Article_top

Православната църква почита днес Богоявление - Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.

Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" (на славянски "Просвещение"). То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".

"Богоявление" произлиза от думата "явяване" (от гръцки "епифания"), която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля в нея Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Как беше отбелязан един от най-големите християнски празници в страната?

В Перник - ожесточена битка в малко вода

Община Перник, църковното настоятелство към храм "Св. Иван Рилски" и Дворецът на културата организираха литийно шествие и ритуално вадене на кръста на Йордановден. За първи път от много години на Богоявление кръстът в Перник се вади от водата. Досега Светият кръст се разиграваше на търг, като го получаваше далият най-много пари за откупуването му. Във водите влязоха шестима мъже. Кръста извади Емил Янев на 45 г. 

В Перник от ноември има тежък режим на водата заради пресъхването на язовир "Студена".

От началото на януари часовете, през които няма да има вода в града, се увеличиха с един.

 

 

Ледени хора, носии, развети знамена

И тази година не мина без мъжкото хоро във водите на Тунджа в Калофер, което според местните е стара традиция, но тези твърдения не се приемат еднозначно от историците.

Разпятието в Калофер бе предадено на 4-годишния Любомир, който участва в хорото с баща си. И проля доста сълзи.
Около 150 калоферци, повечето предварително загрети, влязоха в Тунджа за т. нар. мъжко хоро.

В калоферското отбелязване на Йордановден имаше и предложение за брак, широко медийно отразено на живо. 

 Хоро се игра и в река Лесновска в Елин Пелин.
31-годишният Евгени Александров хвана за поредна година кръста в Елин Пелин.
Мартин Миланов /18г./ извади кръста от ледените води на езерото "Монтанезиум" в Монтана. Миланов е ученик в местна гимназия и скача за пети път да вади кръста, но за пръв път успява. Той получи 100 лева от местната община и благословение от архимандрит Антим.
Ваденето на кръста във Велико Търново.
Петър Филев (38 г.) извади кръста от р. Янтра във Велико Търново.

 

Ритуалът в Каварна.
 Андриян Сократев (23г.) извади светия кръст по време на Богоявленския ритуал, отслужен на Буна 2 в Каварна. Младежът работи в пожарната служба в града
 27- годишният състезател по таекуондо Николай Томанов се добра пръв до Богоявленския кръст във водите на река Благоевградска Бистрица в Благоевград. 15 души от Плаж махала влязоха във водата с песен, облечени в народни носии, не се мина и без хоро.

 

 На Йордановден се освещават и бойните знмена на българската армия. Церемония на площад „Македония” в Благоевград

 

 

Православната църква почита днес Богоявление - Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.

Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" (на славянски "Просвещение"). То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".

"Богоявление" произлиза от думата "явяване" (от гръцки "епифания"), която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля в нея Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Как беше отбелязан един от най-големите християнски празници в страната?

В Перник - ожесточена битка в малко вода

Община Перник, църковното настоятелство към храм "Св. Иван Рилски" и Дворецът на културата организираха литийно шествие и ритуално вадене на кръста на Йордановден. За първи път от много години на Богоявление кръстът в Перник се вади от водата. Досега Светият кръст се разиграваше на търг, като го получаваше далият най-много пари за откупуването му. Във водите влязоха шестима мъже. Кръста извади Емил Янев на 45 г. 

В Перник от ноември има тежък режим на водата заради пресъхването на язовир "Студена".

От началото на януари часовете, през които няма да има вода в града, се увеличиха с един.

 

 

Ледени хора, носии, развети знамена

И тази година не мина без мъжкото хоро във водите на Тунджа в Калофер, което според местните е стара традиция, но тези твърдения не се приемат еднозначно от историците.

Разпятието в Калофер бе предадено на 4-годишния Любомир, който участва в хорото с баща си. И проля доста сълзи.
Около 150 калоферци, повечето предварително загрети, влязоха в Тунджа за т. нар. мъжко хоро.

В калоферското отбелязване на Йордановден имаше и предложение за брак, широко медийно отразено на живо. 

 Хоро се игра и в река Лесновска в Елин Пелин.
31-годишният Евгени Александров хвана за поредна година кръста в Елин Пелин.
Мартин Миланов /18г./ извади кръста от ледените води на езерото "Монтанезиум" в Монтана. Миланов е ученик в местна гимназия и скача за пети път да вади кръста, но за пръв път успява. Той получи 100 лева от местната община и благословение от архимандрит Антим.
Ваденето на кръста във Велико Търново.
Петър Филев (38 г.) извади кръста от р. Янтра във Велико Търново.

 

Ритуалът в Каварна.
 Андриян Сократев (23г.) извади светия кръст по време на Богоявленския ритуал, отслужен на Буна 2 в Каварна. Младежът работи в пожарната служба в града
 27- годишният състезател по таекуондо Николай Томанов се добра пръв до Богоявленския кръст във водите на река Благоевградска Бистрица в Благоевград. 15 души от Плаж махала влязоха във водата с песен, облечени в народни носии, не се мина и без хоро.

 

 На Йордановден се освещават и бойните знмена на българската армия. Церемония на площад „Македония” в Благоевград

 

Коментари

Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Великата шаячна правда...

Великата шаячна правда в действие!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?