Годишната инфлация в страната, отчетена през януари, е достигнала до 4,2% насам. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт, представени по-рано днес. 

Процентът е притеснителен, защото показва такова сериозно покачване на инфлацията за първи път от 7 години. Последно този показател достигна такива стойности през февруари 2013 г. 

Въпреки това данните не са изненадващи. Още през май на миналата година БНБ ревизира прогнозата си за инфлационните нива и заяви, че очаква те да достигнат до 4% в края на 2019 г. 

От НСИ обясняват, че основен принос за скока са цените на дребно на месото и месните продукти. Те са регистрирали повишение от почти 19% на годишна база. Като цяло растат цените на всички хранителни продукти и безалкохолни напитки с 2,6%. Алкохолът и тютюневите изделия пък имат слабо повишение с 0,2%. За сметка на това обаче - цените на обувките и облеклото падат с близо 4,5%. 

Повишение е регистрирано и в цените на жилищата, водата, електроенергията, газта и като цяло при горивата, особено спрямо цените в предходния месец декември. 

Припомняме, че в началото на тази седмица излезе и доклад на Държавната комисия по стоковите борси и тържища, който показа средногодишно повишение на цените на хранителните продукти с 5%. Отново - най-сериозно увеличение е регистрирано при месото и всички месни продукти. 

Икономиката се задъхва

През последното тримесечие на годината българската икономика е регистрирала леко забавяне на растежа на до 3,5%. През предходното тримесечие той беше 3,7%. Данните отново са на НСИ, но са само предварителни, а окончателните ще бъдат представени след около три седмици. 

Лошите сигнали обаче се потвърждават и от слабото нарастване на БВП и от ниският растеж на брутната добавена стойност. Брутният растеж на БВП е най-ниският на тримесечна база от поне 2 години насам.

Редуциране на ръста има и крайното потребление, което отбелязва отстъпление с 0,3 процентни пунтка, спрямо предното тримесечие. Износът бележи много леко подобрение, за сметка на вноса, който пада. 

Номинално горните данни изглеждат така: БВП достига 32 млрд. лв., а реализираната добавена стойност - 28 млрд. лв. Крайното потребление, което има най-голям дял в БВП, стъпва на малко над 25 млрд. лв. 

Износът ни пък е генерирал 17 млрд. лв. или 55% от БВП. Вносът пада до 17 млрд. лв. 

Ако тези предварителни данни бъдат потвърдени, то това би означавало, че България е регистрирала едно от най-слабите си тримесечия от доста време насам. Твърде вероятно е обаче те да се окажат реални, имайки предвид и вчерашната зимна икономическа прогноза на Европейската комисия, която намали прогнозата си за растеж на българската икономика и предрече нарастване едва с 2,9%, за разлика от очакваното от българското правителство от 3,3%.

Външноикономическата обстановка също не предполага бързо възстановяване на темповете на растеж. Брекзит, търговските войни и епидемията от коронавирус забавят световната търговия, а някои от най-близките партньори на България - като Германия и Италия - показва все по-слаби резултати на собствените си икономики.