Поредно убито дете. Поредна жертва на сексуално престъпление. Поредно дете, извършило ужасяващо престъпление. Пореден ужас. Пореден траур.

Поредното дете... Ужасно е... Още една тъжна звездичка на небето...

Чета за хората в техната мъка и техния гняв. Хората искат смърт. Хората искат незабавно наказание. Хората искат виновникът да бъде хвърлен на тълпата. Публичен линч в държава от ЕС в 21-и век.

Да, хората май го искат. Май искат още. Може би физическа кастрация. Може би друго... Добре, за момент да си представим, че кастрират задържания. Да си представим, че го застрелят. Че го разкъсат с четири коня. Че го обесят публично на площад Независимост. Че тълпата го разкъса на малки парчета. Че го изтезават по същия гнусен начин, по който той се е гаврил с жертвата. Че му дадат две смърти присъди и го убият два пъти. Убият го сто пъти...

Представихте ли си? Добре, браво. Но това ще върне ли Андреа сред живите? Ще върне ли часовете агония и страдание? Ще върне ли малката Криси от предишния случай? Ще върне ли всички останали жертви?

И ще предпази ли следващите жертви от изнасилване, побой, смърт? Че нали подобни „нечовеци“, по думите на някои, даже не могат да четат. Не гледат телевизия, не получават информация от никъде. Как тези „изверги“ с „животински подбуди“ (цитат) ще се информират за линча и ще си вземат бележка? Как, кажете...

Или по-скоро политиците да кажат. Които само искат увеличаване на наказанията. Сигурно скоро ще предложат да убиваме с камъни на площадите, че съвсем да се върнем в стадния период и да станем като племе в Афганистан... Няма да се учудя, ако следващото популистко предложение е наистина двойна смъртна присъда. Два пъти да убиваме.

Ама то не може. Ама то няма смисъл. Е, нищо, важното е да се предлага...

Същият разговор се водеше и след убийството в Сотиря. Същата емоция. Същите закани. Същите обещания. Същият разговор се водеше след убийството в Русе. Да не мислите, че този убиец се е впечатлил? Та той даже не може да чете...

За пореден път стигаме до основния въпрос. Как увеличаването на тежестта на наказанията, дори до сто смъртни присъди на човек, ще предотврати следващите трагедии? Как разкъсването на този ще попречи на Иван, Петкан или Стоян от село на другия край на България утре да изнасили друга жена или да убие друго дете?

Политиците всеки път предлагат увеличаване на тежестта на наказанията, за да прикрият собствената си вина за ситуацията. Защото много хора, български и международни експери, повтарят от много време, че единствено превенцията може да намали вероятността да се случват подобни ужасни престъпления. Превенция. За да се намали шансът за поява на възможни извършители, а не да искаме постфактум да ги разкъсваме.

И да убием този, няма да върнем Андреа. Както не можем да върнем Криси. Както не можем да върнем останалите. Но какво можеше да се направи:

• Може би ако убийците имаха малко повече образование, щяха да имат други интереси.
• Може би ако убийците имаха малко повече образование, щяха поне да могат да прочетат какви биха били евентуалните им наказания и да се стреснат.
• Може би ако убийците бяха научени на малко емпатия, нямаше да искат да нараняват.
• Може би ако убийците имаха малко сексуално образование, щяха да знаят, че момичетата имат право да отказват. (да, това е елементарно начално сексуално образование, да научиш децата, че момичетата имат право да казват не. Всичко друго са болни фантазии...)
• Може би ако някой беше признал, че в семейството му има проблем още когато се е опитал да изнасили далечна роднина, тогава социалните щяха да работят с него и да му запълнят липсите.
• Може би ако някой беше признал, че семейството му не се справя с отглеждането на деца, щяха да се вземат мерки и той да не порасне социопат. Дядото сега нарича внука си „изверг“ и се отрича от него.
• Може би ако хората знаеха и имаха опит в докладването на социопатно поведение, то социалните или правораздавателните органи щяха да вземат мерки.
• Може би ако оцелелите жертви знаеха, че могат да се оплакват и знаеха къде, социалните по-рано щяха да са алармирани, че нещо лошо става.
• Може би ако имаше повече кампании за правата на хората, или повече кампании как трябва да се възпитават деца, или повече кампании как и къде жертви на насилие могат да се оплакват, нещата щяха да са различни…

Може би... Ако... Може би ако имаше повече превенция, едни деца нямаше да станат социопати, а други деца щяха да са живи.

Превенция. Това ще спаси следващото момиче. Следващата жена. Следващата жертва.

Но за политиците не е удобно да говорят за превенция. Защото ще трябва да признаят, че не са готови. Че трябва да се работи. Че трябва да се поеме отговорност. Че трябва администрацията да се промени и да влезе в семействата. Тези семейства, които не могат да се справят и създават социопати.

Но, чакай, текстовете по-горе много приличат на едни други текстове. Предназначени да натискат администрацията. Предназначени да има превенция. Кои ли са тези текстове?

Срамно е да се търсят политически дивиденти от едно ужасно деяние. Но е престъпление да се знае какво трябва да се направи, за да се намалят следващите трагедии, а да не се прави. Само за да се запази малката власт. В момента псевдопатриотстващите предават всички жертви. Особено бъдещите...

Препечатваме коментара на Любомир Аламанов от профила му във Фейскбук.

Заглавието и подзаглавието са на редакцията.