Article_top

Може ли ТЕЦ Варна да произвежда чист ток и да не зависи от руския газ? Може ли това да важи и за всички останали ТЕЦ-ове в България, особено за тези на въглища, която Зелената сделка на ЕС осъжда на затваряне рано или късно? Можеше ли софийският инсинератор за отпадъци да струва 90 млн. евро вместо 160 млн. евро и да не замърсява атмосферата? Може ли внасяните в България отпадъци да не са скандал, а суровина, при това безплатна? Може ли да захранват енергийни, а не наказателни производства? 

Отговорът на всички въпроси тези въпроси е "да" според Любомир Димитров, един от пионерите на възобновяемите енергии у нас. Отговорът е утвърдителен обаче при определени условия: че имаме икономика на знанието; че не внасяме know-how, за да изнасяме don't know; че имаме подготвена за отговорностите си и заинтересована от работата си администрация и социално отговорен бизнес.

В момента Димитров представлява в България една норвежка фирма. Не, тя не краде деца, а се занимава с газификация. Не, това не е прокарване на нови тръби, по всяка от които тече старият руски газ. Това е технология, с която от всичко, съдържащо въглеводороди - от обикновен кюмюр, през органичните отпадъци до пластмасите и дървесината - може да се произвежда горим газ, а от него - енергия, която не насища атмосферата с фините прахови частици и азотните окиси и въглеродния двуокис, отделяни от минералните горива. 

В основата си технологията не е нова, казва Димитров. По думите му в Германия преди Втората световна война тя е задвижвала 30 000 автомобила. Поевтинелият след войната петрол и международната стопанска конюнктура обаче я запращат в килера за десетилетия. Днес обаче стремежът на цивилизования свят да се освободи от фосилните горива, за да спре измененията в климата, я правят отново актуална.

"Сканди Енерджи" (Scandi Energy AS), фирмата, която Димитров представлява у нас, има свидетелство за отличие от Европейската комисия, което ѝ дава достъп до финансиране от европейската програма "Хоризонт 2020", подпомагаща върхови постижения в изследванията и технологиите.

Свидетелството за отличие на "Сканди Енерджи", издадено от Европейската комисия през 2019 г. с подписите на ксомисарите Корина Крецу (регионално развитие) и Карлуш Муедаш (Изследвания, наука и иновации).

"Сканди" е спечелила европейско признание и финансиране с технологията си през 2019 г. Две години по-рано в България обаче местният ѝ клиент не се класира да купи ТЕЦ Варна от ЧЕЗ и да я преустрои да гори безотпадъчно отпадъци вместо руски газ.

"Отпадъкът се третира термично и се превръща в синтетичен газ, почти идентичен с природния газ по състав, с по-ниска калоричност, но не фосилен и до голяма степен безплатен", казва Димитров, обяснявайки технологията на компанията, която представлява.

 "Сканди Енерджи" е разработила система за двустепенна вакуумна газификация, която може да преработи широк спектър от отпадъчни продукти, от утайки от отпадъчни води до пластмасови отпадъци, включително хранителни отпадъци и битови отпадъци не само отделно, но и смесено. Ако в отпадъците има метали или текстил, това не пречи.

Сравнението на тази технология с обикновеното изгаряне на отпадъци, каквото ще има в софийския инсинератор, говори само за себе си.

"При изгаряне на 1 тон отпадък (означаван като RDF Residual Derived Fuel или остатъчно добито гориво) се получават 12000 – 15000 кубически метра димни газове и се произвеждат 650 киловата електроенергия", обяснява Димитров. "Те служат единствено за нагряване на вода за производство на пара и съответно електро- и топлинна енергия. В димните газове освен  въглероден двуокис има вредни азотни окиси и фини прахови частици . Затова те налагат да има голяма и скъпа газо-очистваща инсталация. Прилагането на този метод е било доскоро икономически целесъобразно предимно за големи инсталации. Значителна част от енергийното съдържание на отпадъка се губи с димните газове".

"При газификация на 1 тон отпадък се получават 1000 кубически метра синтезен газ, който е чисто гориво за двигател с вътрешно горене, газова турбина или суровина за производство на етанол, карбон, биодизел и други ценни продукти", продължава Димитров. "Малкият обем синтезен газ прави процеса лесно управляаем, инсталацията компактна и с ниска цена. Поради липсата на въздух, съответно - на азот, в процеса, няма азотни окиси и няма фини прахови частици, а въглеродният окис е значително по-малко".

"При газификация  на 1 тон отпадък се произвеждат 1000 киловата електроенергия поради по-пълното използване на енергийното съдържание на въглеводородите", посочва той. 

Друго предимство на технологията за газификация на отпадъци е, че инсталациите за нея могат енергийно да се захранват сами с 10 на сто от произведеното от тях гориво. Необходимо е минимално количество газ пропан бутан само за стартирането им. Това значи, че могат да бъдат построени и насред полето и че нямат енергийните разходи на инсинераторите. Произвежданият синтезен газ може да се втечнява и бутилира и пренася като пропан бутана. Не е необходима непременно инфраструктура, за да бъде доведен до потребителите.

Твърде е хубаво, за да бъде вярно. Така скептикът обикновено посреща тези сравнения. Но, докато априорният отрицател мъдрува из социалните мрежи, светът се променя. Ако погледнем статистиката от последните години (виж графиката), ще видим, че броят на инсталациите за газификация на отпадъци расте стремително и те изместват инсинераторите. 

"В света вече има 400 газификатора, в Япония с амо са 100", казва Димитров. "Газификацията е устойчивото решение за всички въглеводороди".

По думите му инвестицията в газификатор е с 30 на сто по-малка, отколкото в инсталация за изгаряне. Затова такива мощности вече се строят и в САЩ и в Северна Европа. Само през 2018 г. 14 завода за изгаряне в САЩ са затворени, а други 10 са спрени на фаза проект, отбелязва той.

При газификацията за разлика от инсинерирането не остава пепел за депониране, а биочар с високо съдържание на въглерод, в който няма опасни компоненти и който се използва успешно за наторяване, и за суровина в строителството.

Това може да произвежда чиста енергия, а не следствени дела. Снимка архив 

Димитров неформално е предложил на столичната община решение, с което инсинераторът на София да стане с 40 процента по-евтин, без фини прахови частици и без азотни окиси - на практика да превърне софийския инсинератори в газификатор.

"И какъв мислите беше техният отговор? Много интересно, ама ако се беше обадил преди три години, вече сме подписали всичко. Имаше група в Общинския съвет, която знаеше за моите идеи, и ги използва в диспутите, но чуваемост от мнозинството там има, само ако е интересно за тях самите, а не за населението и гражданите, които са ги избрали и им плащат заплати".

Димитров обаче не се отказва лесно. Среща се с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и с бившия министър на околната среда и водите Нено Димов. Правих представяния пред две дирекции на Министерството на околната среда и водите.

"Те не знаеха за газификацията като технология! Нямам думи....Например басейнова дирекция, която е отговорна за утайките от пречиствателните станции за отпадни води не знаеха, и аз им показах снимки, на четири завода в Германия за газификация на същите тези утайки, която ги превръща в чиста електроенергия без вредни емисии", казва той. "Често зад много проблеми в екологията не виждаме основния проблем в държавата - "недостиг на капацитет".

България вече плаща глоби в ЕС, защото не е решила въпроса с утайките от пречиствателните станции за отпадни води.

Циментови заводи и ред ТЕЦ-ове направо изгарят вносни отпадъци (които биха могли да бъдат превърнати в синтетичен газ), защото получават за приемането и използването им 50-60 евро на тон и това е сладък бизнес за сметка на природната среда и климата.

"Това е бизнес по-печеливш от наркотиците", казва Димитров.

Има обаче и заинтересовани от чистата технология, добавя той. Предприятия в Плевен и Хасково, които той все още не иска да назове, могат да произвеждат оборудването, необходимо за газификация на отпадъци. 

"В последните две години съм презентирал технологията на няколко национални и международни конференции по енергетика и управление на отпадъците", казва Димитров. "Работя с Инсттута по инженерна химия на БАН, Техническия университет, неправителствени организации и бизнес асоциации. Тази година се очакват няколко договора за частни инвестиции в такива инсталации за газифициране на битов отпадък, утайки от пречиствателни станции за отпадни води, курортен комплекс, отпадък в целулозно промишлено предприятие".

Димитров твърди и че, ако бъдещият държавен холдинг "Водоснабдяване и канализация" газифицира утайките от пречиствателните станции за отпадни води, които също са към предприятията ВиК, той не просто ще пести разходи за ток, а няма да плаща за него, защото "ще си го произвежда от проблемните иначе утайки".

"Ще плащат само 1 процент лихва по кредита и главница на база 15-20 години срок", казва той.

 

Може ли ТЕЦ Варна да произвежда чист ток и да не зависи от руския газ? Може ли това да важи и за всички останали ТЕЦ-ове в България, особено за тези на въглища, която Зелената сделка на ЕС осъжда на затваряне рано или късно? Можеше ли софийският инсинератор за отпадъци да струва 90 млн. евро вместо 160 млн. евро и да не замърсява атмосферата? Може ли внасяните в България отпадъци да не са скандал, а суровина, при това безплатна? Може ли да захранват енергийни, а не наказателни производства? 

Отговорът на всички въпроси тези въпроси е "да" според Любомир Димитров, един от пионерите на възобновяемите енергии у нас. Отговорът е утвърдителен обаче при определени условия: че имаме икономика на знанието; че не внасяме know-how, за да изнасяме don't know; че имаме подготвена за отговорностите си и заинтересована от работата си администрация и социално отговорен бизнес.

В момента Димитров представлява в България една норвежка фирма. Не, тя не краде деца, а се занимава с газификация. Не, това не е прокарване на нови тръби, по всяка от които тече старият руски газ. Това е технология, с която от всичко, съдържащо въглеводороди - от обикновен кюмюр, през органичните отпадъци до пластмасите и дървесината - може да се произвежда горим газ, а от него - енергия, която не насища атмосферата с фините прахови частици и азотните окиси и въглеродния двуокис, отделяни от минералните горива. 

В основата си технологията не е нова, казва Димитров. По думите му в Германия преди Втората световна война тя е задвижвала 30 000 автомобила. Поевтинелият след войната петрол и международната стопанска конюнктура обаче я запращат в килера за десетилетия. Днес обаче стремежът на цивилизования свят да се освободи от фосилните горива, за да спре измененията в климата, я правят отново актуална.

"Сканди Енерджи" (Scandi Energy AS), фирмата, която Димитров представлява у нас, има свидетелство за отличие от Европейската комисия, което ѝ дава достъп до финансиране от европейската програма "Хоризонт 2020", подпомагаща върхови постижения в изследванията и технологиите.

Свидетелството за отличие на "Сканди Енерджи", издадено от Европейската комисия през 2019 г. с подписите на ксомисарите Корина Крецу (регионално развитие) и Карлуш Муедаш (Изследвания, наука и иновации).

"Сканди" е спечелила европейско признание и финансиране с технологията си през 2019 г. Две години по-рано в България обаче местният ѝ клиент не се класира да купи ТЕЦ Варна от ЧЕЗ и да я преустрои да гори безотпадъчно отпадъци вместо руски газ.

"Отпадъкът се третира термично и се превръща в синтетичен газ, почти идентичен с природния газ по състав, с по-ниска калоричност, но не фосилен и до голяма степен безплатен", казва Димитров, обяснявайки технологията на компанията, която представлява.

 "Сканди Енерджи" е разработила система за двустепенна вакуумна газификация, която може да преработи широк спектър от отпадъчни продукти, от утайки от отпадъчни води до пластмасови отпадъци, включително хранителни отпадъци и битови отпадъци не само отделно, но и смесено. Ако в отпадъците има метали или текстил, това не пречи.

Сравнението на тази технология с обикновеното изгаряне на отпадъци, каквото ще има в софийския инсинератор, говори само за себе си.

"При изгаряне на 1 тон отпадък (означаван като RDF Residual Derived Fuel или остатъчно добито гориво) се получават 12000 – 15000 кубически метра димни газове и се произвеждат 650 киловата електроенергия", обяснява Димитров. "Те служат единствено за нагряване на вода за производство на пара и съответно електро- и топлинна енергия. В димните газове освен  въглероден двуокис има вредни азотни окиси и фини прахови частици . Затова те налагат да има голяма и скъпа газо-очистваща инсталация. Прилагането на този метод е било доскоро икономически целесъобразно предимно за големи инсталации. Значителна част от енергийното съдържание на отпадъка се губи с димните газове".

"При газификация на 1 тон отпадък се получават 1000 кубически метра синтезен газ, който е чисто гориво за двигател с вътрешно горене, газова турбина или суровина за производство на етанол, карбон, биодизел и други ценни продукти", продължава Димитров. "Малкият обем синтезен газ прави процеса лесно управляаем, инсталацията компактна и с ниска цена. Поради липсата на въздух, съответно - на азот, в процеса, няма азотни окиси и няма фини прахови частици, а въглеродният окис е значително по-малко".

"При газификация  на 1 тон отпадък се произвеждат 1000 киловата електроенергия поради по-пълното използване на енергийното съдържание на въглеводородите", посочва той. 

Друго предимство на технологията за газификация на отпадъци е, че инсталациите за нея могат енергийно да се захранват сами с 10 на сто от произведеното от тях гориво. Необходимо е минимално количество газ пропан бутан само за стартирането им. Това значи, че могат да бъдат построени и насред полето и че нямат енергийните разходи на инсинераторите. Произвежданият синтезен газ може да се втечнява и бутилира и пренася като пропан бутана. Не е необходима непременно инфраструктура, за да бъде доведен до потребителите.

Твърде е хубаво, за да бъде вярно. Така скептикът обикновено посреща тези сравнения. Но, докато априорният отрицател мъдрува из социалните мрежи, светът се променя. Ако погледнем статистиката от последните години (виж графиката), ще видим, че броят на инсталациите за газификация на отпадъци расте стремително и те изместват инсинераторите. 

"В света вече има 400 газификатора, в Япония с амо са 100", казва Димитров. "Газификацията е устойчивото решение за всички въглеводороди".

По думите му инвестицията в газификатор е с 30 на сто по-малка, отколкото в инсталация за изгаряне. Затова такива мощности вече се строят и в САЩ и в Северна Европа. Само през 2018 г. 14 завода за изгаряне в САЩ са затворени, а други 10 са спрени на фаза проект, отбелязва той.

При газификацията за разлика от инсинерирането не остава пепел за депониране, а биочар с високо съдържание на въглерод, в който няма опасни компоненти и който се използва успешно за наторяване, и за суровина в строителството.

Това може да произвежда чиста енергия, а не следствени дела. Снимка архив 

Димитров неформално е предложил на столичната община решение, с което инсинераторът на София да стане с 40 процента по-евтин, без фини прахови частици и без азотни окиси - на практика да превърне софийския инсинератори в газификатор.

"И какъв мислите беше техният отговор? Много интересно, ама ако се беше обадил преди три години, вече сме подписали всичко. Имаше група в Общинския съвет, която знаеше за моите идеи, и ги използва в диспутите, но чуваемост от мнозинството там има, само ако е интересно за тях самите, а не за населението и гражданите, които са ги избрали и им плащат заплати".

Димитров обаче не се отказва лесно. Среща се с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и с бившия министър на околната среда и водите Нено Димов. Правих представяния пред две дирекции на Министерството на околната среда и водите.

"Те не знаеха за газификацията като технология! Нямам думи....Например басейнова дирекция, която е отговорна за утайките от пречиствателните станции за отпадни води не знаеха, и аз им показах снимки, на четири завода в Германия за газификация на същите тези утайки, която ги превръща в чиста електроенергия без вредни емисии", казва той. "Често зад много проблеми в екологията не виждаме основния проблем в държавата - "недостиг на капацитет".

България вече плаща глоби в ЕС, защото не е решила въпроса с утайките от пречиствателните станции за отпадни води.

Циментови заводи и ред ТЕЦ-ове направо изгарят вносни отпадъци (които биха могли да бъдат превърнати в синтетичен газ), защото получават за приемането и използването им 50-60 евро на тон и това е сладък бизнес за сметка на природната среда и климата.

"Това е бизнес по-печеливш от наркотиците", казва Димитров.

Има обаче и заинтересовани от чистата технология, добавя той. Предприятия в Плевен и Хасково, които той все още не иска да назове, могат да произвеждат оборудването, необходимо за газификация на отпадъци. 

"В последните две години съм презентирал технологията на няколко национални и международни конференции по енергетика и управление на отпадъците", казва Димитров. "Работя с Инсттута по инженерна химия на БАН, Техническия университет, неправителствени организации и бизнес асоциации. Тази година се очакват няколко договора за частни инвестиции в такива инсталации за газифициране на битов отпадък, утайки от пречиствателни станции за отпадни води, курортен комплекс, отпадък в целулозно промишлено предприятие".

Димитров твърди и че, ако бъдещият държавен холдинг "Водоснабдяване и канализация" газифицира утайките от пречиствателните станции за отпадни води, които също са към предприятията ВиК, той не просто ще пести разходи за ток, а няма да плаща за него, защото "ще си го произвежда от проблемните иначе утайки".

"Ще плащат само 1 процент лихва по кредита и главница на база 15-20 години срок", казва той.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

САМО да ПОПИТАМ:

Защо италианската мафия не е внедрила този чист и екологичен проект?
А търси къде да си извозва боклука.. Да строи ТАП за азерска газ, сега и евреите ще и пускат тръба, в Южен поток държеше да се класира.. Връзка с терминала в Баумгартен Австрия през Алпите да разширява.
Та там проблемите с боклука са от началото на 90-те години на миналия век.. Та до сега..
Че и филм специален за това си снимаха.. А норвежко филмче как работи такава инсталация в Норвегия - по БНТ не виждаме..
По БНТ италианскио - "Не се предавам", по нощите, точно в скандала с боклука се пуска.. По нощите да не го гледат много хора..
И що ли и норвежците във Варна искат тази технология да я пускат?
Та Германия кюмюрените, че и АЕЦ централи ще си спират.. Ама и СЕВЕРЕН ПОТОК 2, и НОРВЕЖКА ГАЗ планират да си осигуряват..
Още повече, че те го имат и опита. Още от хитлерово време.. Та да се чуди човек - що строиха крематориуми?

Не ми е ясно какво толкова се обсъжда.

На господина са му насваляли звезди и той какво разбрал, какво - не, изпедепсал творение.

Реално можеше не да гоним михаля с глупости, а да залегнем на ядрена енергетика и всичко щеше да ни е окей.

Ама нали уманитари без образование определят политиката за пари и...

На минусоплякторите малко информация за размисъл.

Системата в Япония - не от някакъв търговец на технология от 30-тте, а от японското министерство на екологията.

Да цитираме от 6-та страница на документа - "Япония притежава най-добрите в света пещи за изгаряне на отпадъци. Към 2009 година 70% от пещите са с механично подаване на отпадъците и тази водеща технология се подобрява непрекъснато".

Т.е. в Япония, противно на фантазиите на Желев, никой не се интересува особено от тази "магия".

Пърдон, изпуснах линка.

http://www.env.go.jp/en/recycle/smcs/attach/swmrt.pdf

Отрицанието на фактите

е традиционната позиция на "умните", "красивите" и недотам образованите :)
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"може да се произвежда горим

"може да се произвежда горим газ, а от него - енергия, която не насища атмосферата с фините прахови частици и азотните окиси и въглеродния двуокис,"

Аааа, г-Н Желев, бегали (ударението на 'а') сте от час по химия !

Метан, етан, бутан, пропан,, и т.н. - всичките до един при изгаряне отделят И въглероден двуокис.
НЕ СА ВЪГЛЕРОДНО НЕУТРАЛНИ И НЕ СТАВАТ ЗА ЗЕЛЕНИЯ ПАКТ.

А г-н Любомир Димитров послъгва като циг@нин.

20 пъти по-малко СО2

За изгаряне на 1 тон отпадък в атмосферата се отделят мин. 10 000 (десет хиляди) куб.м. СО2. Същия един тон отпадък газифициран дава 1000 (хиляда) куб.м сингаз, при изгарянето на който ще имаме 500 (петстотин) куб. м. СО2, останалото 500 куб.м. водни пари. Което значи 20 пъти по-малък въглероден отпечатък на тон отпадък.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

При игарянето на

При игарянето на
- ЕДНА молекула метан (CH4), резултата е ЕДНА молекула въглероден двуокис и една+една молекули вода
- ЕДНА молекула етан (C2H6), резултата е ДВЕ молекули въглероден двуокис и две+една молекули вода
- ЕДНА молекула пропан (C3H8), резултата е ТРИ молекули въглероден двуокис и три+една молекули вода

Видно е, че при изгарянето на тези газове, въглеродния диоксид далеч не е малко

Ако има някакъв силен аргумент за газифицирането на отпадъците, то той би бил като този при биодизела - там при изгарянето на биодизела, отделяния въглероден двуокис е точно толкова, колкото преди това е взет от атмосферата за производството на биодизела.
При биодизела посоката/движението на CO2 е:
атмосфесфера --> биодизел --> атмосфера

При газифицирането на отпадъци е малко по-различно - въглеродния двуокис от изкопаемо гориво е складиран в пластмаса. И при нейното газифициране отива в атмосферата.
И посоката/движението на CO2 вече е:
изкопаемо гориво --> пластмаса --> отпадъчна пластмаса--> атмосфера

---------------------------
Радвам се, че не се засегнахте от предишния ми пост тук

Г-н Желев и г-н Клингон, прощавайте, че се намесвам, но

виждам колко трудно да боравите с числа и още по-трудно с размерности. Позволете да помогна да се разреши този спор.

1. "За изгаряне на 1 тон отпадък в атмосферата се отделят мин. 10 000 (десет хиляди) куб.м. СО2. "

"куб.м. CO2" не е подходяща мерна единица в този случай, защото още от седми клас знаем, че обемът на газовете силно зависи от температурата. Например, плътността на CO2 в газова при стайна температура и налягане 1 атмосфера е около 1 килограм на куб. метър, докато същият тоя въглероден двуокис във формата на "сух лед" тежи над 15.

Обикновено като се казва "едисиколкоси газ" в сериозната литература или се поясняват условията на измерване или се дава единица, която не зависи от тях - например моларна маса. "При изгарянето на 1 мол боклук се отделят толкова мола CO2".

Ако разполагахме с такива данни можехме лесно да се убедим сами в превъзходството на тази технология. Опитът показва, че когато от продавача се дават данни с неподходящи размерности, които не могат да се приравнят една към друга поради лисващи начални условия, реалните резултати са далеч по-ниски от рекламираните.

Г-н клингоне, да сравнявате "една молекула" е безмислено, защото така сравнявате различни количества енергия.

Правилно щеше е да сравните броя CO2 молекули, образувани при отделяне на едно и също количество енергия. Например при изгарянето на една молекула CH4, която се превръща в 1 молекула CO2 и 2 молекули вода, се разрушават 4 C-H връзки с енергия от около 410 kJ/mol и 2 O=O с 494 kJ/mol и се създават две връзки C=O с енергия 800 kJ/mol и четири H-O с 460 kJ/mol

Колко енергия получаваме? Ами пресмятаме разликата в енергията на връзките на началното и крайното състояние. Защо? Защото това ни "остава" след горенето. Колко е тя - (4*430+2*494)-(4*460+2*800) или около 800 kJ.

Защо "отрицателна", питате вече сигурно? Защото смятаме наопъки, второто състояние е по-нискоенергетично от първото, т.е. при разбиването му се поглъща, а при създаването му се отделя енергия.

Така определяме, че за 1 mol метан (и един мол CO2) се отделят около 810 kJ енергия.

Ако направите същата сметка сега и за процеса, описан от г-н Желев, чак тогава можете да сравнявате добива.

Преди това и двамата си прехвърляте несравними единици.

Трудна работа е науката, съгласен съм, не е за всяка уста лъжица. Не е като писането.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Франк Лойд Райт

Въпрос:

При положение, че тази технология я има от преди ВСВ, защо все още не се е наложила? Явно не е толкова ефективна.
Васил ...'s picture
Васил ...
vatan06

Философията на шопа - я че си

Философията на шопа - я че си ръгам кюмур и гуми у печката!
Как пък един не каза, да това е интересно, дайте да направим една инсталация за проба!

Философията на "ентелегента" -

я нема да мислим със сопствената си глава, оти е ного трудно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?