Компютърните специалисти имат една от най-добре платените професии в света. Независимо дали става въпрос за програмисти, системни администратори, графични дизайнери или хардуерни инженери, възнагражденията в бранша са сред най-високи и имат постоянен ръст. 

Проучване на американското Бюро за трудова статистика показва, че в САЩ средната годишна заплата в сектора е била 196 000 долара, а за 2014 година има тенденция за 10% ръст.  Увеличение на годишния доход, макар и по-малко, има и в останалите държави. Изследователите посочват и факта, че IT браншът стана сравнително незасегнат от световната икономическа криза. 

Търсенето на кадри нараства, а прогнозите са, че до 5 години ще има 25% незаети работни места в сектора заради липса на специалисти. Интересното е, че данните са базирани на статистика за това колко студенти в световен мащаб се обучават в компютърни специалности. А дали наистина ще има недостиг? Технологичните специалности си остават в списъка на най-предпочитаните, но статистически висшистите в областта не са достатъчно, за да запълнят дупката в  пазара на труда.

Необходимо ли е непременно висше образование на IT служителите?

Големият въпрос, пред който са изправени студентите, е дали си струват четирите години усилия за получаване на диплома, при положение, че много компании наемат служители без висше образование в IT специалност. По данни на Евростат в бранша има повече от 30% служители без дипломи от вуз, или такива, които имат, но в друга сфера. Работодателите от своя страна търсят практически опит и затова образованието не винаги е от значение. Браншът позволява получаване на квалификация и опит чрез курсове, сертификати и самоподготовка, и за някои от българските и чуждите компании това е достатъчно. В IT се наемат и незавършили студенти от технологични специалности, които трупат опит докато работят. 

IT кариера по света

Чуждите IT компании имат много стажантски програми или позиции за младши специалисти, които са подходящи за незавършили студенти. Професионалисти, които не са посещавали висше училище, се наемат в случаите, когато става въпрос за хора с изключително голям практически опит и нестандартно, креативно мислене. Мениджърите на големи компании подчертават, че дипломата е важна, но не трябва да се разчита само на нея. 

Самоподготовката и допълнителните занимания всъщност имат решаваща роля за успеха на един кандидат за работа. Въпреки това университетската диплома не се пренебрегва, много студенти посочват, че висшето училище им е било полезно не само за придобиване на квалификация, но и за създаването на контакти, които са им били от полза в професионалната сфера. Западните университети предлагат и възможности за започване на работа или стажантска програма още след първата година, за да могат бъдещите IT спецове да допълнят образованието си с практически опит.

IT кариера в България

У нас картинката не е чак толкова „розова“. Само един бърз преглед на сайтовете за обяви показва, че дипломата е задължително изискване за около 40% от търсените кандидати. В останалите случаи работодателите искат практически опит, минимум 2-3 години  или предлагат стартова позиция за незавършили студенти. 

Българските IT специалности са търсени, но не се радват на популярността на западните. Причините са много – остаряла учебна програма и материална база, несъответствие на знанията, които предлага висшето училище с изискванията на бъдещите работодатели и т.н. Но най-добре е да попитаме самите студенти, които тепърва ще градят кариера в компютърния бранш.

Георги е студент 4-ти курс „Компютърни системи и технологии“ в ТУ-София. Предстои му да завърши висшето си образование, но вече има работа. Програмист е от 6 години, от 4 работи в голяма международна компания. Той споделя, че е започнал да се занимава с програмиране още като ученик, намерил си е първата работа само благодарение на самоподготовката си. Георги казва, че половината от колегите му са избрали същия път на развитие – започнали са първо работа, а после следването. На въпроса защо все пак учи висше, въпреки че има доста професионален опит, той отговаря кратко: „Тапията никога не е излишна“.

Според младия компютърен специалист в българските университети се наблюдава модернизиране на програмата и материалната база, но това не става достатъчно бързо. Той подчертава, че възможностите за квалификация извън висшите училища се увеличават. Пример за това са курсовете в софтуерната академия на „Телерик“, които предлагат обучение не само за студенти, а и за ученици. Подобен тип подготовка е достатъчен старт за започване на работа в бранша. Компаниите у нас наемат кадри, които имат сертификати от специализираните курсове на технологичните гиганти, например Microsoft. Обучението и изпитите в такива курсове са равностойни на образователната степен от университета. 

Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Стив Джобс

Големите имена от технологичните империи се използват като клиширан пример за успели хора в IT света, които не са получили висше образование. И вероятно сред специалистите без диплома има някой бъдещ шеф на следващия голям технологичен гигант. Това са сериозни успехи, но по-скоро трябва да се разглеждат като частни случаи. Повечето работодатели, служители и студенти подкрепят тезата, че университетът може да служи само като основа за кариерата. Това всъщност не важи само IT бранша, но в него дипломата не е така търсена, както например в сферата на финансите и банковото дело. Компютърен специалист без висше  може да направи кариера, но този, който разчита само на университетската си подготовка, много трудно ще се справи с тази задача.