След като обяви, че Сърбия не спазва международните договорености, отказвайки да екстрадира съдения задочно у нас банкер Цветан Василев, днес Иван Гешев реши да сезира европейските институции за това.

Главният прокурор е изпратил писма до Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността, с които "отново ги сезира за възникналите трудности по изпълнението на изпратените до сръбските власти две молби за екстрадиция на българския гражданин Цв.В.".

Това се случва на фона на исканата от Обединените арабски емирства (ОАЕ) екстрадиция на бизнесмена Васил Божков, на когото към седемте обвинения вчера прокуратурата "приши" и досъдебно производство за убийства и изнсилвания. Чака се решение от ОАЕ. Такова обаче от години се очаква и от Белград за бившия собственик на фалираната КТБ. 

"Липсата на окончателно съдебно решение на компетентните власти на замолената държава - Република Сърбия, по този конкретен случай, във връзка с водено от българските власти наказателно производство срещу българския гражданин Цв.В., поставя под съмнение ефективното приложение на Европейската конвенция по отношение на задълженията на произнасянето на замолената държава в разумен срок", пише в писмото на Гешев.

В него се напомня, че към настоящия момент са изтекли близо 5 години и 6 месеца от изпращането до сръбските власти по съответния ред на първоначалната молба, както и 4 години и 8 месеца от изпращането на допълнителната молба за екстрадиция на въпросното лице.

Писмото на Иван Гешев е с копие до председателя на Европейския парламент Давид-Мария Сасоли и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Причината е, че Сърбия е кандидат-членка за Съюза. Според Гешев сезирането на ЕП и ЕК се налагало "с оглед бъдещата преценка относно готовността на Република Сърбия като кандидат за членство в Европейския съюз и прилагане на принципа за върховенство на закона в съдебните процедури".

Гешев пише още, че по отношение на процедурите за предаване на издирвани за престъпления лица съгласно европейски заповеди за арест, се прилагат сроковете до 90 дни, които са "несравнимо по-кратки за произнасяне на окончателни съдебни решения за предаване или отказ от предаване на издирвани лица спрямо тези по конкретния случай".

Точно преди 4 години - в първите дни на февруари 2016, предшественкът та Гешев - Сотир Цацаров, написа писмо срещу Сърбия до Съвета на Европа.

След краха на пирамидата КТБ, службите "изпуснаха" Цветан Василев (както сега Божков) и той изляга в Сърбия. Бе обвинен у нас задочно през юли 2014-а, като през септември сам се предаде на сръбските власти. На 10 март 2015 г. Висшият съд в Белград взе решение да предаде на България банкера. Решението обаче беше обжалвано пред Апелативния съд и отменено месец по-късно. Висшата инстанц нареди на да се повтори процедурата за установяване на предпоставките за екстрадирането му. Същата процедура се повтори две години по-късно. Банкерът живее в Белград на практика на свобода, с мярка "подписка". Междувременно самата процедура зацикли, след като Висшият съд се обяви през 2017-а за некомпетентен да вземе решение за искането, тъй като делото е внесено у нас в спецсъда, какъвто има и в Белград. Но пък само висшият съд може да се произнася по делата за екстрадиция като първа инстанция.

През 2018-а в коментар по казуса тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров заяви, че забавянето на процедурата е в резултат на "политическо влияние". Но отказа да посочи конкретно какво има предвид.

Междувременно адвокатите на Василев продължават да поддържат думите му, че той се страхува за живота си - своя и на семейството си, ако се прибере в България. Припомняме, че според защитника на Василев Константин Симеонов, причината е и, че сръбската страна просто е объркана. Защото периодично й идват искания от различни органи - първо от Софийска градска прокуратура, после от Специализираната, ту за "обикновени" престъпления, ту - по-късно за "организирна престъпна група".

Днес самият Гешев е в Брюксел. Той се среща с българските евродепутати при закрити врати.