"Злоупотребата с властта настъпва, когато разделят се Власт и Съвест…"

С този цитат от Шекспировата трагедия "Юлий Цезар" евродепутатът (ДБ/ЕНП) Радан Кънев откри конференция в София, посветена на намеренията на Европейската комисия да бъде въведен нов общ правосъден механизъм, който да проследява състоянието на върховернството на закона във всички държави членки. Акцентът бе поставен върху проблемите на Източна Европа. 

В конференцията участват бившият вицепремиер и външен министът Ивайло Калфин, конституционалистите проф. Янаки Стоилов и Атанас Славов, Ерик Морис - ръководител на "Робер Шуман", евродепутатката Роберта Мецола (ЕНП) - член на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и мн. др. Участие бе заявил и правосъдният министър Данаил Кирилов, който обаче в последния момент съобщи, че вероятно ще се забави заради петъчния парламентарен контрол, като Кирилов има въпрос относно съдия Антон Миталов.

Самият Кънев, присъства на конференцията, организирана от него и сайта Euractiv Bulgaria, чрез Skype, тъй като се е поставил под доброволна карантина заради скорошно пътуване до Италия. Той очерта обща картина на сегашните проблеми пред върховенството на закона в региона, в т.ч. в България. Акцентирайки и върху действията на българската прокуратура с препратка към "медийните изяви" на новия главен прокурор Иван Гешев.

"Очевидно е, че нещата не са наред, когато прокуратурата открито заявява, че ще се занимава с медийни кампании, а не с повдигане на обвинения, както стана в България. Очевидно е, че нещата не са наред, когато разследващи журналисти биват убити, а властта прикрива следите на убийците. Когато съдии биват санкционирани, защото прилагат задължителни разпоредби на правото на ЕС, или когато се гласуват закони с обратна сила, които амнистират корумпирани политици, както стана в Румъния и Италия", посочи Кънев.  

По думите му е "безспорен фактът", че има криза на правовата държава в рамките на ЕС, "и особено в новите страни членки".

"Тенденциите за отстъпление от реформите и дори "реформи" с обратен знак, засилена партийно-политическа намеса в правосъдието, ограничаване на свободата на словото и институционален чадър над корупцията са повсеместни. Те нямат партиен цвят - независимо дали става дума за т.нар. консерватори в Полша, християндемократи в Унгария и България, социалисти в Румъния, Словакия или Малта. Те нямат и установен модел - проблемите могат да варират от пълна институционална безотговорност на прокуратурата, какъвто е българският случай, до абсолютно подчинение на държавното обвинение от страна на изпълнителната власт в Полша", посочи още евродепутатът.

 

И обяви какви са идеите на групата на ЕНП за бъдещия механизъм:

"Това, от което имаме нужда, е наднационална, съюзна гаранция, че универсалните принципи, заложени в различните модели, се спазват. Гаранция, скрепена с ясни и конкретни санкции при нарушение на тези универсални принципи."

Ето и пълния текст за изявлението на Кънев: 

Ще започна с цитат от трагедията на Шекспир "Юлий Цезар": Злоупотребата с властта настъпва, когато разделят се Власт и Съвест…"

В продължение на столетия, усилията за изграждане на републиканско устройство, на правова държава, са посветени на тази цел: Да не се допуска злоупотребата с властта. И да се създадат допълнителни институционални гаранции, надхвърлящи съвестта или пък светостта на управниците. Да се създаде конституционна, законодателна и институционална среда, в която - благодарение на система от такива гаранции - гражданите да бъдат защитени както от престъпността, така и от произвола на властите. 

Тези усилия, в различни обществени и правни системи, са довели до различни институционални решения, но в името на една и съща цел. Няма универсални институции на правовата държава. Но има универсални принципи - разделение на властите, независимост на правосъдието, взаимен контрол и отговорност на институциите. Тези, които злоупотребяват с властта, често използват липсата на универсален конституционен модел за своя защита. Но те не могат да прикрият липсата на гаранции за общите принципи и тяхното нарушаване. 

Безспорен факт е кризата на правовата държава в рамките на ЕС, и особено в новите страни членки. Тенденциите за отстъпление от реформите и дори “реформи” с обратен знак, засилена партийно-политическа намеса в правосъдието, ограничаване на свободата на словото и институционален чадър над корупцията са повсеместни. Те нямат партиен цвят - независимо дали става дума за т.нар. консерватори в Полша, християндемократи в Унгария и България, социалисти в Румъния, Словакия или Малта. Те нямат и установен модел - както ще чуем от днешните лектори, проблемите могат да варират от пълна институционална безотговорност на прокуратурата, какъвто е българският случай, до абсолютно подчинение на държавното обвинение от страна на изпълнителната власт в Полша. 

Гражданите на ЕС, особено тези от новите държави-членки се обръщат с надежда към Европейските институции за защита от злоупотребите на властта. За гаранции за правова държава и правосъдие. Но ЕС не може - а и не бива - да налага универсални конституционни модели. Конституционните препоръки на ЕК, като цяло положителни, нерядко се оказваха безплодни и дори вредни. А в много случаи бяха отменяни и дори “преобръщани” наопаки, поради неочаквани и неблагоприятни резултати. Унифицирането на конституционните модели на държавите-членки, не е и не може да бъде решение. 

Това, от което имаме нужда е наднационална, съюзна гаранция, че универсалните принципи, заложени в различните модели, се спазват. Гаранция, скрепена с ясни и конкретни санкции при нарушение на тези универсални принципи. Това е позицията на Групата на ЕНП в ЕП, която организира тази конференция. Това е позицията и на останалите основни групи в ЕП. 

И преди да затънем в софистика и безкрайни спорове за дефиниции, бих искал в заключение да кажа, че оценката на състоянието на правовата държава и констатирането на злоупотреба с власт е преди всичко въпрос на здрав разум. 

Очевидно е, че нещата не са наред, когато прокуратурата открито заявява, че ще се занимава с медийни кампании, а не с повдигане на обвинения, както стана в България. Очевидно е, че нещата не са наред, когато разследващи журналисти биват убити, а властта прикрива следите на убийците. Когато съдии биват санкционирани, защото прилагат задължителни разпоредби на правото на ЕС, или когато се гласуват закони с обратна сила, които амнистират корумпирани политици, както стана в Румъния и Италия. Примерите са много, и за част от тях днес ще чуем от нашите лектори. 

Но проблемът е един - злоупотреба с власт и липса на гаранции за нейното предотвратяване. Решението на този проблем е от една страна в реформи на национално ниво. Но е видимо, че част от обществата и институциите ни са парализирани или превзети от сили, които спират реформите, съответно - неспособни да защитят собствените си граждани. Тогава именно решението е в силен и ефективен механизъм на ниво ЕС. Той следва да се разглежда не като спор между правителства или между отделни държави членки и Комисията, а като общо усилие за защита на правата и сигурността на всеки гражданин на Съюза."