Article_top

Решението на Доналд Тръмп да заповяда да се извърши нападението, с което бе отстранен Касем Солеймани, наподобява подхода на администрацията му по отношение на търговията.

И в двата случая силата на САЩ на международната сцена е упражнявана едностранно без обществено обсъждане, в преследването на дългосрочни цели, въпреки краткосрочните рискове.

Както Роналд Рейгън доказа през 80-те години - подобна агресивна политика може да бъде успешна. Но е по-добре да се прилага избирателно и умерено.

Тръмп не пожела да използва създадените многостранни институции като Световната търговска организация, за да преустрои търговските отношения с Китай.

Вместо това президентът предпочете това, което в "теория на играта" наричат некооперативен подход - наложи мита на китайския внос и заплаши с по-сурови мерки, ако Пекин отвърне.

Чрез въоръжаването на традиционно икономически инструмент Америка съумява да преследва както цели, засягащи националната ѝ сигурност, така и в сферите на икономиката и финансите.

На този етап политиката на Тръмп е успешна. Едностранната му намеса да преформулира НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия) показва, че той е склонен да изтърпи известни щети у дома с надеждата, че ударите, които другите страни понасят, ще са много по-тежки и ще ги принудят да направят отстъпки. 

Администрацията на Рейгън усъвършенства този подход, когато даде началото на напредварата по въоръжаване със СССР.

Чрез увеличените разходи по бюджета за отбрана президентът използва икономическата и финансова мощ на САЩ с ясното знание, че "империята на злото" не може да поддържа това темпо.

Накрая републиканецът постигна не само ограничено тактическо надмощие, но и много по-мащабен геополитически триумф, който кулминира с разпада на СССР.

Притискането на врага в ъгъла с надеждата да допусне грешка е стара стратегия. И както всяка стратегия - не липсват рискове.

Администрацията на Рейгън трябваше да понесе тежки икономически и политически щети заради създаването на огромен бюджетен дефицит, както и заплахата от сериозна военна конфронтация със СССР.

При НАФТА правителството на Тръмп рискува ответна реакция от страна на Канада и Мексико, която да доведе до сериозни отстъпки именно от страна на Вашингтон.

Вместо това обаче още от първия опит американският президент успя да осигури много клаузи в полза на САЩ, които са включени в "Споразумение САЩ-Мексико-Канада".

Първоначално Китай реагира по много по-различен начин, но е напълно възможно да не си е преценила силите.

С удължаването на търговската война чрез взаимно увеличаване на митата икономиката на комунистическата страна се забави, което принуди множество компании да диверсифицират веригите за доставка, като по този начин ограничиха зависимостта си от Пекин.

Заради това Китай изпитва трудности да наложи структурните реформи, които са необходими, за да поддържа безпрецедентния си икономически ръст. В дългосрочен план това може да увеличи възможността от попадане в капана на средните доходи, също както множество развиващи се страни преди нея.

Ако това се случи, Америка ще успее да предотврати биполяризацията на глобалната икономика.  

Така стигаме до Иран, срещу който администрацията на Тръмп продължава да упражнява агресивна политика.

Моделът е ясен: правителството предприема изненадваща стъпка, която предшествениците ѝ може и да са обмисляли, но така и не са подемали; и го прави без вътрешно или външно обсъждане. 

Първоначалният резултат е значително обостряне на отношенията с трети страни, включително и съюзници. Врагът, в конкретния случай Иран, реагира, но със значително по-скромни последици, като наред с това допуска и трагична грешка - сваля пътнически самолет.

Сега дори държавите-членки на ЕС, които толкова усърдно се опитваха да спасят ядреното споразумение, обвиняват Техеран, че нарушава договора.

Все още не се знае как ще се развие конфликтът. Но вече е ясно, че САЩ постигна много успехи и че първоначалният огромен риск (открита война) е избегнат, поне засега.

Това обаче не означава, че стратегията да се действа принудително е винаги успешна. Ако се прекали с нея, тогава рискът да се унищожи международния ред, от който САЩ печели изключително много, застрашаващо нараства. 

Ако администрацията на Тръмп продължава по този начин, трети страни ще започнат по-често да вземат решения, които не са в интерес на Вашингтон.

Забележете само как започна да нараства броя на държавите, които желаят да задълбочат икономическите и финансови отношения с Китай чрез инициативи като "Един пояс, един път", в противовес на предупрежденията на САЩ.

За финал, агресивната едностранна политика не е подход, който може да бъде прилаган често. Трябва да се използва само в отбрани случаи и само след внимателно претегляне на щетите и ползите.

Ако се действа правилно, той може да постигне търсените цели и да компенсира отрицателните вреди. Но ако се прекали, тогава ни очакват много по-мащабни последици, които експонениално ще нарастват с времето.

Мохамед А. Ел-Ериан старши икономически сътрудник на "Алианц". Служил е като заместник-директор в Международния валутен фон и председател на американския Съвет за глобално развитие от админстрацията на Обама. Анализът му е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме. 

 

Решението на Доналд Тръмп да заповяда да се извърши нападението, с което бе отстранен Касем Солеймани, наподобява подхода на администрацията му по отношение на търговията.

И в двата случая силата на САЩ на международната сцена е упражнявана едностранно без обществено обсъждане, в преследването на дългосрочни цели, въпреки краткосрочните рискове.

Както Роналд Рейгън доказа през 80-те години - подобна агресивна политика може да бъде успешна. Но е по-добре да се прилага избирателно и умерено.

Тръмп не пожела да използва създадените многостранни институции като Световната търговска организация, за да преустрои търговските отношения с Китай.

Вместо това президентът предпочете това, което в "теория на играта" наричат некооперативен подход - наложи мита на китайския внос и заплаши с по-сурови мерки, ако Пекин отвърне.

Чрез въоръжаването на традиционно икономически инструмент Америка съумява да преследва както цели, засягащи националната ѝ сигурност, така и в сферите на икономиката и финансите.

На този етап политиката на Тръмп е успешна. Едностранната му намеса да преформулира НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия) показва, че той е склонен да изтърпи известни щети у дома с надеждата, че ударите, които другите страни понасят, ще са много по-тежки и ще ги принудят да направят отстъпки. 

Администрацията на Рейгън усъвършенства този подход, когато даде началото на напредварата по въоръжаване със СССР.

Чрез увеличените разходи по бюджета за отбрана президентът използва икономическата и финансова мощ на САЩ с ясното знание, че "империята на злото" не може да поддържа това темпо.

Накрая републиканецът постигна не само ограничено тактическо надмощие, но и много по-мащабен геополитически триумф, който кулминира с разпада на СССР.

Притискането на врага в ъгъла с надеждата да допусне грешка е стара стратегия. И както всяка стратегия - не липсват рискове.

Администрацията на Рейгън трябваше да понесе тежки икономически и политически щети заради създаването на огромен бюджетен дефицит, както и заплахата от сериозна военна конфронтация със СССР.

При НАФТА правителството на Тръмп рискува ответна реакция от страна на Канада и Мексико, която да доведе до сериозни отстъпки именно от страна на Вашингтон.

Вместо това обаче още от първия опит американският президент успя да осигури много клаузи в полза на САЩ, които са включени в "Споразумение САЩ-Мексико-Канада".

Първоначално Китай реагира по много по-различен начин, но е напълно възможно да не си е преценила силите.

С удължаването на търговската война чрез взаимно увеличаване на митата икономиката на комунистическата страна се забави, което принуди множество компании да диверсифицират веригите за доставка, като по този начин ограничиха зависимостта си от Пекин.

Заради това Китай изпитва трудности да наложи структурните реформи, които са необходими, за да поддържа безпрецедентния си икономически ръст. В дългосрочен план това може да увеличи възможността от попадане в капана на средните доходи, също както множество развиващи се страни преди нея.

Ако това се случи, Америка ще успее да предотврати биполяризацията на глобалната икономика.  

Така стигаме до Иран, срещу който администрацията на Тръмп продължава да упражнява агресивна политика.

Моделът е ясен: правителството предприема изненадваща стъпка, която предшествениците ѝ може и да са обмисляли, но така и не са подемали; и го прави без вътрешно или външно обсъждане. 

Първоначалният резултат е значително обостряне на отношенията с трети страни, включително и съюзници. Врагът, в конкретния случай Иран, реагира, но със значително по-скромни последици, като наред с това допуска и трагична грешка - сваля пътнически самолет.

Сега дори държавите-членки на ЕС, които толкова усърдно се опитваха да спасят ядреното споразумение, обвиняват Техеран, че нарушава договора.

Все още не се знае как ще се развие конфликтът. Но вече е ясно, че САЩ постигна много успехи и че първоначалният огромен риск (открита война) е избегнат, поне засега.

Това обаче не означава, че стратегията да се действа принудително е винаги успешна. Ако се прекали с нея, тогава рискът да се унищожи международния ред, от който САЩ печели изключително много, застрашаващо нараства. 

Ако администрацията на Тръмп продължава по този начин, трети страни ще започнат по-често да вземат решения, които не са в интерес на Вашингтон.

Забележете само как започна да нараства броя на държавите, които желаят да задълбочат икономическите и финансови отношения с Китай чрез инициативи като "Един пояс, един път", в противовес на предупрежденията на САЩ.

За финал, агресивната едностранна политика не е подход, който може да бъде прилаган често. Трябва да се използва само в отбрани случаи и само след внимателно претегляне на щетите и ползите.

Ако се действа правилно, той може да постигне търсените цели и да компенсира отрицателните вреди. Но ако се прекали, тогава ни очакват много по-мащабни последици, които експонениално ще нарастват с времето.

Мохамед А. Ел-Ериан старши икономически сътрудник на "Алианц". Служил е като заместник-директор в Международния валутен фон и председател на американския Съвет за глобално развитие от админстрацията на Обама. Анализът му е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме. 

Коментари

Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Тъпанари

Тъпанари . Не само Китай , но и останалите развиващи се икономики ще намерят пътя на растежа независимо колко им се иска на американците да са първи и тяхната валута да е световните пари . Не е възможно някакви си около 5% от населението на света да определят световният ред завинаги . Въпрос на време е останалите или достатъчно голяма част от тях да се обединят срещу хегемона и налаганите от него правила . Не е вярно и че Рейгън има заслуга за падането на комунизма и разрухата на империята на злото . Неговата политика тласна САЩ по нанадолнището и те продължават да се търкалят към все по-голямо неравенство и вътрешни противоречия . Глобализацията по американски се обърна срещу тях и Тръмп е един палячо , който нищо смислено не е в състояние да направи по въпроса освен да обслужва интересите на онези които печелят от колосалните военни разходи , търговията с оръжия и напрежението в Близкият изток . 10% от американският износ е за Саудитска арабия и то срещу долари . Саудите са задължени да продават петролът си срещу долари . На това му се вижда края . След не повече от 20-25 години китайската икономика ще е много по-голяма от тази на САЩ, може би дори два пъти ,а делът в БВП на света на САЩ сигурно ще е под 10% . Дори заспалата мръсна корумпирана Индия ще почне да догонва САЩ . Какво ще правят тогава , ако всички искат да ги детронират ? Късоглед тъпанар

Излишно е.

"Умните" и "красивите" не познават и не се интересуват от политиката на САЩ и не я разбират. Затова карат на опорните точки за "велкиия рейгън" не съобразяват, че именно той беше корупционерът, който се спазари с аятолласите, за да спечели изборите през 1980-та.

Образованието падна жертва на прехода преди прекалено много години и не е сигурно въобще, че ще възкръсне.

Така е, добро обобщение на политическото състояние на света

и тенденциите в близкото бъдеще. +1
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Тръмп е противоречив

политик в доста отношения.Но в контекста на това,което предприе като мерки срещу Китай и Иран,ще се съглася напълно с автора.Смели,навременни и ефективни,засега мерки,на ръба на риска.Това,което пречи на Тръмп да бъде,може би идеалният президент във външен план,е останалите съмнения за лична зависимост от Путин,а във вътрешен,опитите за агресивен натиск срещу неудобни му медии в САЩ и по този начин,заплаха за демокрацията и свободата на словото.Но за щастие в САЩ,отделните власти са идеално балансирани по между си,поради което можем само да похвалим основоположниците и бащите на тази демокрация.

Преди време тук се каза, че троляка ще се обърне

и ще почне да пее хвалби на Тръмп така, както го пцуеше през 2016-та.

И ето, доде Хера, сръбна попарка от археологическата паница и Тръмп стана велик. И във форумите, и в статиите.

Прозрачни като софийски въздух след вятър.

Много находчиво сте го

Много находчиво сте го представили като зам.дир.в Международния Валутен Фоннннн-многознайкото
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Съветофилите

и русофилите никога няма да спрат да реват срещу Рейгън,защото неговият политически нюх и кураж изкопаха и вкараха в гроба любимата им Съветска империя!

Рейгън се помни с пет свои реални постижения и един пропуск :)

Постиженията му:

1. Беше кукла на конци, дърпани от кабала около фамилията Буш.
2. Договори се с Иран да остави едни американски заложници с месеци по аятолашките зандани, за да спечели изборите срещу Картър.
3. Продажбите на оръжие на аятолласите и финансирането с него на латиноамериканските главорези в Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. За което прати свое верно куче да лежи вместо него, зер, "куражлия".
4. "Рейгъномиката", намаляването на данъци и вместо тях финансирането на бюджета с дълг. Днес вече трилиарди.
5. Вкарването на евангелисткия фундаментализъм в центъра на американската политика, чийто резултат бяха опасните идиоти Буш Млади и Тръмп.

Пропускът:

А за събарянето на СССР Рейгън има толкова "заслуга", колкото и Нострадамус. Демек, службите му не само не го планираха, а дори го забелязаха с няколко дена закъснение.

Вие, троловете родени след 2000-ната нема как да ги знаете тия работи, липсват ви елементарна грамотност, трезво мислене и памет :)
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

А упорките

от Поглед Инфо ли ги вадите?Или от Строго секретно?А може и Гласове?Дачков,Волгин и сие юнаци!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

И дай

Боже повечко вятър на тоя софийски въздух,че мноо мръсен,ве братче!А що ли е тъй?

Защо ви е мръсен въздуха ли?

Труден въпрос, но може да се опитаме да погледнем данните и да помислим.

Защо на картата на "гражданската наука" мръсният въздух идва от "богаташките" квартали с "ново строителство" и циганските маали, а не от "панелките", където се топлят на ТЕЦ с "лошия руски газ"?

Дали не е защото си построихте истинска "рейгъномика" с прехода и немате парички за друго отопление, освен горенето боклуци, внос от Италия?

Дали не от скока на цените на тока, щото затворихте евтините, безопасни и чисти централи, за да вкарате "американски" на тройна цена, която не можете да си позволите?

Дали не е от строителната мафия, която вашите политици създадоха и която не знае какво е чистота и обезпрашаване?

Кой знае... Както казах, трудни въпроси.

По-важното е, че вече имаме здрав, непоколебим мутрокапитализъм и на власт няма ни един комунист, всички са проамерикански "европейци"... Като тебе.

Хехехе.

За жалост, отвратителните очевидности на съвременна България

не са достатъчни да обърнат мненията на троловете. Те си ги оформят по друга линия.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

И Гербаджийски

комунисти като тебе!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Като

те чета,все едно статия на Работническо дело от 80-те години на миналия.Признай си,че си ги къткаш грижливо някъде.И другари,не ви ли писна да пишете едни и същи глупости от сакралната ви 1944 г.,та до ден днешен.По-добре от мен знаете колко са безсмислени.И само да ти кажа,че излишен труд си вкарваш да се потиш в този сайт.Тук четат хора,които знаят,че само този и още няколко сайта и блога в комунистическо-бойкова България са останали свободни и поднасят информация,която останалите заробени медии в РБ не смеят да покажат,а и вече нямат манталитета да я осмислят даже.Туй го знаеш и ти.Затова упорките,които пишете хващат декиш само в някой пенсионерски клуб,или в някоя селска кръчма на някое забито крайгранично село.Затуй ви казвам,не се хабете излишно,бе хора.Безсмислено е.Не виждате ли,че колкото и да се мъчите да ги спирате,европейските правила и закони все повече се утвърждават в тази страна,напук на съпротивата от Североизтока и неговите слуги тук?Айде,със здраве!

Странно, къде пък виждате "опорки" от "Работническо дело"?

"Работническо дело" пишеше редовно срещу администрацията на Рейгън, но никога по същество.

За добре известната днес изборна измама с американските заложници, например, не е имало как да се пише изобщо, защото тя стана известна около 1990-та.

За преминаването към дългове за държавно финансиране също не се говореше много, защото по време на втория мандат на Рейгън България също започна да се издържа така, "умните" и "красивите", тогава още комунисти, вече планираха Прехода.

За ролята на християнския фундаментализъм в радикализацията и разединението на американското общество, може би най-важното политическо наследство на Роналд, също не се говореше много.

Май Вие сте с "упорки", а за "европейските правила и закони" е по-добре да не споменавате.

Засега се утвърждава само това, че сме отпадно депо за боклуци, мърша, нископлатена работа и нискокачествена продукция на Запада.

Нещо, което по времето на "Североизтока" не бяхме, както се вижда и от това, че важните активи на днешната икономика са все още тези предприятия, които бяха построени тогава и ограбени след 1997 от мафията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?