Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел попари надеждите на „Приятелите на кохезията“, сред които и България, за бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

Това стана ясно от изявление на висши служители на Съвета, пожелали анонимност.

Той предлага в Многогодишната финансова рамка (МФР) за кохезионните фондове да бъдат отделени 323 милиарда евро. Толкова предложи и финландското председателство на ЕС през декември 2019 г.

Същевременно Шарл Мишел предлага още по-малко в сравнение с финландците пари за Общата селскостопанска политика (ОСП). Назованата от него сума е 329 милиарда евро. Докато от Хелзинки предлагаха 334 милиарда.

Целият бюджет, предложен от Шарл Мишел, възлиза на 1,094 трилиона евро. Това прави 1,074 на сто от брутния национален доход (БНД) на страните членки.

Европарламентът иска бюджетът да бъде 1,3% от БНД, а Евокомисията – 1,1 процента.

Днес Мишел е изпратил предложението си до ръководителите на страните от ЕС. Бюджетът трябва да бъде обсъден на извърнедния Европейски съвет, свикан на 20 февруари. От Съвета намекнаха, че срещата на върха може да се проточи и да продължи и през идния уикенд.

Миналата седмица Шарл Мишел прие в Брюксел редица европейски лидери, сред които и българския премиер Бойко Борисов. Той води преговори за предстоящия Съвет, тъй като се очакват люти спорове най-вече около кохезията, селското стопанство и борбата с климатичните промени.

Парите за кохезия със сигурност ще бъдат орязани. В началото на месеца в Португалия се състоя среща на групата „Приятели на кохезията“. Тя включва 17 членки на ЕС от Централна, Южна и Източна Европа, сред които и България. Те настояха да не се орязват парите за кохезия.

Предложението на Мишел включва и 7,5 милиарда евро за Фонда за справедлив преход (ФСП). Очакванията се той да привлече инвестиции за 100 милиарда евро. С тези пари се очаква да бъдат компенсирани  жителите на районите, които бъдат най-силно засегнати от Зеления пакт.

Предвидено е и запушване на дупката в размер на 10 милиарда евро, която зейва с напускането на Великобритания. Обединеното кралство бе вторият най-голям нетен платец в ЕС след Германия. Шарл Мишел предлага празнината да бъде попълнена с приходи от данък върху пластмаси и от фондове от търговия с въглеродни емисии.