Article_top

Изнесеното от Държавния департамент на САЩ име на български съдия, заподозрян в корупция, отново вкара в дневния ред на обществото работата на Инспектората към ВСС (ИВСС). Извършеното от него предварително проучване на съдия Андон Миталов по сигнал на тогавашния главен прокурор завършва със становище, че няма основания за образуване на проверка.

Основен аргумент в случая е, че Инспекторатът по закон няма право да прави проверки по съществото на актовете на магистратите. Това е запазено поле за инстанционния контрол.

В целия медиен шум по темата обаче се изтърва един много важен момент - мандатът на сегашния състав на ИВСС изтича след по-малко от месец. По-конкретно: 10-те инспектори в ИВСС бяха избрани от Народното събрание на 18.02.2016 г. и встъпиха в длъжност на 14.03.2016 г. Техният мандат е 4 години и изтича на 14 март 2020 г. Главният инспектор Теодора Точкова беше гласувана на 2.04.2015 г. и встъпи в длъжност на 9 април 2015 г. Нейният мандат е 5 години и изтича на 9 април 2020 г.

Съгласно чл. 44 от Закона за съдебната власт, „Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2“.    

Защо Инспекторатът е важен не само за системата, а и за обществото?

През 2015 г. бяха приети промени в Конституцията, които засегнаха и Инспектората. Портфолиото му се разшири с още правомощия, включващи проверки за почтеност и конфликт на интереси, проверки на имуществени декларации и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. На практика това означава, че ИВСС се превърна в антикорупционния орган на съдебната власт. Какво последва от тези промени?

Първо, Инспекторатът поиска още повече правомощия, включително и разследващи, което не се осъществи, а и не би трябвало да се позволява. Второ, поиска и самостоятелен бюджет, който самостоятелно да защитава в парламента. И това не беше реализирано, защото ИВСС е към Висшия съдебен съвет и като такъв няма абсолютна независимост и автономност. Напротив, добре е ИВСС да работи в тясна връзка с ВСС и неслучайно в структурата на ВСС има постоянни комисии за взаимодействие с него.

По-важно е какво свърши ИВСС от приемането на промените в Конституцията досега? Обективният анализ следва да каже, че мандатът на този състав на Инспектората беше белязан от казуси, които „крещяха“ за сериозна проверка, но не я получиха. Могат да се споменат само т.нар. „Цумгейт“ и публичното оповестяване на лични данни от декларацията на съдия Тодорова. И двата случая бяха широко отразени в медиите. В първия казус ИВСС беше критикуван за чадъра, който разпъва върху силните на деня магистрати (тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, понастоящем председател на Антикорупционната комисия), а в другия, че „наказва“ магистрати, които са дръзнали да критикуват все по-сериозните и задълбочаващи се проблеми в съдебната власт. И в двата случая ИВСС не реагира по подобаващ начин, което от своя страна също е реакция, даваща ясен сигнал за голямото разделение в системата. За „благодарност“ преди няколко дена  парламентът гласува текстове, които изкопаха още по-дълбок разделителен окоп в съдебната власт, като гарантираха кариерното развитие на инспекторите след изтичането на техния мандат – без конкурс и с повишено заплащане.

Мандатът на този състав на ИВСС е към своя край. Парламентът отдавна трябваше да е задвижил процедурата по номиниране или поне по търсене на кандидати. А този процес е важен не само защото съставът на ИВСС ще бъде разделен по нов начин, но и защото гражданите, които потенциално могат да изпращат сигнали до Инспектората, следва да знаят как парламентът е достигнал до конкретните имена. Впрочем, някои от тези имена може и да са познати на професионалната общественост, защото законово няма пречка лица от предишния състав на инспектората сега отново да бъдат номинирани. Ако се стигне до такава ситуация, то това също ще е проблем, защото създава предпоставки за изграждането на инспекторатска номенклатура.

Основните моменти в една такава важна процедура се свеждат до 3 много прости стъпки:

1) достатъчно време за обсъждане на потенциални кандидати още ПРЕДИ номинацията им,

2) задълбочена проверка на техните качества като в конкретния случай това трябва да са висок професионален морал, почтеност и доказана устойчивост на натиск – най-вече политически, защото инспекторите и главният инспектор са политически избор, бидейки избрани с квалифицирано мнозинство само от парламента и

3) публично изслушване, което трябва да даде възможност и на представители на професионалните организации (като минимум) да задават директно въпроси.

Към днешна дата няма индикации Народното събрание да е предприело някакви действия в посока стартиране на процедура за избор на нов състав на ИВСС. Тук е важно да припомним и казуса с първия състав на Инспектората, при който близо 2 години парламентът не успя или не пожела да направи избор и се наложи тогавашният главен инспектор г-жа Караиванова да обяви в пленарна зала, че е депозирала оставката си.

Не се знае дали тази ситуация ще се повтори, но вече има подобни индикации. Защо НС за пореден път не се съобразява със законовите срокове? Дали това не се прави целенасочено? Сегашният ИВСС се е доказал като удобен и сигурно има интереси неговият състав да бъде задържан максимално дълго.

Независимо от мотивите, политическият капан за ИВСС щракна. Когато мандатите на независимите институции се нарушават (дали с предсрочно освобождаване или оставане на позицията след изтичане на мандата) от изпълнителната и законодателната власт, ние имаме условия на изпреварващо послушание, което прави институциите зависими. Както обществото, така и професионалната общност са изправени пред риска да се сложи прът в работата на ИВСС.

Очаква се политическа договорка – местата да бъдат разпределени между партиите в парламента на квотен принцип. Кога ще стане това – предстои да видим.

---

Бел. ред. Авторката е директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Статията е предоставена на Клуб Z.

Ключови думи
 

Изнесеното от Държавния департамент на САЩ име на български съдия, заподозрян в корупция, отново вкара в дневния ред на обществото работата на Инспектората към ВСС (ИВСС). Извършеното от него предварително проучване на съдия Андон Миталов по сигнал на тогавашния главен прокурор завършва със становище, че няма основания за образуване на проверка.

Основен аргумент в случая е, че Инспекторатът по закон няма право да прави проверки по съществото на актовете на магистратите. Това е запазено поле за инстанционния контрол.

В целия медиен шум по темата обаче се изтърва един много важен момент - мандатът на сегашния състав на ИВСС изтича след по-малко от месец. По-конкретно: 10-те инспектори в ИВСС бяха избрани от Народното събрание на 18.02.2016 г. и встъпиха в длъжност на 14.03.2016 г. Техният мандат е 4 години и изтича на 14 март 2020 г. Главният инспектор Теодора Точкова беше гласувана на 2.04.2015 г. и встъпи в длъжност на 9 април 2015 г. Нейният мандат е 5 години и изтича на 9 април 2020 г.

Съгласно чл. 44 от Закона за съдебната власт, „Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2“.    

Защо Инспекторатът е важен не само за системата, а и за обществото?

През 2015 г. бяха приети промени в Конституцията, които засегнаха и Инспектората. Портфолиото му се разшири с още правомощия, включващи проверки за почтеност и конфликт на интереси, проверки на имуществени декларации и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. На практика това означава, че ИВСС се превърна в антикорупционния орган на съдебната власт. Какво последва от тези промени?

Първо, Инспекторатът поиска още повече правомощия, включително и разследващи, което не се осъществи, а и не би трябвало да се позволява. Второ, поиска и самостоятелен бюджет, който самостоятелно да защитава в парламента. И това не беше реализирано, защото ИВСС е към Висшия съдебен съвет и като такъв няма абсолютна независимост и автономност. Напротив, добре е ИВСС да работи в тясна връзка с ВСС и неслучайно в структурата на ВСС има постоянни комисии за взаимодействие с него.

По-важно е какво свърши ИВСС от приемането на промените в Конституцията досега? Обективният анализ следва да каже, че мандатът на този състав на Инспектората беше белязан от казуси, които „крещяха“ за сериозна проверка, но не я получиха. Могат да се споменат само т.нар. „Цумгейт“ и публичното оповестяване на лични данни от декларацията на съдия Тодорова. И двата случая бяха широко отразени в медиите. В първия казус ИВСС беше критикуван за чадъра, който разпъва върху силните на деня магистрати (тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, понастоящем председател на Антикорупционната комисия), а в другия, че „наказва“ магистрати, които са дръзнали да критикуват все по-сериозните и задълбочаващи се проблеми в съдебната власт. И в двата случая ИВСС не реагира по подобаващ начин, което от своя страна също е реакция, даваща ясен сигнал за голямото разделение в системата. За „благодарност“ преди няколко дена  парламентът гласува текстове, които изкопаха още по-дълбок разделителен окоп в съдебната власт, като гарантираха кариерното развитие на инспекторите след изтичането на техния мандат – без конкурс и с повишено заплащане.

Мандатът на този състав на ИВСС е към своя край. Парламентът отдавна трябваше да е задвижил процедурата по номиниране или поне по търсене на кандидати. А този процес е важен не само защото съставът на ИВСС ще бъде разделен по нов начин, но и защото гражданите, които потенциално могат да изпращат сигнали до Инспектората, следва да знаят как парламентът е достигнал до конкретните имена. Впрочем, някои от тези имена може и да са познати на професионалната общественост, защото законово няма пречка лица от предишния състав на инспектората сега отново да бъдат номинирани. Ако се стигне до такава ситуация, то това също ще е проблем, защото създава предпоставки за изграждането на инспекторатска номенклатура.

Основните моменти в една такава важна процедура се свеждат до 3 много прости стъпки:

1) достатъчно време за обсъждане на потенциални кандидати още ПРЕДИ номинацията им,

2) задълбочена проверка на техните качества като в конкретния случай това трябва да са висок професионален морал, почтеност и доказана устойчивост на натиск – най-вече политически, защото инспекторите и главният инспектор са политически избор, бидейки избрани с квалифицирано мнозинство само от парламента и

3) публично изслушване, което трябва да даде възможност и на представители на професионалните организации (като минимум) да задават директно въпроси.

Към днешна дата няма индикации Народното събрание да е предприело някакви действия в посока стартиране на процедура за избор на нов състав на ИВСС. Тук е важно да припомним и казуса с първия състав на Инспектората, при който близо 2 години парламентът не успя или не пожела да направи избор и се наложи тогавашният главен инспектор г-жа Караиванова да обяви в пленарна зала, че е депозирала оставката си.

Не се знае дали тази ситуация ще се повтори, но вече има подобни индикации. Защо НС за пореден път не се съобразява със законовите срокове? Дали това не се прави целенасочено? Сегашният ИВСС се е доказал като удобен и сигурно има интереси неговият състав да бъде задържан максимално дълго.

Независимо от мотивите, политическият капан за ИВСС щракна. Когато мандатите на независимите институции се нарушават (дали с предсрочно освобождаване или оставане на позицията след изтичане на мандата) от изпълнителната и законодателната власт, ние имаме условия на изпреварващо послушание, което прави институциите зависими. Както обществото, така и професионалната общност са изправени пред риска да се сложи прът в работата на ИВСС.

Очаква се политическа договорка – местата да бъдат разпределени между партиите в парламента на квотен принцип. Кога ще стане това – предстои да видим.

---

Бел. ред. Авторката е директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Статията е предоставена на Клуб Z.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Разпределението на местата в ИВСС на квотен


прицип чрез политичиесоа договоряне означава, че реално в Българрия има симулативен съдебен инспекторат,
При втори мандат за членовете и за шефа на Инспектората пък означава, че някои много са се старали не в преките си задължения, а към партийните си работодатели.

Авторката на статията, която впрочем е написана талантливо в стил реализъм, е директор на БИПИ.
При срещи с млади магистрати се изненадвам, че някои от тях реват адски от несправедливото разпределение на делата, от феодалните порядки най-вече в районните съдилища, от формирането на обръч около шефа на съда за венцеславяне и съответно по-малката натовареност в работата. В районните съдилища на големите градове и в столицата порядките са почти средновековни. Пренатовареността в работата се използва за психичен тормоз, че на, не могат да си свършат работата навреме, а говорят за справедливо разпределение.
На въпроса ми защо не сигнализират за тези нередности, те казват: няма на кого - системата е болна, държавата ни е болна, средата е такава, че два а възможност за избуяване на най-долни човешки качества.
Част от съдиитеп са се оплаквали, но после за тях няма живот, а робство, отмъщение на шефа и т.н.
Може да звучи отвратително, но истината е такава.
Уважаема г-жо Гяурова - Вегертседер, това което Ви разказвам,вероятно не влиза във Вашите зъдължанияВашите задължяния, но в крайна сметка за битката за справедливост и човещина няма граници.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?