Европейските лидери се събират днес в Брюксел за преговори по бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

Извънредният Европейски съвет бе свикан от неговия председател Шарл Мишел. Миналата седмица той проведе серия от срещи с ръководителите на страните членки на ЕС, преди да огласи своето предложение, което ще бъде основа за преговорите.

Още отсега е ясно, че ще има много разногласия. И почти със сигурност Съветът няма да завърши днес. Той може да продължи не само в петък, но дори и в събота. В полза на това предположение говори и фактът, че германската кавцлерка Ангела Меркел отмени всичките си ангажименти до края на 22 февруари. А на екраните на метростанция и жп гара „Шуман“ в Брюксел (там е централата на Европейския съвет) е изписано, че повечето им изходи ще бъдат затворени до обяд в събота.

Предложеният от Шарл Мишел бюджет е 1,095 трилиона евро (виж разпределението на парите по-надолу).

Къде и защо има разногласия

Противоречията и караниците около Многогодишната финансова рамка (МФР) ще бъдат подобни на тези при пакета „Мобилност“. Тук сблъсъкът не е между различните политически групи, а между държавите от ЕС.

Главните разногласия са около парите за кохезията. Групата „Приятели на кохезията“, включваща 17 от общо 27 страни членки, скочи срещу малкото според нея пари по това направление още при обявяването на сумите от финландското председателство през декември 2019 г. В тази група влиза и България. Там са и всички членки от Източна Европа, плюс страни като Португалия, Испания, Италия, Гърция.

Според предложения от Еврокомисията бюджет – а той се различава от този на Шарл Мишел, България, Румъния и Гърция да са най-облагодетелстваните от парите за кохезия. Предвидено е за периода 2021-2027 г. те да получат с 8 на сто повече по това направление, отколкото през 2014-2020 г.

„Приятелите на кохезията“ са предвождани от португалския премиер социалист Антониу Коща, който превърна този въпрос в своя най-голяма кауза. Наскоро той събра представители на тези страни в курорта Бежа в родината си.

Срещу тях обаче се изправя петорка от „скъперници“. Това са Германия, Холандия, Дания, Австрия и Швеция. Те настояват за ограничаване на разходите. В началото на месеца дни тези държави най-много критикуваха бюджета по време на Съвета „Общи въпроси“.

Шарл Мишел уж се зае за успокоява духовете и да издейства някои отстъпки. Но в крайна сметка предложената от него сума за кохезионни фондове остана същата като финландската – 323 милиарда евро.

Отгоре на всичко той намали парите за ОСП. Докато финландците предлагаха 334 милиарда евро, той я оряза на 329 милиарда.

При всички положения повечето от парите ще отидат за новите приоритети, обявени от Еврокомисията на Урсула фон дер Лайен. Идеята е поне една четвърт от средствата да бъдат предназначени за борбата с климатичните промени.

Отстъпките

Шарл Мишел бе принуден да направи и някои отстъпки. Така той се съгласи да бъдат намалени еднократните плащания въз основа на годишния брутен национален доход (БНД) на петорката „скъперници“.

В 53-страничния документ с предложението на Мишел се съдържагт и отстъпки към Източна Европа по отношение на парите за кохезионните фондове. Макар сумата да остава по-малка от желаната, председателят на Европейския съвет предлага палите да се пренасочат от по-богати към най-бедни региони и към тези, които изживяват преход.

Очевидно Мишел отстъпи и по отношение на върховенството на закона. Макар в него да се съдържа обвързване на финансирането със зачитането на това върховенство, това ще бъде реализирано твърде трудно. Особено с формулировката, че „Комисията ще предприеме подходящи и пропорционални мерки, които трябва да бъдат одобрени от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство“. Такова отстъпление като нищо може да ядоса тези, които са вдигнали мерника на „лошите деца“ в лицето на Полша и Унгария.

Част от правителствата в ЕС недоволстват и от едно от исканията на Европарламента, което намери отражение в предложението на Шарл Мишел. То е дупката, оставена след Брекзит (75 милиарда евро, или между 10 и 12 на сто от приходите), да бъде попълнена с нови, собствени приходи. Затова председателят на Европейския съвет предлага нов данък върху пластмасите и от фондове от търговия с въглеродни емисии.

При всички положения ЕС, останал без един от най-големите си нетни донори в лицето на Великобритания, трябва да постигне труден баланс между традиционните си политики и новите си приоритети.

Същевременно АФП припомни, че вече е едва ли не традиция да се налага ръководителите на ЕС да имат по две срещи на върха, за да се споразумеят по МФР след трудни преговори на всеки седем години.

Предложението на Шарл Мишел

Бюджетът, предложен от Шарл Мишел, е изготвен въз основа на цени от 2018 г. Сумите са в милиарди евро.

Цялостна Многогодишна финансова рамка (вкл. Европейски фонд за развитие) - 1094,8
Процент от БНД - 1,074

1. Единен пазар, иновации и цифрови технологии - 149,5
• „Хоризонт Европа“ - 80,9
• Международен термоядрен експериментален реактор (ITER) - 5
• InvestEU - 11,3
• Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)-транспорт - 11,4
• МСЕ-енергетика- 5,2
• МСЕ-цифрови технологии - 1,8
• „Цифрова Европа“ - 6,8
• Европейска космическа програма - 13,2
• Други програми и маржове - 13,9

2. Сближаване и ценности - 380,1
• Фондове за кохезионна политика - 323,2
• Бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност (БИСК) и Инструмент за осъществяване на реформи (ИОР) - 19,2
• „Еразъм“ - 21,2
• Други програми и маржове - 16,5

3. Природни ресурси и околна среда - 354,1
• ОСП (два стълба) - 329,3
⇒ I стълб – директно подпомагане на земеделските стопани - 256,7
⇒ II стълб – развитие на селските райони - 72,5
• Програма LIFE - 4,8
• Фонд за справедлив преход* - 7,5
• Други програми и маржове    12,5

4. Миграция и управление на границите - 21,9
• Фонд „Убежище и миграция“ - 8,7
• Фонд за външните граници - 5,5
• „Фронтекс“ - 5,1
• Други програми и маржове    2,7

5. Сигурност и отбрана - 14,3
• Фонд „Вътрешна сигурност“ - 1,7
• Извеждане от експлоатация на ядрени реактори - 1
• Европейски фонд за отбрана - 7
• Военна мобилност - 1,5
• Други програми и маржове - 3

6. Съседни страни и страни по света - 101,9
• Инструмент за съседство, развитие и международно сътрудничество (ИСРМС) - 75,5
• Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и отвъдморски територии, вкл. Гренландия - 2,8
• Предприсъединителна помощ - 11,4
• Други програми и маржоне - 12,2

7. Европейска публична администрация - 73,1
• Пенсии - 15,6
• Европейски училища - 1,4
• Заплати, сгради и др. - 57,5

Тавани за разходи извън МФР
Европейски инструмент за мир - 8

Специални инструменти (максимална годишна сума)
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията - 0,186
Фонд „Солидарност“ и резерв за спешна помощ - 1,2
Инструмент за гъвкавост - 0,772

Увеличаването на капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да мобилизира допълнителни инвестиции в размер на 500 милиарда евро  като подкрепа за преход към конкуренстоспособна зелена и цифрова икономика.

* Фондът за справедлив преход заедно с другите стълбове на Механизма за справедлив преход ще помогне за привличането на инвестиции за поне 100 милиарда евро.

България – твърдо за кохезията и Общата селскостопанска политика

Министерският съвет одобри вчера българската позиция за извънредното заседание на Европейския съвет, съобщиха от правителствената пресслужба.

За България традиционните политики - кохезионна политика и Общата селскостопанска политика, остават водещи области в МФР.

По кохезионната политика страната ни настоява за допълнителна целенасочена подкрепа за най-слабо развитите български региони, а по ОСП приоритет продължава да бъде постигането на максимално високо равнище на външна конвергенция на преките плащания.

България неведнъж е настоявала да увеличи вноските си в бюджета на ЕС, но Съюзът да не намалява фхинансовата си помощ за сметка на новите си приоритети. По-богатите страни обаче са на друго мнение и искат да дават по-малко, особено след Брекзит.