РИОСВ в ситуация на остри бюджетни дефицити; България, със съдействието на правителството на Конфедерация Швейцария и експертизата на Световната банка е първата Европейска страна приложила редукция на външния дълг по схемата „дълг срещу околна среда“ (и капитализирала Доверителния фонд), с помощта на Японската агенция за международно сътрудничество е изпълнена програма за изчистване на околната среда около КЦМ до Пловдив и пак със заем от Световната банка се финансира преодоляването на замърсяванията от преди 1989 г.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през декември 2019 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.