Article_top

Инициативен комитет, съставен от браншови организации на хотелиери, ресторантьори и завдения, излиза на протест на жълтите павета на 29 януари. Организаторите обявяват, че проявата ще е национална и може да изкара на улицата и 10 000 души.

Причините за протеста са няколко - основно нечутите им искания от Министерство на финансите и Националната агенция по приходите (НАП). От Българската асоциация на заведенията, Сдружение на заведенията, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация настояват за по-ниски ДДС ставки за храни и напитки, както и за отмяна на спорни тестове в още по-спорната Наредба 18, чието въвеждане ведомството на Владислав Горанов многократно отлага именно заради съображения от страна на бизнеса. Последно наредбата влиза в сила от 31 март, като срещу нея продължава да има брожения от страна на малкия и среден бизнес, представляващ различни брашнове, не само ресторантьорския и хотелиерския.

Основното искане на инициативния комитет обаче остава намаляване на данък добавена стойност за храните. Както Клуб Z писа, оттам настояват той да стане колкото е ДДС за туризма - 5 на сто. У нас ставката за туризма е 9 на сто, което изключение от масовата 20%. Управленската програма на правителството обаче изрично посочва, че данъци няма да се променят. Идеи за намаляване на ДДС за хляб, месо и други храни от първа необходимост имаха и от БСП, и от ДПС и те бяха подминати от управляващите.

"Искаме сформиране на работна група, в която да участват и представители на НАП и на финансовото министерство, за обсъждане възможностите за въвеждането на диференцирана ставка на ДДС за храните и сектора на обществено хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма, на 5 %, каквато е практиката в страните членки на Европейския съюз. Ресторантьорството е неизменна част от туризма", коментира председателят на БАЗ Ричард Алибегов.

От брашна настояват също така и за отмяна на текстовете в Наредбата на НАП, касаещи "запечатването на търговски обекти без изрично доказана вина от страна на търговеца, стопанисващ обекта". Става въпрос за правилата, че обект може да бъде запечатан в срок до 30 дни, ако в касата бъдат открити повече пари отлколкото са отчели касовите бонове, както и за неиздаване на касова бележка. Алибегов обяснява първото с бакшишите, които сега не са регламентирани, съответно - не се описват в касовите бележки. Затова и неотдавна от БАЗ настояха бакшишът да бъде регламентиран и фиксиран на 8 на сто от сумата. От бранша посочват като пример за второто, че ако сега недобросъвестен служител реши да си "прибере парите в джоба" и не издаде документа за данъчните, то от това може да пострада целият бизнес.

Инициативният комитет иска и отлагане на Наредба 18, която бизнесът отдавна нарича на шега "Недоразумение 18", до пълно изчистване на спорните текстове. Тя третира софтуера за връзка между касовите апарати и търговските обекти и въвежда строги правила и пълен достъп на данъчните до всякакви фирмени данни. Ще доведе и до допълнителни разходи за малкия и среден бизнес.

"Ние сме представители на малкия и среден бизнес. Това е български бизнес, парите от който остават в България. Не търсим конфронтация с никого, не сме ангажирани политически. За нас обаче е важно да защитим правата си и прехраната на служителите си. Направили сме над 100 предложения за работещи изменения в Наредба Н-18, като почти всички бяха отхвърлени. Задължително е да има правила, но те трябва да са точни, ясни и да не ощетяват българския бизнес", заявява Алибегов.

И уточни, че в сегашния вид на наредбата НАП има достъп дори до ноу-хау-то на фирмите, което е недопустимо. И даде пример с това, че данъчните могат да имат достъп дори до рецептурника на шеф готвач в ресторант.

Исканията на бранша ще бъдат внесени отново в деловодствата на Министерство на финансите и Националната агенция по приходите. 

 

Инициативен комитет, съставен от браншови организации на хотелиери, ресторантьори и завдения, излиза на протест на жълтите павета на 29 януари. Организаторите обявяват, че проявата ще е национална и може да изкара на улицата и 10 000 души.

Причините за протеста са няколко - основно нечутите им искания от Министерство на финансите и Националната агенция по приходите (НАП). От Българската асоциация на заведенията, Сдружение на заведенията, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация настояват за по-ниски ДДС ставки за храни и напитки, както и за отмяна на спорни тестове в още по-спорната Наредба 18, чието въвеждане ведомството на Владислав Горанов многократно отлага именно заради съображения от страна на бизнеса. Последно наредбата влиза в сила от 31 март, като срещу нея продължава да има брожения от страна на малкия и среден бизнес, представляващ различни брашнове, не само ресторантьорския и хотелиерския.

Основното искане на инициативния комитет обаче остава намаляване на данък добавена стойност за храните. Както Клуб Z писа, оттам настояват той да стане колкото е ДДС за туризма - 5 на сто. У нас ставката за туризма е 9 на сто, което изключение от масовата 20%. Управленската програма на правителството обаче изрично посочва, че данъци няма да се променят. Идеи за намаляване на ДДС за хляб, месо и други храни от първа необходимост имаха и от БСП, и от ДПС и те бяха подминати от управляващите.

"Искаме сформиране на работна група, в която да участват и представители на НАП и на финансовото министерство, за обсъждане възможностите за въвеждането на диференцирана ставка на ДДС за храните и сектора на обществено хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма, на 5 %, каквато е практиката в страните членки на Европейския съюз. Ресторантьорството е неизменна част от туризма", коментира председателят на БАЗ Ричард Алибегов.

От брашна настояват също така и за отмяна на текстовете в Наредбата на НАП, касаещи "запечатването на търговски обекти без изрично доказана вина от страна на търговеца, стопанисващ обекта". Става въпрос за правилата, че обект може да бъде запечатан в срок до 30 дни, ако в касата бъдат открити повече пари отлколкото са отчели касовите бонове, както и за неиздаване на касова бележка. Алибегов обяснява първото с бакшишите, които сега не са регламентирани, съответно - не се описват в касовите бележки. Затова и неотдавна от БАЗ настояха бакшишът да бъде регламентиран и фиксиран на 8 на сто от сумата. От бранша посочват като пример за второто, че ако сега недобросъвестен служител реши да си "прибере парите в джоба" и не издаде документа за данъчните, то от това може да пострада целият бизнес.

Инициативният комитет иска и отлагане на Наредба 18, която бизнесът отдавна нарича на шега "Недоразумение 18", до пълно изчистване на спорните текстове. Тя третира софтуера за връзка между касовите апарати и търговските обекти и въвежда строги правила и пълен достъп на данъчните до всякакви фирмени данни. Ще доведе и до допълнителни разходи за малкия и среден бизнес.

"Ние сме представители на малкия и среден бизнес. Това е български бизнес, парите от който остават в България. Не търсим конфронтация с никого, не сме ангажирани политически. За нас обаче е важно да защитим правата си и прехраната на служителите си. Направили сме над 100 предложения за работещи изменения в Наредба Н-18, като почти всички бяха отхвърлени. Задължително е да има правила, но те трябва да са точни, ясни и да не ощетяват българския бизнес", заявява Алибегов.

И уточни, че в сегашния вид на наредбата НАП има достъп дори до ноу-хау-то на фирмите, което е недопустимо. И даде пример с това, че данъчните могат да имат достъп дори до рецептурника на шеф готвач в ресторант.

Исканията на бранша ще бъдат внесени отново в деловодствата на Министерство на финансите и Националната агенция по приходите. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?