Снощи прочетох как приятелите ми във фейсбук излудяха от един вестникосайт. Той е от огромния инвестиционен пакет на #Кой, но в случая дори не това е важното. Разказваше се историята на „дете чудовище“, което изповядва как майка му се гнуси от него и го изоставила.

Историята на болното дете е истинска, взета от истинска медия, а това с майката си го е дописал неизвестникът, изявен под псевдоним. За да печели кликовете и стотинките на най-простите. И да му каже мазният му шеф „Браво!“ преди да се метне в джипа си... Ако не го е писал самият шеф, де.

Днес прочетох как друг сайт е обявил, че Димитър Рачков е загинал в катастрофа. Преди това „медията“ преди месеци се била упражнила в същото движение с Никол Станкулова – абсолютно идентично. Просто, незакачайки ги по никакъв начин, правоохранителната система им е дала право на втори опит. Сигурно ще има и трети, и пети.

Такива са и заглавията днес: „Сайт излъга...“, „Сайт обяви...“. По-старателните дори са изчислили, че от подобна информационна клоака можеш да спечелиш максимум 300 лв. на месец. Максимум!

Но заглавията ни не са верни – сайтът нищо не лъже и не обявява. И не съобщава. Това го прави човек. Личност, която смята, че това да бъде забелязана, е по-важно от това дали на някоя баба в Бургаско, откъдето е Рачков, няма да ѝ се пръсне сърцето.

Срам ме е... Честно. Наблюдавам как за последните две десетилетия отношението на т. нар. общество към т. нар. ни журналистика доста се измени – в негативна посока. И ми е тъпо, че все по-често разбирам обществото, а доста рядко разбирам „журналистиката“.

Давам неслучайно именно тези два, всъщност – заедно с Никол, три примера. В нашия занаят винаги съществува риск да се заблудиш, да не доразбереш нещо, да не ти стигне лична компетненция в дадена сфера, че да го обясниш правилно. Дори да те използват, без да осъзнаваш...

Но това да седнеш пред един компютър, да дадеш log in и да си кажеш „Я да видим кой известен ще погребем днес?“, е зверство. То е ясно, че не е журналистика, ама не е  и човешка реакция. Защото съм виждал и осъдени, които имат човешки инстинкти. И такива, които видимо ще кривнат някой ден от пътя, но още имат човешки инстинтки. Такива, които са роби на химия или на нещо друго, но не са загубили човешкия си облик.

А това да си купиш Мерцедес, натрупан калник по калник и болтче след болтче с парите от такива неща е... Катастрофа. Не се сещам друга дума. И то не катастрофа за Рачков, разбира се.