Обучението в разпознаването на фалшиви новини и изкривени факти може да стане, когато децата са много малки. Това сочи опита на учителите във Финландия, които започват битката срещу дезинформацията още от първи клас, разказва в. "Гардиън".

"Приказките работят много добре. Ето например хитрата лисица, която винаги мами и обърква другите животни с лукавите си думи. Това не е лоша метафора за един определен ти политици, нали?", обяснява Кари Кивинен, главен учител в държавния колеж в Хелзинки.

По-нататък такива уроци могат да навлязат и в по-"сериозните" предмети. По математика децата учат колко лесно се лъже със статистически данни. В часовете по изкуство - колко лесно може да се манипулира значението на едно изображение. В история изучават и анализират забележителни пропагандни кампании, а учителите по финландски им преподават множеството структури и думи, с които човек може да обърка, подведе или заблуди някого.

"Целта е да имаме активни, отговорни граждани и избиратели. Критично мислене, проверка на фактите, тълкуване и оценяане на цялата информация, която получавате, където и да се появи - тези неща са от решаващо значение. Ние ги направихме основна част от това, което преподаваме, по всички предмети", обяснява още Кивинен.

Стратегията е нова - от 2014 г., но вече дава реални резултати. Финландия е най-устойчивата на фалшиви новини нация в Европа.

И именно Финландия беше първата голяма цел на ранните руски тролове, които удариха тежко с дезинформация държавата далеч преди Брекзит и американските избори. Познат за нас артилерийски обстрел от лъжи и измислици . антиевропейска пропаганда и създаване на паника за бежанците. За финландци и актуалния въпрос за членството им в НАТО.

"Това се отразява на всички нас", каза Юси Тоиванен, главен съветник по комуникациите във финландския кабинет. "Тя е насочена към цялото финландско общество. Тя има за цел да разколебае нашите ценности и норми, доверието в нашите институции, които държат обществото заедно."

Финландия е малка държава, отбелязва още той (5,5 млн. души) и за нея това е въпрос, който засяга обществената сигурност на всички.

Хиляди учители, журналисти, държавни служители и библиотекари са обучени по специалната програма, водена от комисия на високо равнище от над 30 души - министри, представители на социални организации, службите за сигурност и др. 

Учителите разкриват, че децата основно са облъчени онлайн - те не четат вестници и рядко гледат телевизия, новините там пък - въобще. Затова и често не реагират добре на термина "фалшиви новини". По-добре проумяват проблема, когато се работи с "грешки", "лъжи", "измами", "клюки". 

В гимназиална възраст децата вече имат ясна представа какво да правят с информацията, която ги залива от смартфона им.

"Винаги трябва да проверяваш фактите. Правило номер едно - без Уикипедия, и поне три или четири сигурни източника. Учим това в почти всеки предмет", казва 18-годишната Матилда.

"Накрая ще имаш грешните цифри на капака на автобус, и избирателите ще им вярват", обяснява 17-годишният Александър за опасността от фалшивите новини.

Лила, на 16, разказва как задавала трудни въпроси на местни политици по време на публичен панел в местното радио. 

"Работим със снимки, видеа, текст, дигитално съдържание, караме учениците да произвеждат свое съдържание, караме ги да идентифицират всички видове объркващи или грешни новини", разказва друг учител.

От кликбейт до сатира и конспиративни теории, през псевдонаука и до откровени прости грешки - всичко се разглежда.