Войната е класически начин за смяна на темата. Доналд Тръмп се нуждае именно от това преди изборите в САЩ през ноември, където ще се бори за втори президентски мандат. Темата, която трябва да смени, са обвиненията в таен заговор с Русия и оказването на натиск върху Украйна в негов личен интерес и в ущърб на националния интерес на САЩ.

Когато в САЩ има президентски избори, всичко друго и всички други са на заден план и всички средства са добри, стига да помагат за победата.

Войната е рисков начин за смяна на темата. Тя може да загуби изборите, ако струва много човешки жертви и парѝ. Но може и да ги спечели, ако минимизира тези загуби, като например се води от възуха – със самолети, безпилотни апарати, крилати ракети.

Проблемът в евентуална война с Иран не е в това дали САЩ биха я спечелили, а в това имат ли план как да не загубят мира след нея. Забравили ли са горчивия урок от Ирак? Не е сигурно, че Тръмп има план. Според американски медии той след дълги колебания неохотно е отстъпил пред натиска на държавния секретар Майк Помпео да разреши удара, убил иранския генерал Касем Солеймани.

Проблемът е и в широките възможности на Иран за асиметричен отговор. И в това, че за режима в Техеран е въпрос на живот и смърт да го даде. В противен случай катастрофално би загубил лице на фона на икономическите трудности, причинени от американските санкции.

В менюто от асиметрични отговори на аятоласите (според днешните съобщения иранският Съвет за сигурност е набелязал 13 варианта) са интернационализирането на конфликта (като се използват проиранските милиции в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен), тероризмът ("Хизбула" е  правила атентати по целия свят, включително и в България), иранските балистични и крилати ракети, дронове за нанасяне на удари по американски цели и съюзници на САЩ в региона, кибератаките, блокирането на Ормузкия проток, главният износен маршрут за суров петрол в света, ислямската мобилизация и солидарност.

Ако Иран успее да подпали конфликти в целия регион, те биха поставили на изпитание капацитета на САЩ да водят операции на различни места. Това няма да помогне на Тръмп. В началото на мандата си той обеща да върне у дома американските войници по света.

Евентуално трето издание на войната в Залива би увеличило рова от несъгласия между САЩ и Европа, който Тръмп успя да издълбае досега. Френският президент Еманюел Макрон може да се окаже прав в крайна сметка, че НАТО е в “мозъчна смърт”, а смъртта да не е само мозъчна.

Русия, която е една от международните опори на Иран заедно с Китай, няма да изпусне да извлече ползи от такава ситуация. “Америка първа” може да се окаже “Америка сама”.

Иран има и опцията да анулира едностранно ядрената сделка от 2015 година, от която Тръмп изтегли САЩ. Това би било крайна мярка, която да изгори мостовете между Техеран, от една страна, и Европа, Русия и Китай - от друга.

Евентуална война би поставила САЩ безалтернативно пред целта да сменят иранския режим. Това няма как да стане без американска окупация на 80-милионната страна, доста по-голяма от Ирак, опитът от чиято окупация, както отбелязах, е горчив. Не е ясно дали смяната на режима би намерила достатъчно широка социална база в Иран, или би го потопила в продължителен и кървав граждански конфликт, в чието блато САЩ да се окажат затънали.

Ликвидирането на Солеймани консолидира подкрепата за властта в Иран. За това свидетелстват милионните тълпи в Машхад, Техеран и Керман на погребението му. До удара санкциите успяха безпрецедентно да разклатят режима, предизвиквайки масови протести, които го принудиха да прибегне към крайни мерки за потушаването им, убивайки стотици демонстранти. Бунтовете, започнали като спонтанно икономическо недоволство от повишените цени на горивата и въвеждането на дажби за тях, придобиха политически характер, включително с горене на портрети на върховния духовен водач аятолах Али Хаменей.

Евентуална война може още да укрепи позициите на аятоласите и да развърже ръцете им да се разправят с противниците си. Трябва да се отчитат и психологическите фактори като религиозния фанатизъм и радикализацията.

Обаче продължителни и опустошителни бомбардировки, съчетани с глад и лишения, могат да доведат и до обратен ефект, деморализация, търсене на мирно решение, вътрешни борби между крайни и умерени в Иран.