Article_top

Националният статистически институт е установил през януари тази година проблем при данните за вноса на борсови стоки при някои фирми и веднага е уведомил за проблема премиера Бойко Борисов и финансовия министър  Владислав Горанов.

Това става ясно от думите на председателя на държавния статистически институт Сергей Цветарски пред БНР. 

Скандалът тръгна през миналата седмица, когато БСП обвини правителството, че надписва растежа на БВП като манипулира данните за вноса в страната. Накратко - Агенция "Митници" е подала силно занижени данни за вноса на суров петрол от Русия за 2019 г. - с близо 3 млрд. евро по-малко, в сравнение с 2018 г.

В същото време износът продължава да бележи ръст, а спадът на импорта допълнително "помпа" износа. Следователно - България произвежда и продава повече. Съотношението между внос и износ пък пряко влияе върху оценките за растежа на БВП. 

Вчера, след няколкодневно мълчание, Агенция "Митници", която първоначално събира данните и НСИ, която ги обобщава и публикува, излязоха с обща декларация, в която обясняваха, че манипулации няма. Напрактика обаче те признаха, че данните, поне към този момент, са неверни. 

Според тях от началото на 2019 г. за борсовите стоки като петрола се подават две декларации, които обаче пристигат в различни моменти. Така НСИ реално не разполагала с цялата информация, заради забавянето. Първите ясни данни щели да дойдат през март, а окончателните - чак през октомври. 

Днес Цветарски повтори тези доводи пред националното радио като уточни, че никога не му е оказван политически натиск. 

"В месечните данни се получават отрязък от данни за месеца, част от декларациите продължават да се обработват и да се остойностяват - плащат се съответните данъци и акцизи и чак тогава вече се превръщат в окончателни."

Обясненията на НСИ обаче повдигат само нови въпроси. Дори да се предположи, че няма манипулация, то тогава остават въпросите как така държавата получава окончателни данни толкова късно? Как така прави разчетите си за държавен бюджет без окончателни данни? Как може големият бизнес да предвиди ситуацията при положение, че основните данни на държавната статистика показват числа, които ще бъдат генерално ревизирани?

Всички тези въпроси засега остават. Остава неясно и каква е разликата между двете декларации, така че между двете подавания да се изгуби разлика от 3 млрд. евро или около 6-7 % от БВП. 

Цветарски каза и че очаква въпроси от Евростат за методологията, която България използва при измерването на тези данни.

 

Националният статистически институт е установил през януари тази година проблем при данните за вноса на борсови стоки при някои фирми и веднага е уведомил за проблема премиера Бойко Борисов и финансовия министър  Владислав Горанов.

Това става ясно от думите на председателя на държавния статистически институт Сергей Цветарски пред БНР. 

Скандалът тръгна през миналата седмица, когато БСП обвини правителството, че надписва растежа на БВП като манипулира данните за вноса в страната. Накратко - Агенция "Митници" е подала силно занижени данни за вноса на суров петрол от Русия за 2019 г. - с близо 3 млрд. евро по-малко, в сравнение с 2018 г.

В същото време износът продължава да бележи ръст, а спадът на импорта допълнително "помпа" износа. Следователно - България произвежда и продава повече. Съотношението между внос и износ пък пряко влияе върху оценките за растежа на БВП. 

Вчера, след няколкодневно мълчание, Агенция "Митници", която първоначално събира данните и НСИ, която ги обобщава и публикува, излязоха с обща декларация, в която обясняваха, че манипулации няма. Напрактика обаче те признаха, че данните, поне към този момент, са неверни. 

Според тях от началото на 2019 г. за борсовите стоки като петрола се подават две декларации, които обаче пристигат в различни моменти. Така НСИ реално не разполагала с цялата информация, заради забавянето. Първите ясни данни щели да дойдат през март, а окончателните - чак през октомври. 

Днес Цветарски повтори тези доводи пред националното радио като уточни, че никога не му е оказван политически натиск. 

"В месечните данни се получават отрязък от данни за месеца, част от декларациите продължават да се обработват и да се остойностяват - плащат се съответните данъци и акцизи и чак тогава вече се превръщат в окончателни."

Обясненията на НСИ обаче повдигат само нови въпроси. Дори да се предположи, че няма манипулация, то тогава остават въпросите как така държавата получава окончателни данни толкова късно? Как така прави разчетите си за държавен бюджет без окончателни данни? Как може големият бизнес да предвиди ситуацията при положение, че основните данни на държавната статистика показват числа, които ще бъдат генерално ревизирани?

Всички тези въпроси засега остават. Остава неясно и каква е разликата между двете декларации, така че между двете подавания да се изгуби разлика от 3 млрд. евро или около 6-7 % от БВП. 

Цветарски каза и че очаква въпроси от Евростат за методологията, която България използва при измерването на тези данни.

Коментари

Демек, фалшификациите стават със знанието

и одобрението на Мутрата и малките мутрички.

Ми окей, ние и без това никогаж не сме си помисляли друго.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?