От 24 ч. на 1 март държавата поема разпространението на печатните издания.

Това обявиха днес премиерът Бойко Борисов и ресорният министър Росен Желязков по време на заседанието на Министерския съвет, излъчвано на живо. Още в края на миналата година държавата заяви намерение да навлезе на този пазар, като мотивът й тогава бе разсейване на "усещането за монопол". А монополът идваше от свързваната с депутата и издател Делян Пеевски компания, държаща обектите "Лафка". 

Явно обаче за държавата сега ситуацията се е променила, след като "Лафка маркет" обяви, че започва да затваря обекти, като това беше мотивирано с предложените и приети от ГЕРБ и "Обединени патриоти" изменения в Закона за хазарта. С тях продажбата на лотарийни билети стана монопол на Държавния спортен тотализатор, а лицензите на частните лотарии - отнети. Във веригата "Лафка" се разпространяваха голяма част от билетите на Националната лотария на Васил Божков.

Иначе на пазара има още разпространителски компании, като според първоначалните заявки на правителството от миналата година навлизането на "Български пощи" ще е само за да го либерализира. По думите на министъра оттогава оперират 50-60 компании дистрибутори.

"Български пощи" ще бъдат разпространителят в ситуация, в която сегашният разпространител е заявил, че ще преустанови дейността си. В момента на пазара няма друга компания, която да може да изпълни този ангажимент, тъй като той генерира дефицит. В рамките на няколко месеца размерът ще бъде анализиран", обяви днес Желязков.

А Борисов допълни:

"Всяко едно печатно издание ще стига до сергията без посредник, въпреки че това се казва дотация и ще ни струва пари, но ще има равнопоставеност на всички печатни издания."

Губи ли "Лафка"

За какъв дефицит става въпрос видно все още не е ясно. Информация за това тепърва ще бъде оповестена след обещания от Желязков анализ на транспортното министерство. От финансовия отчет на "Лафка маркет" за 2018 г., последния публикуван в Търговския регистър, става ясно, че компанията е увеличила приходите си спрямо предходната 2017-а, а най-голямото перо идва от продажбата на тютюневите изделия в павилионите. Данните за 2019 г. все още не са налични.

"Ще внесе доклад с анализ на тази разлика и той ще бъде поет от държавния бюджет като услуга от общ икономически интерес", обясни "дотацията" Желязков.

От думите му стана ясно, че издателите ще получат своеобразен бонус, ако работят с пощите - ще им бъдат изисквани по-малки отстъпки от цената на вестниците и списанията в сравнение с тези на обектите "Лафка". След "анализ в реална пазарна конюнктура" отстъпките може да бъдат преразгледани, заяви още Желязков. Всъщност така държавата поемала ангажимент да насърчава печатането на издания и разпространението.

В края на миналата година Желязков обяви, че у нас има 6000-7000 точки за продажба на печатни издания - будки, бензиностанции, търговски вериги, молове, павилиони и т.нар. "Лафка". Т.е. не можело да се каже, че "Лафка" е монополист на пазара. Компанията държи над 1000 собствени обекта, 800 на франчайз.

Днес министърът посочи обаче, че държавата и общините трябва да работят заедно за запълването на "празнината" с обектите на "Лафка". Т.е. местната власт трябва да намери нови фирми, които са готови да поставят павилиони или самите общини да направят това. Отделно дружеството "Български пощи" имало готовност да изгради 200-300 нови пощенски станции.

От думите на министъра обаче се разбра, че от всички около 3000 пощенски станции до момента само 600 били на атрактивно за "пътникопотока" място - т.е. леснодостъпни и видими за всички. 

До шест месеца министърът обеща да внесе доклад колко ще струва на държавата поемането на този нов разход - и по разпространението, и по изграждането на нови обекти.

Из доклада на КЗК

Още през 2018 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) изготви доклад за състоянието на медийния пазар, който тогава й бе поръчан от правителството. А й бе поръчан, защото тогава лично Бойко Борисов бе разпоредил кабинетът да разпише проект за медийна регулация по линия на прозрачността в собствеността и финансирането на медиите, както и при разпространителския бизнес. Този проект така и не видя бял свят, но междувременно бяха приети след дълго забавяне сходните предложения за законодателни изменения на Пеевски и група депутати от ДПС. 

Анализът на КЗК обаче излезе, като в основната му част бе посветен на сивия сектор при разпространението на телевизионни програми. Все пак имаше част и "по адрес" на разпространението, макар самата КЗК да се въздържа от собствена оценка. Основно бяха цитирани издатели, до които се е допитала за целите на изготвянето на документа. Почти всички анкетирани посочват, че има монопол на "Табак маркет". 

Така например от Съюза на издателите в България посочиха, "че делът на абонаментите е под 20% от всички продажби. При ръчните продажби над 60% от разпространението се осъществява от "Табак маркет", чиято разпространителска мрежа е най-голямата в страната и няма алтернатива. Според СИБ доминиращата роля на "Табак маркет" и агресивното завземане на публични търговски площи в цялата страна на практика прави невъзможно участието на по-малки разпространителски фирми."