Председателят на комисията за култура в Народното събрание изпратил писмо до председателя на СБП преди седмица. В писмото Вежди Рашидов споделя своята, както я нарича, „инициатива“. А тя блести с „оригиналността“ си – да бъде отпечатано юбилейно издание на „Под игото“ по случай 170-годишнината на Вазов, която ще честваме през 2020 г.

Съюзът на българските писатели гордо се похвали с писмото в сайта си и във Фейсбук. Очевидно идеята им харесва.

Наистина предстои през юли да бъде отбелязана кръгла годишнина от рождението на патриарха на българската литература. Наистина трябва да се направи нещо значимо по въпроса. За това, мисля, никой не спори.

Но със сигурност имам възражения относно внезапно връхлетялата върху Рашидов идея. Иван Вазов не е автор само на „Под игото“. Нито само на „Епопея на забравените“. Както са тръгнали нещата, самият той скоро ще бъде герой на епопея със същото име, защото инерцията на обществената и управленска мисъл е свила представата за народния писател до няколко заглавия, които се учат в училище.

От 1974 г. до 1979 г. издателство „Български писател“ публикува за пръв (и последен) път 22-та тома с пълните събрани съчинения на Иван Вазов. Те вече са антикварна реликва. В тях и само в тях могат да се прочетат на хартиен носител всички произведения на Патриарха, повечето от които отдавна са забравени от публиката. Знаете ли, че Вазов е писал роман за Светослав Тертер?

Битката за паметта на народа е тежка и трудна. Тя би трябвало да е умело ръководена от институции и хора, овластени да я водят. Като Вежди Рашидов, като Съюза на българските писатели, като Министерство на културата. Именно те би трябвало да са наясно какви са стратегиите, тактиките и най-вече фактите, с които да се съобразяват.

Ако беше наистина добре осведомен културен „шеф“, Рашидов щеше да е наясно, че през последните 10 години има общо 12 нови издания на „Под игото“. Не броя извращенията с „превода“. Пет издателства са включили в каталозите си първия български роман само през 2019 г. Издателство „Захарий Стоянов“ е публикувало през 2015 луксозен том на „Под игото“ с твърди корици, вероятно пак по юбилеен повод. Романът се появи съвсем наскоро и с логата на издателство „Кръг“, на „Хеликон“, на „Жанет 45“. Всички тези издания са на пазара, не са изчерпани. А и при изчерпване всяко издателство има готовност за допечатка.
Защо тогава ни е нужно още едно преиздаване на романа? Да пълним рафтовете в книжарниците с едно и също заглавие? Да изхарчим парите на „спомоществователите“? Да прецакаме частните издателства, които имат тиражи за продаване?

Държавата не подпомага книгоиздаването, нито библиотеките. Държавата очевидно няма представа как да подходи към идеята за опазването на българската памет. Държавата трябва да спре да се меси.
Бих приветствала идея, която предвижда да се преиздадат 22-та тома на Иван Вазов, събраните съчинения на Йовков, Елин Пелин, Ботев, Дебелянов, Яворов… Всички тези многотомници още стоят в библиотеката ми, купувани от моите родители преди 40-50 години. След още 40-50 години в нито един дом няма да бъдат открити, времето е безпощадно.

Това е ролята на държавата, на Комисията за култура и на СБП – да запазят тази не толкова продаваема, не толкова популярна, но много важна памет за българската литература. Да я съхранят в некомерсиалната ѝ цялост, а не да робуват на популистки „инициативи“.

Юбилейното издание на „Под игото“ ще предложи само една нова корица, нищо друго. Горкият Вазов, цял живот е творил, за да бъде сведен само до един предъвкван до болка роман. И неговите песни днес вече не се четат.

Площад Славейков