Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви, че има декларирана подкрепа от министрите на финансите и на спорта, а "изненадващо" - и лично от премиера Бойко Борисов за промените в Закона за хазарта, внесени вчера в парламента. Това обясни самият Симеонов днес в кулоарите на парламента.

Проектът предвижда на буквално закриване на частните оператори, които предлагат лотарийни игри - тоест право на това оттук нататък да има само Държавният спортен тотализатор. Разписан е и регламент за отнемане на лицензите от частните оператори, които организират лотарийни игри, както и такъв за гарантиране на изплащане на печалбите, случили се до момента.

Симеонов разказа, че тази сутрин е имал среща с Красен Кралев и Владислав Горанов при министър-председателя и сам определи подкрепата от последния като изненадваща. Решил да провери каква е позицията на ГЕРБ, защото вече започнали атаките заради инициативата, огласена предния ден - например че ставало дума за национализация. 

"Сондирах каква ще е политическата позиция на ГЕРБ и получих подкрепа в лицето на министъра на спорта и министъра на финансите, които пряко ще отговарят за това, а и на премиера Бойко Борисов. След като ГЕРБ препотвърди, че ще подкрепи този закон - разчитам, че и г-жа Корнелия Нинова ще го подкрепи, както бе обещала при предния законопроект, който бях внесъл", заяви Симеонов. 

Лидерът на НФСБ нарече новия си законопроект "по-съвършен" - доразвит вариант на "законопроекта, който внесох през 2018 г. и който беше талантливо замотан в кулоарите на парламента и още не е гласуван". 

"Залагам забраната за извършване на лотарийни игри от частни фирми. Редно е това да е държавен монопол, както е в много от държавите в ЕС, защото тогава е гарантирано, че част от печалбите отиват в спортния тотализатор и за спорт - за здравето на нацията. Нещо, което сега не е факт, защото частните оператори нямат никакви задължения по досега действащите сервилни за тях закони. Прехвърляме всичко към спортния тотализатор, което ще даде сериозен тласък на спорта в България", мотивира се Симеонов. 

Другите идеи са познати - продажбата на всякакви талони, билети и други форми за залагания да се извършват само в лицензирани обекти, както и да има отстояния на тези обекти от училища. Целта - да се ограничи масовата продажба на талони в бензиностанции и супермаркети, което "подлага на изкушение хора с по-лабилни характери".

Във внесения от Валери Симеонов и колегите му нови текстове пише, че лотарийни игри да могат да се организират само от държавния Български спортен тотализатор, "с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности". Предложението е на частниците, които сега притежават лиценз за лотария, той да бъде отнет след изтичането на три месеца от влизането на измененията в закона в сила, а неизплатените печалби да бъдат изплатени до края на юни 2021 г., или разсрочено - до 31 декември 2025-а. Напечатаните, но нереализирани билети, талони, фишове и др., пък да се унищожат, предлагат още депутатите от НФСБ.

По смисъла на закона "лотарийните игри са хазартни игри, в които се участва посредством билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци. Печалбата се дължи при откриване или познаване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други". Или с други думи - Симеонов предлага монопол над любимите на народа "талончета за търкане" да има ТОТО-то.

И сега тотализаторът предлага такъв тип лотарийни билети, но все още не може да се конкурира с "Национална лотария", "Лотария България" и др.

През май 2018-а депутати на Симеонов (а не той в качеството му на член на Министерския съвет тогава, вицепремиер) внесоха изменения в Закона за хазарта, според които продажбата на талончетата да бъде ограничена до специализираните за хазартни игри места – т. е. лицензираните като такива пунктове, казина и пр. Симеонов искаше и ограничаване на рекламата на тези игри - най-вече тв шоутата, показващи спечелилите с чекове в ръка. В парламента всички партии заявиха подкрепа, но после проектът замина за Брюксел - за нотификация - не ограничава ли конкуренцията. В началото на 2019-а стана ясно, че забележки не е имало и поправките може да продължат през българския парламент, но и до ден днешен те не са придвижени в комисията по бюджет и финанси.