"Днес търсим отговор на въпроса дали Конституцията ни гарантира с достатъчна надеждност правата на личността, защитата на собствеността и независимостта на съдебната система."

С тези думи президентът Румен Радев откри срещата с представители на Висшия адвокатски съвет.

Тя е в рамките на консултациите, които държавният глава провежда след обявената от него в реч пред парламента нужда от промени в основния закон на страната. Той напомни и че през ноември инициирал широк обществен дебат още преди препоръките на Венецианската комисия.

"Дали конституцията ни е надеждна бариера срещу погазването на разделението на властите, колективната безотговорност и авторитарния произвол", допълни още Радев.

"Заявявам много ясно, че за тези промени правя договорки единствено с българските граждани чрез българските обществени и съсловни организации и българските институции. Ако някой друг прави някакви други уговорки, искам да напомня, че единствено българските народни представители и българският президент са упълномощени да инициират промени в основния закон. Разбира се, можем да изучаваме чужд опит и чужди модели, но решенията трябва да вземаме сами. Другото е доброволен отказ от суверенитет", подчерта той.

„Една от основните задачи на нашата Конституция е да установи правата на гражданите. Българската адвокатура за последните три десетилетия натрупа един солиден опит в отстояването на правата на българските граждани по тази Конституция и често се е явявала последна бариера срещу беззаконието. Затова и Вашето мнение е важно за нас", обясни още президентът.

След срещата при държавния глава председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова отбеляза, че върху конституцията се крепи цялото законодателство, затова съответно промените трябва да се извършват внимателно и обмислено.

Тя обясни, че адвокатският съвет е излязал със становище, основно по въпроса за индивидуалната конституционна жалба. 

"Ние не сме против въвеждането ѝ, но считаме, че трябва много прецизно да се разгледат въпросите кои ще бъдат лицата, които ще могат да я подават, какви ще бъдат предпоставките и условията за такава жалба, какъв ще бъде предметът, по който да се произнася Конституционният съд, а също така и какви ще бъдат последиците от решенията на КС и най-вече какво е мястото на адвокатурата в тази насока. С оглед защита на конституционосъобразност“, каза Негенцова.

Според адвокатския съвет той трябва да получи възможност да иска тълкуване на конституцията, "защото един закон не винаги е противоконституционен, а има случаи, при които той неточно или неправилно се прилага".

Негенцова каза, че поддържат становището, че не само Висшия върховен касационен и административен съд, но и другите състави на съдилищата да могат да искат тълкуване на Конституцията.

От съсловната организация са поставили и въпроси, свързани с главния прокурор.

„Поставили сме въпросите, свързани с главния прокурор. Надзорът за законност, когато се говори за всички прокурори, да се упражнява от главния прокурор за тези, които са по-нискостоящи. Но когато се касае за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор или пък когато той е пострадал от престъпление, този надзор да бъде осъществявано от независим прокурор или независимо лице“, допълни още тя.