Еврокомисията е върнала на България един план за оценка, който й пречи да се присъедини към платформата „Въглищни райони в преход“ на Еврокомисията.

Отделно страната ни не е изготвила свой териториален план и така не може да получи достъп до Фонда за справелдив преход (ФСП).

И двата плана трябва да бъдат представени до края на този месец, а хората у нас не знаят нищо. Това зави пред български журналисти в Брюксел лидерката на БСП Корнелия Нинова. Тя е на посещение в евроинституциите заедно със своя съпартиец и депутат Кристиан Вигенин. Днес те са имали среща с Маргаритис Схинас – зам.-председателя на Еврокомисията, отговарящ за утвърждаването на европейския начин на живот. Нинова и Вигенин са имали също така разговори в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и в Комитета по регионите.

„Рискът е в един момент в България да бъдем поставени пред свършен факт, пред едни решения, с които трябва да се съобразяваме, а те невинаги да отчитат нашия, български интерес. И да загубим възможността да участваме активно във вземането на тези решения“, каза Нинова.

При разговорите било потвърдено убеждението на социалистите, че българското правителство вече е изгубило някои възможности за страната ни, като не е реагирало навреме по няколко въпроса.

Така например България не се е присъединила към платформата на ЕК „Въглищни региони в преход“. Тя е изключително важна, за да се гарантира справедливия преход – последица от Зеления пакт. Корнелия Нинова представила решението на българския парламент отпреди няколко дни, взето по инициатива на БСП. Министерският съвет бе задългжен от депутатите да предприеме действия за присъединяването на България към тази платформа, без да поема ангажименти за закриване на въглищните централи.

„Нашата позиция е, че има нужда от решения на тема екология, климат, зелена кръгова икономика. Но не бива тези решения да са за сметка на българската индустрия, на българските работни места, на българските трудови права, на българските граждани. Трябва да се намери златната среда за решаването на тези въпроси“, смята Нинова.

За целта България трябва да представи свой национален план, изтъкна лидерката на БСП. Работен вариант е бил представен юни 2019 за предварителна оценка на ЕК. Той бил върнат с много забележки. Една от тях според Нинова е, че планът не предвижда мерки за справяне с енергийната бедност в България. Окаончателният вариант на документа трябва да бъде представен до края на февруари.

„Нито парламентът го обсъжда, нито Министерският съвет внася такова решение. И огромният риск е да се окажем пред свършен факт“, обобщи Нинова.

По тази причина от БСП поели ангажимент тези въпроси да се решават в България с публичен дебат. И трябва силен ангажимент на Народното събрание, защото става дума за промяна в националното законодателство.

Друга важна тема на разговорите била Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г.

„Изразих позиция, че бихме искали кохезионната политика да се запази. България е сред страните в най-тежко положение, що се отнася до доходи. Ако решенията наклонят везните в полза на финансиране на други политики, това ще се отрази тежко на страната ни, защото не само не догонваме Европа с желаните темпове, а имаме  и сериозни различия вътре, в нашите региони“, посочи социалист номер 1 на България.

Друг проблем е, че България все още не е излъчила своите представители в Комитета по регионите. А той започва работа идната седмица. От наша страна досега там е утвърдена единствено кметицата на Габрова и според Нинова не е ясно на каква основа е станало това.

Това значи, че дори по-късно България да има представители, те няма да участват в гласуванията, когато се избират органите на Комитета, обясни Кристиан Вигенин. Те не влизат и в калкулацията за съотношенията и тежестта на политическите групи.

Същевременно за да получи България достъп до Фонда за справедлив преход, правителството й трябва да представи и териториален план. А за да стане това, е необходимо участие на местните власти. Така ще бъде изготвен план по региони и ще стане ясно кой регион ще е най-силно засегнат от Зеления пакт, какви претенции имаме за компенсации, за работни места, колко време да се запазят въглищните централи.

Срокът за този план е бил краят на декември 2019 г. След като не е бил спазен, той е бил отложен за края на февруари. И това наистина е последният срок.