Десетима известни експерти – бивши ръководители в енергетиката, икономисти и преподаватели във висши учебни заведения, написаха писмо до президента Румен Радев с копие до премиера Бойко Борисов, председателя на парламента Цвета Караянчева и главния прокурор Иван Гешев, с което предупреждават за рисковете от строителство на АЕЦ "Белене". Институтът за пазарна икономика публикува пълния текст в седмичния си бюлетин. 

Експертите се обръщат към държавния глава с надежда да организира обществено обсъждане за огласяване на обективните факти около проекта, който наричат корупционен и излишен за енергийната система на България, и спирането му. 

Изброяват и мотивите си за това, сред които е включено и това, че проектът за АЕЦ "Белене" не отговаря и на европейските стандарти, според анализа, както и че става въпрос за политически проект, прокаран под външен натиск. 

Ето и пълния текст:

Уважаеми г-н президент,

Решението да се обърнем към Вас е нашата надежда, че под Ваша егида е последната възможност да бъде организирано открито обществено обсъждане за огласяване на обективните факти относно проектa "Белене" и спирането му, докато не е късно. Дълбоко сме убедени, че този проект е не само рекордно корупционен за новата история на България, но е и излишен за енергийната система на страната след 2030 година.

За да илюстрираме тази наша убеденост е достатъчно да цитираме обосновката за напускане на предишния опит за строеж на АЕЦ "Белене" от страна на немската компания RWE: непрозрачно изразходване на средствата по проекта, лошо управление, недостатъчни финансови ресурси и опит на НЕК ЕАД.

Нека добавим от нас проблема с непрестанното намаляване на кадровия потенциал.

За нас е тревожно, че понастоящем се готви същата организация на проекта, като се използва същата "източена" държавна компания, която няма нито лицензи, нито разрешения за ядрени дейности, същите менажери и консултанти на НЕК, както при проваления втори опит. Няма информация от Министерството на енергетиката за намерения да организира търгове за отговорните поетапни дейности, което е задължение на държавната администрация по Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Нещо повече, за болшинството енергийни и ядрени специалисти, които не случайно не се допускат до форумите, организациите и медиите, АЕЦ "Белене" е не само излишен, но и невъзможен за реализация проект поради редица несъответствия със съвременните стандарти на ЕС за ядрената безопасност, за сигурност на електроенергийната система и много други нарушения на българското законодателство. И не на последно място по важност бихме искали да изтъкнем високия икономически риск от този проект, за който сме убедени,че ще се превърне в икономическа катастрофа за страната.

Убедени сме също, че след официалното обявяване на намеренията на правителството за изграждане на тази централа пред Европейската комисия (а такова до сега не е направено!) ще бъдат поставени десетки технически и финансови въпроси, на които този проект, както и цялата инвестиционна политика на държавата в момента в областта на Националния план "Енергетика и климат", не отговарят.

Така например:

1) АЕЦ "Белене" и при втория безуспешен опит за подновяване на строителството в периода 2006-2012 г., и сега, се промотира от управляващите с популистки, но бихме добавили, безотговорни аргументи, че "вече сме платили едно оборудване и трябва да го използваме по някакъв начин". Очевидно те са пренебрегнали дейността на "Временна парламентарна анкетна комисия (към 41-ото Народно събрание) за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ "Белене" от 2002 г. до края на месец март 2012 г."

Ако прокуратурата бе довършила разследването върху използваемостта на предишните доставки и изградености, които също бяха афиширани като потенциални активи в тогавашните проекти, щяха да са изяснени схемите за "изчезването" им. Дори стоманобетонният корпус на първи реактор бе разрушен по незаконен път за прикриване на дефектите и неговата неизползваемост, както и за облагодетелстване на деятели. Сега останките представляват компроментирана основа и доказателство за неизползваемостта на съществуващата площадка.

Накратко, това, че впоследствие сме придобили едно оборудване, което е по-малко от 10% от бъдещия бюджет на проекта, не е основание да харчим останалите 90% при абсолютно неясни пазарни условия и смазващо конкурентната роля на новите електроенергийни технологии към годината на предполагаемия пуск на 1-ви блок.

2) Новият, трети опит за строителство на АЕЦ "Белене", е чисто политически проект под външен натиск, в условията на сериозен дефицит на информация за политиците, които сляпо го подкрепят. Той се промотира при енергийна стратегия, която е с изтекъл срок и е невероятно морално остаряла. Нито стратегията за енергийно развитие, нито националният план за действие по енергийна ефективност са адекватни в условията на четвъртия енергиен пакет в ЕС. Действията за възстановяване строителството на АЕЦ "Белене" са в нарушение на изискванията на чл. 15 (3) и (4) и Раздел IV от Закона за безопасно използване на ядрената енергия; на чл.4 (2) , чл.46 (1) и чл.87 (3) от Закона за енергетиката; на чл.3, чл.6(6) от Закона за устройство на територията и пр.: без техническа оферта, без утвърдени основни технически документи за безопасността на проекта, с деградирала площадка, при това в Зона "Натура", с все още неясен формат на проекта и бюджет и много други недостатъци. Отричаме третия опит за строителство на АЕЦ Белене и защото той противоречи изцяло на Закона за регионалното развитие и на Национална концепция за пространствено развитие. Това са неизчерпателно изредени елементи от тежки нарушения на националото законодателство и европейските директиви, за което не трябва да чакаме ЕК да ни санкционира.

3) Обосновката, която България трябва да представи пред ЕК, трябва да съдържа задълбочени сравнителни анализи защо точно АЕЦ "Белене" е необходима на Българската енергийна система, защо е най-изгодният от техническа и икономическа гледна точка вариант, защо не е съпоставен със себестойността на бъдещите възобновяеми енергийни източници или на газифицираните ТЕЦ в комплекса "Марица изток", или на неусвоения хидроенергиен потенциал или на малките модулни ядрени реактори и т.н. В тази връзка основателен е и въпросът ни, защо Министерство на енергетиката засекрети поръчания и платен от БЕХ доклад на БАН за целесъобразността от изграждане на АЕЦ "Белене". В него, макар и в осакатен вид, се прокрадваха обективни заключения за рискове от този проект.

4) АЕЦ "Белене" е причина за нова национална икономическа катастрофа поради няколко обстоятелства:

  • използването на наличните стари реактори означава да се изгради нерегулируема електропроизводствена мощност от 1000 мегавата, която не може да следи изменението на електропотреблението;
  • съществуващите два хилядника в АЕЦ "Козлодуй" са прекалено голяма нерегулируема мощност за ЕЕС на България. И сега един от двата блока се спира по време на пролетното пълноводие, съвпадащо с ниското електропотребление, или работи продължително на финансова загуба и увеличена ядрена опасност при 500 или 750 мегавата. Поради това изграждането и пускането на всеки блок в АЕЦ "Белене" ще бъде физически възможно само след спиране на съответен блок в АЕЦ "Козлодуй";
  • технологиите за производство на електроенергия от слънце и вятър се усъвършенстват толкова бързо, че цените на електроенергията от тях спадат значително под цените от досегашните електроцентрали. Дори без да са предвидени в плановете на сегашните политици, възобновяемите източници ще станат преобладаващи. Но те са пресекващи. Грубо казано пресекват всяка вечер и възникват отново всяка сутрин. Добавянето на нерегулируеми ядрени хилядници към пресекваемите източници изисква изграждане и функциониране на още толкова хиляди мегавати, допълващи регулируеми електроцентрали. Това е антиикономически феномен, защото е причина за неимоверното удвояване на необходимите инвестиции, респективно на неприемливото нарастване на цените на електроенергията. Такава икономическа неизгодност на нерегулируемите ядрени хилядници не може да съществува в условията на един общоевропейски либерализиран пазар. Освен ядрената безопасност, икономическата неефективност е основна причина да не се строят ядрени станции в Западна Европа, а съществуващите постепенно да се погребват. Затова все по-често, както у нас, така и в други страни на ЕС, вече се говори не за "икономическа целесъобразност", а за "политическа протекция" и за несъстоятелна "държавна подкрепа" на новите ядрени проекти, а в същото време все по-малко чужди инвеститори изграждат енергийни обекти на пазарни принципи (без държавна подкрепа). Прекрачването на бегло очертаните икономически контури е непосилно за която и да е икономика и затова говорим, че изграждането на АЕЦ "Белене може да има разрушителни последствия за българската.

5) Решението за изграждане на АЕЦ "Белене" не отчита редица нови алтернативни политики и факти за енергийното развитие на България, като:

  • устойчивия спад на производството и потреблението на електроенергия в страната в резултат на приложение на редица мерки за енергийна ефективност и новите стандарти за сгради и улично осветление, като към 2035-2040 година прогнозите са, че част от действащите сега генериращи мощности ще се окажат излишни;
  • започналото масово навлизане на децентрализирани енергийни източници в съчетание с използване на запасители на електроенергия, които са в състояние да върнат част от запасената електроенергия през периодите на високи цени. Една разновидност на тези производители, които са и потребители, са притежателите на електроавтомобилите;
  • по-изгодния вариант за мадернизация на въглищните ни централи с приложение на нови паро-газови технологии с минимални емисии на парникови газове, което може да се окаже спасително за икономиката на региона на комплекса "Марица изток".

6) България успя да развие един от най-мощните инженерингови потинциали в света за изграждане на възобновяеми енергийни мощности. Български компании проектират и изграждат ВЕИ инсталации навсякъде по света. Този потенциал може да бъде успешно реализиран в страната, което ще бъде в съответствие с новата енергийна политика в контекста на "Новата зелена сделка" на ЕС и ще осигури изпълнението на Националния план "Енергетика и климат".

Споменаваме накратко тези съображения, за да подчертаем, че досегашните слабости в планирането на енергийното развитие на страната могат да се преодолеят единствено чрез политическа воля за икономически възход, основан на енерго-ефективно развитие.

Светът преминава през периода на велик енергиен преход. Не бива да се допуска България отново да е губеща страна през този период. Страната има нужда от научно обоснована, формализирана и регламентирана организация за планиране на държавната енергийна стратегия, която включва пълен набор от влияещи фактори, методи и модели за планиране, анализиране и оптимално избиране на възможните подходи, политики и действия, а не от предопределени решения "на парче" за един проект, който води до загубата на милиардни под влияние на външни сили. Отговорите на въпросите, свързани с борбата за световно преразпределяне чрез проблемите при взаимодействието енергетика – икономика – технологии – околна среда – общество – сигурност – климат – глобализация- интернет на нещата, не бива да са отново за сметка на сателитни държави като България.

Поради изложените съвсем накратко факти и обстоятелства ние апелираме, до изясняване на ограничителните условия и сроковете за работа на ТЕЦ-овете на местни въглища и на АЕЦ "Козлодуй", правителството да не променя действащото ПМС 250/28.03.2012 год. за прекратяване изграждането на АЕЦ "Белене". По времето на този мораториум да се разработи и узакони методология за стратегическо енергийно планиране, въз основа на която да се изработи Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България.

Като един от вариантите за възможно ядрено развитие в нея да бъде оценка на възможностите за използуване на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене" за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" с регулируема мощност.

В заключение се обръщаме към Вас, уважаеми г-н президент, с предложение да организирате открита дискусия по темата с участие на широк кръг технически и икономически специалисти, на която да бъдат представени всички гледни точки, придружени от писмени становища, така както бе организиран разширения Експертен съвет на Миниистерство на енергетиката на 20 май 1997 година, който тогава далновидно оцени проекта като "икономически и технически нецелесъобразен".

Готови сме да предоставим своите налични знания, опит, документи и архиви на всеки добронамерен участник в съграждането на здрава България.

Пламен Денчев, председател на парламентарната комисия по енергетика в 38-то НС, 1990-1996

Кирил Ерменков, председател на парламентарната комисия по енергетика в 39-то НС, 1997-2001

Георги Стоилов, министър на енергетиката, 1997 г.

Станчо Андреев, зам.-председател на комитета по енергетика, 1997-2001

Иван Хиновски, изпълнителен директор на НЕК, 1997/98

Георги Миков, изпълнителен директор на НЕК, 2008/09

Проф. Пламен Цветанов, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН

Проф. Георги Касчиев, председател на АЯР, 1997-2001

Доцент Красен Станчев, СУ и Институт за пазарна икономика

Проф. Христо Василев, Технически университет - София