„Струва ми се, че този филм има мисия. Той разказва за почтеността и доблестта в българското кино, че има и такива хора, за които обаче не се знае много“.

С тези думи започва своя разказ за новия си филм известната кинодокументалистка Адела Пеева. Двамата със сърежисьора Антоний Дончев подготвят премиерата му.

Филмът разказва за тежкия творчески път на един от най-успешните режисьорски и семейни тандеми в българското кино - Ирина Акташева и Христо Писков. Те са създателите на забранения от цензурата филм „Понеделник сутрин“ (1966 г.), показан на голям екран 22 години, след като е заснет. През 1982 г. двамата снимат и емблематичния филм „Лавина“, по книгата на Блага Димитова.

Когато предложила да направи филм за Ирина Акташева и Христо Писков, имало въпроси: „Ама, защо за тях?“. „Защото, за който и да е, ще има питане: „Защо той?“, отвръщала Адела Пеева. 

„Понеделник сутрин“ се смята за шедьовър в българското кино, сравним с модерните по това време западноевропейски течения. Спрян е защото не отговаря на идеологическата линия на социалистическия реализъм. Пепа Николова играе момиче с „леко поведение“, флиртува, пие, пее джаз, интернирана е от София в Русе. Лентата събира бляскав актьорски състав - Асен Кисимов, Стефан Данаилов, Руси Чанев, Петър Слабаков, Катя Паскалева, Ана Пенчев и други.

„Ако този филм не беше спрян, това щеше да промени посоката на българската кино. Нашето кино щеше да стигне до школи, които се създават тогава - полска, чешка… “, отбелязва Антоний Дончев.   

Идеята за „Мълчание с достойнство“ идва случайно. За сайта си посветен на жените режисьорки в българското игрално кино Адела Пеева направила интервю с Ирина Акташева. След разговора останала с твърдото убеждение, че трябва да направи нещо по-голямо. Поканила и режисьора Антоний Дончев. Но, както обикновено става в родното ни кино - по административни причини временно било спряно финансирането на кинопроизводството. По това време починала и Ирина Акташева, която така и не успява да види филма завършен. 

В документалния разказ са събрани оценките за социалистическата цензура на съвременни кинокритици, професорите Иван Стефанов и Ивайло Знеполски, има специално интервю с бившия директор на  „Българска кинематография“ - Павел Писарев (майор от Държавна сигурност, бел. авт.). Събрани са и спомените на актьорите Стефан Данаилов, Руси Чанев, Филип Трифонов, Любен Чаталов... 

Разкриват се и невиждани до момента архиви от Комисията по досиетата. 

„Те са били безкомпромисни и ние решихме да бъдем безкомпромисни към хората, които по някакъв начин, освен личния, са определили и творческия живот на Ирина Акташева и Христо Писков. Аз много държа във филма да се покажат отношенията между политическия елит и творческата интелигенция тогава. Смятам, че творческата интелигенция и кинаджиите винаги имаме проблем с властимащите - по всяко време, при всяко управление. Аз също имам два спрени филма от времето на тоталитаризма, но те са нищо в сравнение с филмите на Акташева и Писков“, казва Адела Пеева. 

„Мълчание с достойнство“ показва и сблъсъка на критичните гласове с водещата линия на социалистическия реализъм. "Такава беше повелята, задният двор да не се показва. Трябваше да се показва само голямата истина, не и малката“, коментира Адела Пеева. 

Колегата й Антоний Дончев добавя: 

„Тези неща ги знаем много добре - голямата правда и малката правда. Имаше някакви директиви, които трябваше да се следват. И общо взето големият проблем се вижда и от отделните участници във филма. Това е темата за съвремието. Много е щекотливо съвремието да се пипа. И това поставя едни вечни въпроси, които ги има и днес. А и не само в това общество. Ако гледате западни филми от това време ще видите, че и там нещата не са толкова лицеприятни, като италианската мафия например. Навсякъде ги има вечните проблеми - човек, власт, общество. И, разбира се, така наречената художествено-творческа интелигенция, трябва да намери техните пресечни точки, за да разбере дали да участва или да не участва.“

По думите на Адела Пеева филма разказва за съпротивата в българското кино. 

„Филмът ще покаже, че българската интелигенция не е била само с властта. Да, бяхме галеници на властта и е имало и хора, които са си затваряли очите накъде отиват нещата и не са го отразявали в своите филми“, добавя тя. 

Адела Пеева цитира Павел Писарев, който във филма казва: „Най-важното за нашата работа е да привлечем режисьори, оператори, кинокритици“. И продължава: „Ние изчетохме много документи, видяхме ужасяващи неща, големи досиета на интелектуалци, които са сътрудничели.“

Антоний Дончев добавя, че едва ли някога ще се види всичко, защото голяма част от досиетата са унищожени. 

В „Мълчание с достойнство“ ще чуете преразказани думи на Христо Писков, който споделя на свой приятел: „По-лошо е било, но по-подло – не!“. И на кинокритика професор Александър Грозев, който споделя: „В началото идват идеалистите, които правят революцията, а след това идват кариеристите.“ 

Пеева признава, че във филма има доста спестени неща - за някои хора, които участват в него, но също са били от службите. „Спестили сме ги тези неща не за друго, а защото това щеше да стане една друга история“, уточнява тя.   

Много мислели за името на филма „Мълчание с достойнство“. Нито Ирина, нито Христо са мълчали приживе. Но във филма на едно место Ирина казва: „Ако не можеш да си настъпателен, тогава е по добре да замълчиш“.

Имало и предложение за заглавието „Премиера няма“ – така завършва анотацията на филма „Понеделник сутрин“ в българската киноенциклопедия. Заглавието „Мълчание с достойнство“ само се избрало да остане. Както казва Адела Пеева - „има неща, които сами се наместват“. 

Филмът „Мълчание с достойнство“ ще бъде представен на фестивала „София филм фест“ (на 19 март - премиерата) и на фестивала „Мастър от арт“ през април.