Изабел Льо Паж, Франс прес

Недолюбвана и оспорвана сред собствените си привърженици, Анегрет Крамп-Каренбауер, загърбила в понеделник амбициите си за канцлерския пост, ще се запомни с твърде краткия си престой начело на германските консерватори всред тежката атмосфера в края на царуването на Ангела Меркел.

Дошла от Саар и наричана по едно време "Меркел номер две" или "мини Меркел" заради близостта й до канцлерката, 57-годишната Крамп-Каренбауер едва успя през декември 2018 г. да спечели председателското място в Християндемократическия съюз (ХДС) на исторически конгрес, на който нейната наставничка отстъпи партийното кормило след близо 20 години на власт.

На теория тази длъжност й отваряше пътя към канцлерството, щом Меркел приключи през 2021 г. четвъртия си и последен мандат.

От самото начало обаче се наложи усещането, че "АКК", както е известна в Германия - според инициалите й - няма да се справи с тази задача.

Политическият катаклизъм в Тюрингия, където ХДС и крайната десница за пръв път гласуваха заедно, за да изберат за премиер на региона либерален кандидат, заби последния гвоздей.

Неспособността й да се наложи над водача на местните консерватори, който отказваше нови избори, идва от "липса на всякакъв авторитет", отсъди сурово политологът Албрехт фон Луке пред общественото радио.

Приемственост

Избирането й за нов председател преди малко повече от година се дължеше на стремеж към приемственост, продължаваща центристката политика на Ангела Меркел, в ущърб на адвоката по търговско право Фридрих Мерц, призовал за подчертан завой надясно, който според него би върнал обратно консервативния електорат, залитнал към крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ).

Малко след като бе избрана, АКК отправи призив за единство в движението на фона на все по-разпокъсания политически пейзаж: традиционните големи партии - ХДС и социалдемократите, губят избиратели, насочващи се надясно към АзГ или към Зелените в центъра. Но тя не успя да сплоти привържениците си, даже напротив.

Желанието на Ангела Меркел да остане на канцлерския пост и същевременно да пусне юздите на партията, управлявана от нея с желязна ръка, безспорно не улесни задачата на наследничката й.

Заради което АКК сякаш я упрекна на пресконференция в понеделник: "Разделяйки канцлерството от председателството в партията, ние се отказахме от установената вече практика в ХДС". Това разделение и нерешеният все още въпрос кого ще издигне партията за следващ канцлер "отслабват ХДС", наблегна тя.

"Смелостта на отчаянието"

Но АКК също носи отговорност: след тежки удари от електората на европейските избори, а после на регионалните през 2019 г., тя направи ред необмислени стъпки и само изостри недоволството.

Католичка и майка на три деца, тя шокира хората най-силно с атака срещу свободата на словото в интернет след появата на видеоклип, в който известен блогър критикува ХДС. Много зле бе посрещната и нейна шега за транссексуалната общност по време на карнавала.

Предложението й в Северна Сирия да бъде създадена международна зона за сигурност, направено без консултации с колеги от кабинета или със съюзници от НАТО, я дискредитира вече напълно, този път на международно равнище.

В продължаващите й усилия да стане национална фигура като министър на отбраната - пост, който запазва, "Шпигел" съзря "смелостта на отчаянието".

Анегрет Крамп-Каренбауер бе слабо позната в страната си, преди да бъде изстреляна начело на ХДС. Дотогава кариерата й се развиваше изцяло в Саар, малък германски регион на границата с Франция, където тя е твърде популярна. Включително заради самокритичния й донякъде хумор.

Преводът е на БТА