Article_top

Клуб Z продължава да ви представя мненията на изявени експерти по отношение на бъдещето членство на България в Еврозоната. Вчера ви показахме гледната точка на професор Стив Ханке - един от най-големите критици на присъединяването на страната към общата европейска валута. 

Днес пред нас застана Левон Хампарцумян - може би най-известният банкер в България. Администратор, заместник-министър и директор на Агенцията по приватизацията, бизнесмен и дългогодишен мениджър на най-голямата банка в страната. Добро ли е еврото, какви са индиректните стимули, които ще ни предложи и какви ще са  политическите последствия от него? И още - защо приватизацията е незарастваща рана, която новият главен прокурор смята отново да разчопли?

Говори - Левон Хампарцумян.

- Г-н Хампарцумян, трябва ли България да стане член на еврозоната, имаме ли нужда от членството и до какво ще доведе то?

България, още с присъединяването си към ЕС, е подписала, че ще предприеме всички действия за влизане в еврозоната. От гледна точка на нашите политически и икономически връзки, нашето присъединяване към еврозоната е съществен елемент от включването ни в клуба на държавите, които се развиват добре и участват във взимането на решенията. Аз не мисля, че трябва да се самозаписваме в Б отбора.

Имаме структурни проблеми, които трябва да решаваме. Ключовият въпрос не е дали да приемем еврото или не - това е безспорно. Това е добро. Но фундаменталните ни проблеми са как да направим икономиката устойчива, как да расте, как да си вкараме образователната система в ред, така че да произвежда деца, които са адекватни на изискванията на XXI век. Как да си реформираме администрацията така, че с по-малко хора да върши повече работа. Да имаме повече доверие в институциите...Това са всъщност много по-важните неща, а не валутата, с която оперираме, защото тя е просто измерител на нашия успех. 

- Основният аргумент на противниците на еврото обаче е свързан със суверинитета. Участието ни в еврозоната ще лиши ли БНБ от този суверинитет? Режимът на валутен борд не прави ли същото и сега?

Аз не съм политолог и не знам каква е точно дефиницията на суверинитет, не искам да спекулирам с това. Но в крайна сметка и бордът ни лишава от определена дискреция върху взимането на решения от централната банка или по печатане на пари от правителството. От друга страна - това ни позволи да се стабилизираме, да повишим доверието в българския лев, което има няколко епизода по време на борда, когато тази котва ни свърши добра работа - при кризата през 2009-а и напрежението през 2014 г. около КТБ. И в двата случая наличието на валутен борд допринесе за устойчивостта на българската икономика. 

- С тази добра работа на борда в България ли си обяснявате напрежението, което витае в обществото от последните седмици, след внасянето на промените в Закона за БНБ?

Включително и това. Структурата на борда е такава, че еврата няма да свършат. 

- Така ли обаче трябваше да се случи тази поправка - скрито, тайно? При този статут на борда в България?

Не бих искал да влизам в това нещо, но предварителното обяснение би било добро. Значението на поправката е просто техническо, никой не може да ни накара да си сменим курса, ако ние не искаме. Ерго при тези преговори ще има много технология, те са и конфиденциални, не защото се крие нещо, а защото са трудно разбираеми за публиката. На всичкото отгоре те биха могли да създадат напрежение точно от хора, които са - кой разбрал, кой не разбрал - защо ще приемат сега еврото и т.н. Тези неща сме ги чували. Същественото е успехът на нашата икономика в идните години. Еврото може да бъде един от  факторите, които допринасят за това. Еврото обаче, само по себе си, не носи успех. То няма да вдигне стандарта на живот моментално, но индиректно ще повлие върху бизнес процеси. Например - ще намали транзакционните такси на българските фирми. Дори на българските туристи. 

- Г-н Домусчиев, председателят на една от най-големите работодателски организации, каза вчера, че бизнесът подкрепя членството в зоната, защото това означава най-малкото по-голям достъп до кредитиране...

Мисля, че г-н Андронов (Петър Андронов, банкер, бивш шеф на "Банков надзор" - бел.ред.) беше споменал някъде - между 50 и 100 милиона евро ще бъдат спестени от транзакционни такси за бизнеса. Не са някакви огромни пари, но не са и малко. Освен това и самите бизнес процеси се опростяват, когато нямаме две валути. Това ще повлияе положително и на кредитния рейтинг на страната. Имаме положителни ефекти, които са индиректни. Ако трябва да дам пример - за съжаление политиците, в периода преди да влезем в ЕС, създадоха едни свръхочаквания, че блокът е само едни субсидии и едни валящи пари. Всъщност хората заспаха, събудиха се на другия ден, събудиха се след 2 години и за някои от тях нямаше никаква директна полза. Но българската икономика получи много сериозна подкрепа, по много програми, въпреки дефектите им. В крайна сметка това ни позволи да изградим една по-модерна икономика, от тази която имахме и то по-бързо. Този процес продължава. Като цяло има програми, които работят много добре.

- Срещу еврото обаче се надигат и други гласове, които предричат, че без валутен борд - България може да потегли по пътя на гръцката дългова криза?

Мисля, че това е спекулация. България успя, при всичките си правителства, да води изключително консервативна фискална политика. Никога не сме се приближавали, от приближаването на борда, до такива дефицити и такива неща, които биха ни вкарали в такава криза. Мисля, че всички български политици са развили някакво чувство към подобни дефицитни фискални политики и безумни харчове, които ни доведоха до 97 г. И оттогава сме се разбрали, че ще го правим така. Разбира се, като влезем в еврозоната нашите способности да се кредитираме ще нарастнат, както за частния сектор, така и за държавата. Тоест - тогава бихме могли, на базата на някакъв публичен консенсус, да си позволим малко повече да заемем от бъдещия си успех. Защото кредитът е това.

Но не мисля, че до момента някой е изказвал намерение да се тръгне в тази посока. В крайна сметка не еврото причини гръцката криза, а неумелите политики. Всъщност еврото, парадоксално, послужи като една котва и Гърция направи значителни структурни реформи и да изплува. Да, с цената на определени жертви от населението, защото някои от пенсионните им схеми, заплати бяха наустойчиви и трябваше да се реформират. Този процес не е свършил. Но от тази гледна точка може да сме недоволни от администрацията за едно или друго, но имаме една относително малка администрация. Тя може да бъде много по-ефективна, разбира се, но сме далече от южноевропейските или южноамерикански сценарии. И това нещо се признава от хората, които ни наблюдават от МВФ и ЕЦБ.

- Ако министър Горанов е прав и влезем в чакалнята до края на април - каква е вашата прогноза за активното приемане на еврото?

Не бих се наел да прогнозирам, но две години е минимумът. Същевременно аз мисля, че самият процес на присъединяване е по-важен от самото присъединяване. Това означава нагаждане на законодателство, нагаждане на бизнес процеси, нагаждане на банковия надзор, на всичко към изискванията на еврозоната. Които все пак идват от държави, които са доста по-успешни от България икономически. И ние търгуваме с тях и разчитаме да търгуваме все повече. Тоест - ставаме едно място за по-добър живот. 

Имаме всички предпоставки да бъдем успешни. Не еврото или времето, в което ще преседим в ERM, а процесите и реформите ще направят така, така че да ни е комфортно там.

- Накратно - да обръщат ли българите левове в евро? Девалвация? Хиперинфлация?

Не. Няма такива неща. Няма такива неща, дотолкова доколкото ние разчитаме на иституциите и на хората, които ни управляват да спазват досегашния модел. Независимо от политическите си различия, българските правителства не се отклониха от зададената посока. Не виждам причина, ако икономиката ни върви както сега, да променяме тази политика. В крайна сметка тези декларации - от МФ и БНБ, по някакъв начин гарантират точно това (има предвид обещанието на МФ и БНБ, че България ще продължи да води консервативна фискална политика - бел.ред.). Не мисля, че някой има такива намерения. Освен това - смяната на досегашния фискален модел би било политическо самоубийство. Вие виждате каква стигма има върху хората, които управляваха преди въвеждането на борда.

- Да погледнем малко към широкия свят. Търговски войни - САЩ и Китай, САЩ и ЕС, забавяне на растежа в Германия. Идва ли рецесия?

Като вероятност - винаги има такава. И в добри, и в лоши години може да се обърне цикълът. Но аз мисля, че в крайна сметка тези преговори - САЩ и Китай, Брекзит...Ако искате ме наречете наивен оптимист, но все си мисля, че ще се намерят решения. Дори терминът "търговска война" не е точен. Има дисбаланси, които трябва да се изчистят, но решения се намират. 

- Вече казахте, че България все пак се развива. Миналата година имаше една годишнина - 30 години демокрация. Докъде стигнахме? Какво постигнахме?

Ако ми позволите да цитирам един американски посланик, който в разговор ми каза следното: "Ако се състезавате със собственото си минало - то вие сте постигнали огромни успехи. Вие обаче се състезавате със света, където имате още много да постигате." Така че ние сме успешни и неуспешни, зависи как мерим. Като знаем откъде тръгваме - 90-а година България е тотално фалирала държава, която не може да си плаща лихвите. След това минахме през югославските войни, през хиперинфлацията, през катастрофата с банките и въпреки това успяхме. Благодарение на реформи, на усилия, на НАТО, на ЕС. 

- И един последен въпрос - актуален, от днес. Сутринта разбрахме, че прокуратурата и ДАНС започват проверки на всички приватизационни сделки отпреди 20 години. Вие сте бивш директор на Агенцията по приватизация. Има ли от какво да се притеснявате?

Сделките, които аз съм правил - те могат да се изброят на пръстите на двете ръце. Това са фирми, които работят добре. Какво е ставало точно преди това не знам. Приватизацията е дълъг процес, а аз съм бил там само година и половина. Това, което аз съм правил съм се стремил да бъде направено, както трябва. Да, при такава масова приватизация, в икономика, която е катастрофирала, сигурно има всичко. Но истината е, че не бива да се обобщава. Ако се е случило нещо, което може да е обект на вниманието на прокуратурата, то трябва да бъде изследвано от гледна точка на фактите.

Като цяло приватизацията позволи на определени бизнеси да станат много успешни. За други, които може би не са и имали шанса да бъдат успешни, поради структурата на старата икономика, не се получи. Друг въпрос е пък, че пикът на този процес беше преди 20 години. Голяма част от тези хора, които тогава са били продавачи или купувачи, вече са сменили собствеността по няколко пъти. За мен по-скоро това е въпрос от исторически интерес, отколкото криминално-правен. Да, може да е имало некомпетентност, може да е имало и злонамереност, но има много и които са доста успешни.

- Защо никой не можа да преведе на хората какво точно цели приватизацията. Има стигма върху самия термин, за да стигнем дотук - 20 години по-късно отново говорим по темата?

Аз не мисля, че е лесна задача да се обясни, че нещо, което им е втълпявано, че е общо, пък сега вече не е. Уж са били собственици, но не точно, нали? Има този елемент чисто психологически. Обяснението е трудно и като се намерят разни твърдения като това, че активите на България били 30 милиарда, се получават заблуди. Ако  бяха 30 млрд. лв., нямаше да изпаднем в тази дългова криза през 90-а година. Тогава дългът ни беше едва 10 млрд. лв. 

Другото, което е - част от нововъзникналата българска буржоазия демонстрира един много арогантен стил на потребление, което никъде не се харесва. Колкото е по-хомогенно е едно общество в своето културно и икономическо развитие, толкова е по-напреднала демокрацията. 

 
Снимка БГНЕС

Клуб Z продължава да ви представя мненията на изявени експерти по отношение на бъдещето членство на България в Еврозоната. Вчера ви показахме гледната точка на професор Стив Ханке - един от най-големите критици на присъединяването на страната към общата европейска валута. 

Днес пред нас застана Левон Хампарцумян - може би най-известният банкер в България. Администратор, заместник-министър и директор на Агенцията по приватизацията, бизнесмен и дългогодишен мениджър на най-голямата банка в страната. Добро ли е еврото, какви са индиректните стимули, които ще ни предложи и какви ще са  политическите последствия от него? И още - защо приватизацията е незарастваща рана, която новият главен прокурор смята отново да разчопли?

Говори - Левон Хампарцумян.

- Г-н Хампарцумян, трябва ли България да стане член на еврозоната, имаме ли нужда от членството и до какво ще доведе то?

България, още с присъединяването си към ЕС, е подписала, че ще предприеме всички действия за влизане в еврозоната. От гледна точка на нашите политически и икономически връзки, нашето присъединяване към еврозоната е съществен елемент от включването ни в клуба на държавите, които се развиват добре и участват във взимането на решенията. Аз не мисля, че трябва да се самозаписваме в Б отбора.

Имаме структурни проблеми, които трябва да решаваме. Ключовият въпрос не е дали да приемем еврото или не - това е безспорно. Това е добро. Но фундаменталните ни проблеми са как да направим икономиката устойчива, как да расте, как да си вкараме образователната система в ред, така че да произвежда деца, които са адекватни на изискванията на XXI век. Как да си реформираме администрацията така, че с по-малко хора да върши повече работа. Да имаме повече доверие в институциите...Това са всъщност много по-важните неща, а не валутата, с която оперираме, защото тя е просто измерител на нашия успех. 

- Основният аргумент на противниците на еврото обаче е свързан със суверинитета. Участието ни в еврозоната ще лиши ли БНБ от този суверинитет? Режимът на валутен борд не прави ли същото и сега?

Аз не съм политолог и не знам каква е точно дефиницията на суверинитет, не искам да спекулирам с това. Но в крайна сметка и бордът ни лишава от определена дискреция върху взимането на решения от централната банка или по печатане на пари от правителството. От друга страна - това ни позволи да се стабилизираме, да повишим доверието в българския лев, което има няколко епизода по време на борда, когато тази котва ни свърши добра работа - при кризата през 2009-а и напрежението през 2014 г. около КТБ. И в двата случая наличието на валутен борд допринесе за устойчивостта на българската икономика. 

- С тази добра работа на борда в България ли си обяснявате напрежението, което витае в обществото от последните седмици, след внасянето на промените в Закона за БНБ?

Включително и това. Структурата на борда е такава, че еврата няма да свършат. 

- Така ли обаче трябваше да се случи тази поправка - скрито, тайно? При този статут на борда в България?

Не бих искал да влизам в това нещо, но предварителното обяснение би било добро. Значението на поправката е просто техническо, никой не може да ни накара да си сменим курса, ако ние не искаме. Ерго при тези преговори ще има много технология, те са и конфиденциални, не защото се крие нещо, а защото са трудно разбираеми за публиката. На всичкото отгоре те биха могли да създадат напрежение точно от хора, които са - кой разбрал, кой не разбрал - защо ще приемат сега еврото и т.н. Тези неща сме ги чували. Същественото е успехът на нашата икономика в идните години. Еврото може да бъде един от  факторите, които допринасят за това. Еврото обаче, само по себе си, не носи успех. То няма да вдигне стандарта на живот моментално, но индиректно ще повлие върху бизнес процеси. Например - ще намали транзакционните такси на българските фирми. Дори на българските туристи. 

- Г-н Домусчиев, председателят на една от най-големите работодателски организации, каза вчера, че бизнесът подкрепя членството в зоната, защото това означава най-малкото по-голям достъп до кредитиране...

Мисля, че г-н Андронов (Петър Андронов, банкер, бивш шеф на "Банков надзор" - бел.ред.) беше споменал някъде - между 50 и 100 милиона евро ще бъдат спестени от транзакционни такси за бизнеса. Не са някакви огромни пари, но не са и малко. Освен това и самите бизнес процеси се опростяват, когато нямаме две валути. Това ще повлияе положително и на кредитния рейтинг на страната. Имаме положителни ефекти, които са индиректни. Ако трябва да дам пример - за съжаление политиците, в периода преди да влезем в ЕС, създадоха едни свръхочаквания, че блокът е само едни субсидии и едни валящи пари. Всъщност хората заспаха, събудиха се на другия ден, събудиха се след 2 години и за някои от тях нямаше никаква директна полза. Но българската икономика получи много сериозна подкрепа, по много програми, въпреки дефектите им. В крайна сметка това ни позволи да изградим една по-модерна икономика, от тази която имахме и то по-бързо. Този процес продължава. Като цяло има програми, които работят много добре.

- Срещу еврото обаче се надигат и други гласове, които предричат, че без валутен борд - България може да потегли по пътя на гръцката дългова криза?

Мисля, че това е спекулация. България успя, при всичките си правителства, да води изключително консервативна фискална политика. Никога не сме се приближавали, от приближаването на борда, до такива дефицити и такива неща, които биха ни вкарали в такава криза. Мисля, че всички български политици са развили някакво чувство към подобни дефицитни фискални политики и безумни харчове, които ни доведоха до 97 г. И оттогава сме се разбрали, че ще го правим така. Разбира се, като влезем в еврозоната нашите способности да се кредитираме ще нарастнат, както за частния сектор, така и за държавата. Тоест - тогава бихме могли, на базата на някакъв публичен консенсус, да си позволим малко повече да заемем от бъдещия си успех. Защото кредитът е това.

Но не мисля, че до момента някой е изказвал намерение да се тръгне в тази посока. В крайна сметка не еврото причини гръцката криза, а неумелите политики. Всъщност еврото, парадоксално, послужи като една котва и Гърция направи значителни структурни реформи и да изплува. Да, с цената на определени жертви от населението, защото някои от пенсионните им схеми, заплати бяха наустойчиви и трябваше да се реформират. Този процес не е свършил. Но от тази гледна точка може да сме недоволни от администрацията за едно или друго, но имаме една относително малка администрация. Тя може да бъде много по-ефективна, разбира се, но сме далече от южноевропейските или южноамерикански сценарии. И това нещо се признава от хората, които ни наблюдават от МВФ и ЕЦБ.

- Ако министър Горанов е прав и влезем в чакалнята до края на април - каква е вашата прогноза за активното приемане на еврото?

Не бих се наел да прогнозирам, но две години е минимумът. Същевременно аз мисля, че самият процес на присъединяване е по-важен от самото присъединяване. Това означава нагаждане на законодателство, нагаждане на бизнес процеси, нагаждане на банковия надзор, на всичко към изискванията на еврозоната. Които все пак идват от държави, които са доста по-успешни от България икономически. И ние търгуваме с тях и разчитаме да търгуваме все повече. Тоест - ставаме едно място за по-добър живот. 

Имаме всички предпоставки да бъдем успешни. Не еврото или времето, в което ще преседим в ERM, а процесите и реформите ще направят така, така че да ни е комфортно там.

- Накратно - да обръщат ли българите левове в евро? Девалвация? Хиперинфлация?

Не. Няма такива неща. Няма такива неща, дотолкова доколкото ние разчитаме на иституциите и на хората, които ни управляват да спазват досегашния модел. Независимо от политическите си различия, българските правителства не се отклониха от зададената посока. Не виждам причина, ако икономиката ни върви както сега, да променяме тази политика. В крайна сметка тези декларации - от МФ и БНБ, по някакъв начин гарантират точно това (има предвид обещанието на МФ и БНБ, че България ще продължи да води консервативна фискална политика - бел.ред.). Не мисля, че някой има такива намерения. Освен това - смяната на досегашния фискален модел би било политическо самоубийство. Вие виждате каква стигма има върху хората, които управляваха преди въвеждането на борда.

- Да погледнем малко към широкия свят. Търговски войни - САЩ и Китай, САЩ и ЕС, забавяне на растежа в Германия. Идва ли рецесия?

Като вероятност - винаги има такава. И в добри, и в лоши години може да се обърне цикълът. Но аз мисля, че в крайна сметка тези преговори - САЩ и Китай, Брекзит...Ако искате ме наречете наивен оптимист, но все си мисля, че ще се намерят решения. Дори терминът "търговска война" не е точен. Има дисбаланси, които трябва да се изчистят, но решения се намират. 

- Вече казахте, че България все пак се развива. Миналата година имаше една годишнина - 30 години демокрация. Докъде стигнахме? Какво постигнахме?

Ако ми позволите да цитирам един американски посланик, който в разговор ми каза следното: "Ако се състезавате със собственото си минало - то вие сте постигнали огромни успехи. Вие обаче се състезавате със света, където имате още много да постигате." Така че ние сме успешни и неуспешни, зависи как мерим. Като знаем откъде тръгваме - 90-а година България е тотално фалирала държава, която не може да си плаща лихвите. След това минахме през югославските войни, през хиперинфлацията, през катастрофата с банките и въпреки това успяхме. Благодарение на реформи, на усилия, на НАТО, на ЕС. 

- И един последен въпрос - актуален, от днес. Сутринта разбрахме, че прокуратурата и ДАНС започват проверки на всички приватизационни сделки отпреди 20 години. Вие сте бивш директор на Агенцията по приватизация. Има ли от какво да се притеснявате?

Сделките, които аз съм правил - те могат да се изброят на пръстите на двете ръце. Това са фирми, които работят добре. Какво е ставало точно преди това не знам. Приватизацията е дълъг процес, а аз съм бил там само година и половина. Това, което аз съм правил съм се стремил да бъде направено, както трябва. Да, при такава масова приватизация, в икономика, която е катастрофирала, сигурно има всичко. Но истината е, че не бива да се обобщава. Ако се е случило нещо, което може да е обект на вниманието на прокуратурата, то трябва да бъде изследвано от гледна точка на фактите.

Като цяло приватизацията позволи на определени бизнеси да станат много успешни. За други, които може би не са и имали шанса да бъдат успешни, поради структурата на старата икономика, не се получи. Друг въпрос е пък, че пикът на този процес беше преди 20 години. Голяма част от тези хора, които тогава са били продавачи или купувачи, вече са сменили собствеността по няколко пъти. За мен по-скоро това е въпрос от исторически интерес, отколкото криминално-правен. Да, може да е имало некомпетентност, може да е имало и злонамереност, но има много и които са доста успешни.

- Защо никой не можа да преведе на хората какво точно цели приватизацията. Има стигма върху самия термин, за да стигнем дотук - 20 години по-късно отново говорим по темата?

Аз не мисля, че е лесна задача да се обясни, че нещо, което им е втълпявано, че е общо, пък сега вече не е. Уж са били собственици, но не точно, нали? Има този елемент чисто психологически. Обяснението е трудно и като се намерят разни твърдения като това, че активите на България били 30 милиарда, се получават заблуди. Ако  бяха 30 млрд. лв., нямаше да изпаднем в тази дългова криза през 90-а година. Тогава дългът ни беше едва 10 млрд. лв. 

Другото, което е - част от нововъзникналата българска буржоазия демонстрира един много арогантен стил на потребление, което никъде не се харесва. Колкото е по-хомогенно е едно общество в своето културно и икономическо развитие, толкова е по-напреднала демокрацията. 

Коментари

Щом Хампръцумян го казва,

начи е точно обратното, както обикновено.

До богатите, Хъмпърци,

не ни приближава вида на парите, които влачим, а тяхното количество.

Еврото е съмнителна придобивка - тя ще намали "транзакционните такси", но това българските фирми (и туристи) няма да го видят - икономията ще потъне в джобовете на банките, които хранят некадърни лъжци като хъмпърци.

По-големият проблем е, че закачането ни за еврото ще ни отнеме изобщо възможността за монетарна политика, а това, както можем да се убедим от няколко десетилетия икономическа история на Южна Европа е пагубно за икономиката.

Особено за икономика, която иска да се отлепи от дъното, каквато уж е българската.

Единствената файда от еврото ще са по-лесните държавни заеми, а те колко са файда можем лесно да се убедим от гръцкия опит.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?