България може да започне процедурата по приемането на еврото до половин година. А за да се избегне инфлация, страната трябва да въведен система за мониторинг на цените още преди приемането на еврото.

Това заяви в интервю за предаването „120 минути“ вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор евро и социален диалог Валдис Домбровскис. Той посочи, че още преди въвеждането на новата валута търговците трябва да обозначат и двете цени – в левове и в евро, така че потребителите да свикнат по-лесно с новите суми.

„Както знаем, България още през юли 2018 г. пое определени ангажименти, за да гарантира положително решение за присъединяването към валутния механизъм. По отношение изпълнение на ангажиментите за тези, които се наблюдават от Европейската комисия, мога да кажа, че се движат, общо взето, по план. 

За тези, които се наблюдават от Европейската централна банка, мисля, че има нужда от още работа, за опасенията от прегледа на качеството на активите в българската банкова система и рекапитализацията на банките. Българските банки трябва да бъдат рекапитализирани и българските власти следва да работят по въпроса с Европейската централна банка. Ако това се движи по план, решението може да бъде взето сравнително скоро, бих казал до половин година“, каза Домбровскис.

Той посочи, че има редица практически ползи от приемането на еврото. Сред тях са по-ниски разходи за обмяна на валута, по-ниски лихвени нива и по-голяма привлекателност за преки чуждестранни инвестиции, защото еврото е предимство и в този аспект. 

"От тази гледна точка може да се каже, че особено за държавите с фиксиран обменен курс като България има ясни икономически ползи от влизане в еврозоната", добави вицепрезидентът на ЕК.

В отговор на въпрос дали цените ще се повишат, той посочи, че подобни примери за драстично увеличение в Словакия и Латвия няма. 

"Описах вече опита на държавите, последно влезли в еврозоната, като трите прибалтийски държави, преди това и Словакия, че еднократното влияние върху цените беше някъде между 0,2-0,3%. Слабо влияние. Отново един пример на практика от Латвия. Латвия влезе в еврозоната на 1 януари 2014 г., инфлацията през 2014 г. беше под 1%, така че нямаше ръст на инфлацията. Но трябва да се разграничат две неща. 

Ако говорим за влизането в чакалнята, какъвто е случаят за България, това няма да промени нищо по отношение на инфлацията, защото на практика нищо не се променя. България ще продължи да има същия фиксиран обменен курс, просто формално в ERM II. Съответно дискусията за инфлацията е вече за след влизане в еврозоната, но и там опитът на държавите до момента показва много слабо влияние върху инфлацията и, както казах, в дългосрочен план се компенсира от по-ниски цени за обмен на валута и по-ниски лихвени нива", коментира той. 

Той уверено заяви, че България ще се присъедини с абсолютно същия курс, какъвто е сега лев–евро.

Попитан за възможен „гръцки сценарий“ за България, Домбровскис отговори:

"Тук съществено се различава историята на България от тази на Гърция. Гърция има най-високото съотношение държавен дълг/БВП в ЕС, а България – второто най-ниско. Ако България продължи с настоящите си предпазливи фискални и макроикономически политики, няма причина да се опасяваме от „гръцки“ сценарий, до който се стигна поради голям фискален дисбаланс в Гърция. Напротив, приемането на еврото ще бъде полезно за икономиката."