Въпреки че през последните четири години България е постигнала скромен напредък в областта на свободата на медиите, ситуацията остава нестабилна и бива подкопавана от дълбоки структурни, правни и политически проблеми. Това се посочва в новия доклад на Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR) - съфинансиран от Еврокомисията, и Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа. 

Докладът е озаглавен „България: Крехкият напредък в областта на свободата на медиите е изложен на риск от отстъпление без спешни реформи“ и обобщава основните предизвикателства пред свободата и плурализма на медиите в страната. 

В него се разглеждат няколко основни теми – безопасността на журналистите, състоянието на Съвета за електронни медии (СЕМ) и обществените медии, както и правните заплахи, стратегическите съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP), плурализма на медиите, достъпа до информация и дезинформацията.

Политическа поляризация и институционална криза

Според доклада дълбоката политическа поляризация продължава да влияе медийната среда и да подхранва враждебност към журналистите. Липсата на стабилни институции и на ефективни механизми за защита на репортерите възпрепятства реалния напредък.

Припомня се опита от октомври 2025 г. да бъдат въведени промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха до шест години затвор за журналисти, които публикуват лични данни без съгласие. След силна обществена реакция този законопроект беше оттеглен, но остава да свидетелства за “възможна регресия“ в медийната свобода.

Проблеми в управлението на обществените медии

Докладът обръща специално внимание на продължаващата криза в Българската национална телевизия (БНТ) и Съвета за електронни медии (СЕМ).

Две неуспешни процедури за избор на генерален директор и поредица от съдебни обжалвания оставят БНТ с временно ръководство вече повече от три години. Това, според MFRR, „подкопава доверието в институциите и поставя под въпрос тяхната независимост“.

Въпреки увеличеното държавно финансиране, докладът подчертава, че ресурсите са недостатъчни, а липсата на законови гаранции оставя обществените медии уязвими на политическо влияние.

Правни заплахи

Юридическата среда в България продължава да създава риск от стратегически съдебни дела срещу журналисти (SLAPP). Според данните, десетки подобни искове са активни в момента, насочени основно срещу разследващи медии и журналисти, които работят по теми за корупция и организирана престъпност.

Липсата на пълна декриминализация на клеветата и възможността за използване на наказателното право за натиск срещу медиите остават сериозен проблем.

Недоверие и дезинформация

България продължава да бъде сред страните с най-ниско обществено доверие в медиите в Европейския съюз. Липсата на национална стратегия срещу дезинформация, дефицитите в медийната етика и лошите трудови условия за журналистите са предпоставка за разпространение на фалшиви новини и пропаганда.

Препоръки за действие

Сред основните препоръки на MFRR и Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа са:

- незабавно прилагане на Европейския акт за медийна свобода (EMFA);

- пълна декриминализация на клеветата и ефективна защита от SLAPP дела;

- гарантиране на независимостта на СЕМ и обществените медии;

- въвеждане на прозрачен механизъм за разпределение на държавната реклама;

- създаване на национална стратегия срещу дезинформацията.

В изготвянето на доклада са участвали девет международни организации, сред които ARTICLE 19 Europe, Асоциацията на европейските журналисти, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Международният институт за пресата (IPI) и „Репортери без граници“ (RSF).

Международната делегация е провела срещи с президента Румен Радев, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, СЕМ, БНТ и БНР, както и с представители на гражданското общество и дипломатическия корпус.

„Свободата на медиите в България остава крехка и изложена на риск от отстъпление“, се казва в заключението на МФРР.