Article_top

Всичката Мара втасала, опряла до превоза на пътници, можем само да кажем по повод внесения от 15 депутати (предимно от ГЕРБ) законопроект, предвиждащ лишаване от свобода от три до пет години и конфискация на моторно превозно средство при констатирането на неразрешен превоз на пътници. Тъй като обществените отношения били увредени, отбелязват вносителите, очевидно загрижени да ги „поправят“.

„Достатъчно е да е довършено изпълнителното деяние. От субективна страна трябва да е налице пряк умисъл“, пишат в стремежа си да сложат край на нелоялната конкуренция 15-имата.

Добре, но как ще се установява дали превозът на пътници е „обществен“ или „личен“? Разграничението е оставено в ръцете на контролните органи, на които очевидно ще са им нужни ясновидски способности, за да решат дали спътниците на шофьора са негови приятели или са си платили за пътуването, решени да разбият системата на обществения транспорт. И още нещо в интерес на истината - „споделеното пътуване“ оставало извън обхвата на Наказателния кодекс, понеже не било обществен превоз. А какъв е? Вносителите сами си противоречат в очевидната си безпомощност да демонстрират законодателна активност, насочена към удовлетворяването на исканията на автобусните превозвачи.

Както вече стана дума, по отношение на импулсите им има поне две версии, но има и трета – България да е уникална в разпоредбите си, с което рязко да се откроява на фона на други европейски държави, в които тази форма на пътуване е утвърдена отдавна и не пречи на никого – точно обратното. Включително в Германия – известна с това, че е максимално регламентирана, но въвеждането на регламент по правило се предхожда от сериозно обмисляне.

Централите за съвместни пътувания във Федералната република са първоначално замислени да събират групи колеги на път за работа и обратно, което е и насърчавано на политическо ниво. А днес ролята на тези организации – защото наистина става дума за организации, е да предлагат възможности за частни пътувания, които принципно са епизодични, и за които се обединяват напълно непознати хора, на които предстои изминаването на по-дълго разстояние.

Корените на този вид пътувания се откриват през 1942-а година в САЩ, когато водещ бил мотивът за пестене на бензин във военните времена. През 60-те години мотивите се променят – тогава вече става дума за избягване на задръстванията и за пестене на паркоместа, а през 70-те, покрай нефтената криза, се появяват и специалните ленти за автомобили с повече пасажери - High-occupancy vehicle lane, в които имат право да се движат само коли с най-малко двама души в тях.

В Европа до момента подобни ленти са въведени в Нидерландия, Норвегия, Великобритания и Испания. В Австрия, както и в Краков в Полша, на натоварените с повече пътници автомобили е дадено правото да се движат в автобусните ленти. А най-мощната фирма за съвместни пътувания в наши дни е основаната в Париж през 2006-а Blablacar, която по нейни собствени данни има 30 милиона клиенти.

В Германия съвместните пътувания излизат на мода през 70-те години и с течение на времето и появата на интернет се развиват все повече – днес в рамките на т.нар. Sharing Economy, предназначена за максимално използване на наличните ресурси. И естествено са регламентирани: при договарянето на съвместно пътуване, за което пътуващите заплащат част от разноските, принципно е налице обвързване с правните норми.

Респективно правният статут на съвместното пътуване надхвърля рамките на неплатената услуга, която се прави при взимането на стопаджии. В първия случай всяко отклонение от договорените услуги (цел на пътуването, разходи, неявяване на уговореното място) може да има правни последствия. При определени обстоятелства ощетената страна може да предяви претенции за обезщетение.

В Германия от този начин на придвижване редовно се възползват към три милиона души, резултатите от допитване на потребителските организации в страната показват, че почти три четвърти от германците могат да си представят да пътуват по „споделен“ начин.

А той междувременно продължава да се развива: след въвеждането на евтин билет за петима при пътуване по уикенда с железниците, малки групички, водени от обща дестинация, се събират и там. От 2015-а пък в Германия съществува и Wingly – за съвместни пътувания със самолет. Фирмата е основана от един германец и двама французи, чийто проект става възможен благодарение на директива на ЕС от 2012-а година. До март 2018-а от Wingly са се възползвали 150 000 клиенти.

Какво ли ще кажат по въпроса 15-имата български народни представители?


 

 

Всичката Мара втасала, опряла до превоза на пътници, можем само да кажем по повод внесения от 15 депутати (предимно от ГЕРБ) законопроект, предвиждащ лишаване от свобода от три до пет години и конфискация на моторно превозно средство при констатирането на неразрешен превоз на пътници. Тъй като обществените отношения били увредени, отбелязват вносителите, очевидно загрижени да ги „поправят“.

„Достатъчно е да е довършено изпълнителното деяние. От субективна страна трябва да е налице пряк умисъл“, пишат в стремежа си да сложат край на нелоялната конкуренция 15-имата.

Добре, но как ще се установява дали превозът на пътници е „обществен“ или „личен“? Разграничението е оставено в ръцете на контролните органи, на които очевидно ще са им нужни ясновидски способности, за да решат дали спътниците на шофьора са негови приятели или са си платили за пътуването, решени да разбият системата на обществения транспорт. И още нещо в интерес на истината - „споделеното пътуване“ оставало извън обхвата на Наказателния кодекс, понеже не било обществен превоз. А какъв е? Вносителите сами си противоречат в очевидната си безпомощност да демонстрират законодателна активност, насочена към удовлетворяването на исканията на автобусните превозвачи.

Както вече стана дума, по отношение на импулсите им има поне две версии, но има и трета – България да е уникална в разпоредбите си, с което рязко да се откроява на фона на други европейски държави, в които тази форма на пътуване е утвърдена отдавна и не пречи на никого – точно обратното. Включително в Германия – известна с това, че е максимално регламентирана, но въвеждането на регламент по правило се предхожда от сериозно обмисляне.

Централите за съвместни пътувания във Федералната република са първоначално замислени да събират групи колеги на път за работа и обратно, което е и насърчавано на политическо ниво. А днес ролята на тези организации – защото наистина става дума за организации, е да предлагат възможности за частни пътувания, които принципно са епизодични, и за които се обединяват напълно непознати хора, на които предстои изминаването на по-дълго разстояние.

Корените на този вид пътувания се откриват през 1942-а година в САЩ, когато водещ бил мотивът за пестене на бензин във военните времена. През 60-те години мотивите се променят – тогава вече става дума за избягване на задръстванията и за пестене на паркоместа, а през 70-те, покрай нефтената криза, се появяват и специалните ленти за автомобили с повече пасажери - High-occupancy vehicle lane, в които имат право да се движат само коли с най-малко двама души в тях.

В Европа до момента подобни ленти са въведени в Нидерландия, Норвегия, Великобритания и Испания. В Австрия, както и в Краков в Полша, на натоварените с повече пътници автомобили е дадено правото да се движат в автобусните ленти. А най-мощната фирма за съвместни пътувания в наши дни е основаната в Париж през 2006-а Blablacar, която по нейни собствени данни има 30 милиона клиенти.

В Германия съвместните пътувания излизат на мода през 70-те години и с течение на времето и появата на интернет се развиват все повече – днес в рамките на т.нар. Sharing Economy, предназначена за максимално използване на наличните ресурси. И естествено са регламентирани: при договарянето на съвместно пътуване, за което пътуващите заплащат част от разноските, принципно е налице обвързване с правните норми.

Респективно правният статут на съвместното пътуване надхвърля рамките на неплатената услуга, която се прави при взимането на стопаджии. В първия случай всяко отклонение от договорените услуги (цел на пътуването, разходи, неявяване на уговореното място) може да има правни последствия. При определени обстоятелства ощетената страна може да предяви претенции за обезщетение.

В Германия от този начин на придвижване редовно се възползват към три милиона души, резултатите от допитване на потребителските организации в страната показват, че почти три четвърти от германците могат да си представят да пътуват по „споделен“ начин.

А той междувременно продължава да се развива: след въвеждането на евтин билет за петима при пътуване по уикенда с железниците, малки групички, водени от обща дестинация, се събират и там. От 2015-а пък в Германия съществува и Wingly – за съвместни пътувания със самолет. Фирмата е основана от един германец и двама французи, чийто проект става възможен благодарение на директива на ЕС от 2012-а година. До март 2018-а от Wingly са се възползвали 150 000 клиенти.

Какво ли ще кажат по въпроса 15-имата български народни представители?


 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?