Ако човек изключи интернет, където може да избира какво да чете, слуша и наблюдава, и реши да се информира за света и културата само от телевизията, ще открие свят, където Мондьо минава за журналист, а Азис за човек от културата.

Не преувеличавам. В последните седмици чалга певецът се появи в двете най-големи телевизии – при Николаос Цитиридис в Би Ти Ви и при Мондьо в Нова телевизия. Това се случва точно когато попфолкът отстъпи силно назад пред рапа в предпочитанията на обичайната му публика, но пък се освободи ниша за вмъкване през задната врата на по-различен тип градска попкултура. Новата му поза цели друга аудитория – той кокетира с обществените настроения към различността. Очевидно е, че търси вниманието на младите разкрепостени градски хора, за които чалгата не е отровата, унищожила естетиката на българската култура, а екзотично музикално течение, вписващо се в космополитната им представа за изкуство. Тази прослойка, родена много след появата на попфолка, има ясни принципи. На първо място за нея е толерантността, приемането на различните. Това са младите хора, които ненавиждат дискриминацията и активно се борят срещу нея.

Азис прекрасно знае, че останалите – тези, които го направиха „крал на попфолка“ – са му заклети фенове. Но за да улови нова публика, нарича себе си „Майкъл Джексън на чалгата“, защото като него е „черен, хомосексуален, женствен и дискриминиран“. Сравнява се с „изключително красива картина, която никой няма право да коментира“ и се оплаква от хейта в социалните мрежи. Дори хипстърският му външен вид е част от стратегията – той се опитва да влезе в стилистиката на една модерна субкултура, която няма да усети заразата.

Времето на масовата омраза към попфолка отмина. А младите градски хора смятат тази псевдокултура за периферна, не я възприемат като монолитна и в случая Азис въобще не им напомня за долнопробната чалга. Те го преоткриват през либералните си ценности, които певецът експлоатира.

Последните клипове на Азис – „Мотел“, „Хабиби“, „Позна ли ме“ (с Цветана Манева), „Циганче“ – събудиха позитивната реакция, която чалга певецът очакваше. Публиката, която преди това го презираше, внезапно откри „социална ангажираност“ в тях, без да отбележи фрапантната разлика между претенцията и изпълненията, между текстовете и музиката, между клиповете и песните. Всъщност това е опит Азис да „изпере“ своето порно минало чрез някакъв псевдолиберален имидж. Малцина забелязаха, че текстът на „Позна ли ме“ няма нищо общо с посланието на клипа. Същото се отнася и за „Хабиби“. Азис прави една от най-префинените подмени – създава парчета, които звучат по един начин в социалните мрежи и по съвсем друг – на концерт или на аудиозапис, където обичайната му публика слуша за нещастната му любов, без да се вторачва в социални драми.

Новият му клип е същата преструвка, но този път на световно ниво. Английският текст, написан от Рут Колева, приемана за един от адептите на хипстърската попкултура в България, е различен от досегашните, по-абстрактен, по-поетичен и не толкова чалгарски. Видеото също на пръв поглед е избягало от типичната стилистика – избягало е чак в Америка. Но отново е флирт с либералните ценности в международен мащаб. Всичко си има – елементарен намек за расизъм, хомомосексуална драма, грижа за децата, отношение към жените… Сякаш са отмятани като в списък темите, които вълнуват либералната общност по света. Азис очевидно иска да бъде българска култура за износ. Иска да отиде там, където никой от родните поп- и джазпевци не е стигал – на големите международни пазари. И като че ли успява. Дори в Китай има маса негови фенове, а в Русия е малко като Джорджано… Сега търси аудитория в Америка, където новият му клип с порноелементи навярно ще бъде приет сърдечно. Тук-там дори може да го забранят, което ще му донесе още слава.

Любопитно ми е дали Цветана Манева, която подкрепи Азис, снимайки се в негов клип, все още пази същото отношение към него? Дали не се е събудила…

За съжаление, трябва да се съгласим с Азис за едно нещо – в интервюто си с Мондьо певецът го каза директно: „Вие, медиите, сте виновни“. Имаше предвид налагането на колегите му, които той смята за недостатъчно талантливи, но всъщност знае много добре – медиите са тези, които позволяват на всеки да отхапе залък слава. А българските медии са готови – благодарение на псевдожурналисти като Мондьо – да дадат на Азис цялата торта.

Безспорен е талантът на Васил Троянов с псевдоним Азис. Никой не може да оспори богатия му глас. Факт е, че артистичният му усет му позволи да направи много неща, привидно непростими за други – зае ролята на дразнител в проблемните зони на нашето общество: хомофобия, расизъм, омраза от всякакъв вид. И го превърна в бизнес. Затова и днес не можем да му повярваме.

"Площад Славейков"