Article_top

Един от най-близките сътрудници на сръбския президент Александър Вучич, председателят на парламентарната комисия за Косово Милован Дрецун, направи ново скандално обвинение срещу България, съобщава БГНЕС. В проправителствената телевизия “Хепи” Дрецун на няколко пъти повтори, че властите в София работят за създаването на Велика България. Дрецун и сръбският външен министър Ивица Дачич близо година непрекъснато отправят обидни, унизителни и агресивни изказвания срещу България.

Дрецун се е подразнил особено от думите на бившия външен министър Соломон Паси, който преди два месеца заяви, че Ниш е на 30 км от България. Изявлението на Паси бе по повод факта, че в Ниш има руски шпионски център.

"Трябва да сме там. Най-големият руски шпионски център е в Ниш, на 30 км от България", каза тогава Паси.

Той коментира изявлението на същия Дрецун, който заяви, че България има разузнавачи в Сърбия. Паси напомни, че България е член на НАТО и ЕС и скоро ще стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

"България е далеч пред Сърбия. Сърбия все още не е страна, която може да ни съди. Така да се каже, те все още не са дораснали, но това не ни пречи да поддържаме добри отношения. Призовавам и българската разузнавателна служба да бъде много внимателна, когато става въпрос за Сърбия и да увеличи присъствието си там, защото това е необходимо", каза тогава Паси.

Ето какво казва Дрецун по този повод:

"Как така Ниш е на 30 км от България? Това е страшен инцидент. Веднага трябваше да има нота! Дачич трябваше да реагира, посланикът им да бъде извикан. Ниш може да бъде на 30 км само в рамките на Великобългарския – Санстефански договор. Това означава, че тази идея е много жива при тях".

Той пояснява, че това е казано от бивш български министър на отбраната и председател на Атлантическия съвет като очевидно бърка поста, заеман от Паси в правителството.

Ниш е на 160 км от София и на около 100 от българо-сръбската граница. В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.

През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско. Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.

Дрецун на няколко пъти се оплаква и от поведението на министър Екатерина Захариева по повод реакцията й за твърдението му, че страната ни шпионира Сърбия.

"Имаше непремерена реакция. Аз казах, че има постоянно увеличаване на разузнавателните дейности на някои съседни държави. Знаете ли колко бяха силни страстите в България след това мое изявление. А проблемът е там, че те не знаят колко знам. Аз казах само 10% от нещата и повечето от тях между редовете. В друго време ще кажа много повече. Реакцията на Екатерина Захариева бе непремерена, тя дори извика сръбския посланик в София в българското МВнР. Следваха още реакциите на бившия министър на отбраната, историци и един техен евродепутат, който често дава екстремистки изявления. Казах, че на територията на Сърбия действат българските разузнавателни служби. Е, сега някой да каже, че това не е така. Та и самият Вучич каза, че службите на съседни държави действат в Сърбия. И изведнъж чуваме Захариева да казва: Какви служби, няма такова нещо", казва Дрецун.

Преди да влезе в политиката Милован Дрецун работи във военните издателства на Югославската народна армия, която беше главният инструмент за провеждане на етническите чистки по време на кървавите войни през 1991-1999 г. За своята журналистическа работа Дрецун е награден с "Орден за храброст". Преди да стане член на партията на Александър Вучич той беше член на Социалистическата партия на югодиктатора Слободан Милошевич.

 

Един от най-близките сътрудници на сръбския президент Александър Вучич, председателят на парламентарната комисия за Косово Милован Дрецун, направи ново скандално обвинение срещу България, съобщава БГНЕС. В проправителствената телевизия “Хепи” Дрецун на няколко пъти повтори, че властите в София работят за създаването на Велика България. Дрецун и сръбският външен министър Ивица Дачич близо година непрекъснато отправят обидни, унизителни и агресивни изказвания срещу България.

Дрецун се е подразнил особено от думите на бившия външен министър Соломон Паси, който преди два месеца заяви, че Ниш е на 30 км от България. Изявлението на Паси бе по повод факта, че в Ниш има руски шпионски център.

"Трябва да сме там. Най-големият руски шпионски център е в Ниш, на 30 км от България", каза тогава Паси.

Той коментира изявлението на същия Дрецун, който заяви, че България има разузнавачи в Сърбия. Паси напомни, че България е член на НАТО и ЕС и скоро ще стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

"България е далеч пред Сърбия. Сърбия все още не е страна, която може да ни съди. Така да се каже, те все още не са дораснали, но това не ни пречи да поддържаме добри отношения. Призовавам и българската разузнавателна служба да бъде много внимателна, когато става въпрос за Сърбия и да увеличи присъствието си там, защото това е необходимо", каза тогава Паси.

Ето какво казва Дрецун по този повод:

"Как така Ниш е на 30 км от България? Това е страшен инцидент. Веднага трябваше да има нота! Дачич трябваше да реагира, посланикът им да бъде извикан. Ниш може да бъде на 30 км само в рамките на Великобългарския – Санстефански договор. Това означава, че тази идея е много жива при тях".

Той пояснява, че това е казано от бивш български министър на отбраната и председател на Атлантическия съвет като очевидно бърка поста, заеман от Паси в правителството.

Ниш е на 160 км от София и на около 100 от българо-сръбската граница. В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.

През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско. Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.

Дрецун на няколко пъти се оплаква и от поведението на министър Екатерина Захариева по повод реакцията й за твърдението му, че страната ни шпионира Сърбия.

"Имаше непремерена реакция. Аз казах, че има постоянно увеличаване на разузнавателните дейности на някои съседни държави. Знаете ли колко бяха силни страстите в България след това мое изявление. А проблемът е там, че те не знаят колко знам. Аз казах само 10% от нещата и повечето от тях между редовете. В друго време ще кажа много повече. Реакцията на Екатерина Захариева бе непремерена, тя дори извика сръбския посланик в София в българското МВнР. Следваха още реакциите на бившия министър на отбраната, историци и един техен евродепутат, който често дава екстремистки изявления. Казах, че на територията на Сърбия действат българските разузнавателни служби. Е, сега някой да каже, че това не е така. Та и самият Вучич каза, че службите на съседни държави действат в Сърбия. И изведнъж чуваме Захариева да казва: Какви служби, няма такова нещо", казва Дрецун.

Преди да влезе в политиката Милован Дрецун работи във военните издателства на Югославската народна армия, която беше главният инструмент за провеждане на етническите чистки по време на кървавите войни през 1991-1999 г. За своята журналистическа работа Дрецун е награден с "Орден за храброст". Преди да стане член на партията на Александър Вучич той беше член на Социалистическата партия на югодиктатора Слободан Милошевич.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

нищо

ново. Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. И то не само от Сърбия. Тлее пад похлупака на ЕС, отношението на Гърция и Румъния, виждаме как Македония не е предвидима, остават ни Хърватска и Турция. С турците може да се прави честна политика, с хървати само ако е насочена с-у сърбите. Да, нищо ново.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?